Определение № 5374 от 24.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2577/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Г. В.-Р. срещу решение №.1337/18.12.24 по г.д.№.2721/24 на АС София, с което е потвърдено реш.№.193/10.06.24 по г.д.№.824/23 на ОС Перник за отхвърляне на предявените от касаторката искове с правно основание чл.441 ГПК и чл.86 ЗЗД за заплащане на 47 510лв. обезщетение за вреди от неправомерни действия на ЧСИ С.Б. по и.д.№.2533/18 и и.д.№.235/23, изразяващи се в невръчване на запорно съобщение и принудително събиране на суми от трето задължено лице без наличие на изпълнителен лист вместо изпълнение на процедурата по чл.510 ГПК, и 2597,21лв. лихви. Ответната страна ЧСИ С. Б. оспорва жалбата. Третите лица помагачи ОББ, ЗД „Бул инс“АД и С. С. Г. не вземат становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че по делото е безспорно, че: изпълнително дело /и.д ./ №.2533/18 по описа на ответника ЧСИ С. Б. е образувано по молба на взискател С. Г. и длъжник „Фьоле груп"ООД за вземане в размер на 120 000лв.; на 7.03.23 като взискател по същото е конституирана ищцата-предвид представен от С. Г. на 6.03.23 договор за цесия, с който последната прехвърля вземането си, предмет на изпълнителното дело, на М.В. срещу 50 000лв.-9 500лв. платени при подписване на договора и остатък, платим в срок до 31.12.28г. /т.е. съгласно договора за цесия е налично вземане в полза на С. Г. срещу ищцата в размер на 40 500лв/; на 10.03.23 е постъпило запорно съобщение /изх.№.16124/10.03.23/, издадено по друго изпълнително дело - №.235/23 също по описа на ЧСИ Б., с което последният е разпоредил, че налага запор върху паричните средства, предназначени за взискателя по и.д №.2533/18-ищцата, в размер на 40 500лв, която сума представлява вземане на длъжника по и.д.№.235/23 С. Г., произтичащо от договора за цесия от 01.12.22; ЧСИ Б. изпълнил запора, наложен със запорното съобщение от 10.03.23г., като от постъпилата в резултат на принудителното изпълнение по и.д.2533/18 сума 132 680лв. превел 40 500лв. по и.д.№.253/23 за погасяване на задълженията на длъжника С. Г. /на взискателя „ОББ“ АД - 37 320лв.; такси в полза на ЧСИ – 2 650лв. и 530лв. ДДС/ и на 05.10.23 прекратил и.д.№.2533/18 на основание чл.433 ал.1 т.2 ГПК. Същевременно по и.д.№.235/23 /образувано на 20.01.23 със страни взискател „ОББ”АД и длъжници „Щрабе”ЕООД и С.Г./ е било издадено горецитираното запорно съобщение, с което е запорирано вземането за 40 500лв. на С. Г. към М. В. по договора за цесия от 01.12.22, което е било изпратено на последната на посочения от нея адрес; при многократните посещения на призовкаря на ЧСИ /разпитан като свидетел/ там, обаче, входната врата на двора е била постоянно заключена и не са били открити близки или съседи, които да изразят желание да получат съобщението. При тези факти е намерено, че не е налице твърдяното незаконосъобразно действие на ЧСИ по и.д.№.2533/18 и и.д.№.235/23. Отразено е, че се твърди, че вредите произтичат от незаконосъобразно изпълнен запор върху вземане от страна на съдебния изпълнител, но същевременно не се оспорва от ищцата, че тя дължи на С. Г. процесното вземане като продажна цена по договора за цесия от 01.12.22. Поради това дори и да бъдат установени незаконосъобразни действия от страна на ЧСИ-а такива в действителност липсват, няма как от изпълнението на процесния запор за ищцата да са настъпили вреди; след като тя действително дължи сумата в размер на 40 500лв. на С. Г., изпълнението на запора не е увредило правната й сфера-тъй като ищцата не е оспорвала, че дължи процесното вземане, то съгласно чл.508 ал.3 ГПК за нея със сигурност би възникнало задължението да внесе сумата от 40 500лв. по съответната сметка на ЧСИ /в тази насока е и чл.508 ал.3 ГПК/. Ирелевантно е дали процесното запорно съобщение й е било връчено редовно-тя се явява трето задължено лице по смисъла на чл.507 ал.1 ГПК по и.д.№.235/23; надлежното връчване на съобщението съгласно чл.450 ал.3 ГПК има значение единствено по отношение възможността за разпореждане с дължимата сума; в случая със запорираното вземане от страна на ЧСИ в полза на С. Г. М.В. не се е разпоредила нито преди налагането на запора върху него, нито след това; поради това и чл.507 ал.1 ГПК няма приложение и значение за обсъждания случай. От друга страна след като ЧСИ Б. е получил на 10.03.23 по и.д.№.2533/18 процесното запорно съобщение, издадено по и.д.№.253/23, той е придобил качеството на трето задължено лице по смисъла на чл.452 и чл.507-508 ГПК по и.д.№.2533/18, по което взискател към този момент е ищцата; постъпилата впоследствие сума в общ размер на 132 680лв. по това изпълнително дело, достатъчна за погасяване на цялото задължение, е била законосъобразно разпределена-от нея на взискателя-ищец е преведена сума в размер на 85 170,60лв плюс 10лв. за банковата услуга „Рингс” /бърз превод/, сумата 5 833,33лв. е преведена за пропорционална такса в полза на ЧСИ и 1 166,67лв. е преведен ДДС върху таксата, а със сумата 40 500лв. ЧСИ е изпълнил запора. Тази сума е преведена по и.д.№.253/23 за погасяване на задълженията на длъжника С. Г.; с изпълнението на задължението по и.д.№.2533/18 запорът върху процесното вземане е трансформиран в запор на налични парични средства, които напълно законосъобразно са преведени по и.д.№.253/23-като същевременно няма данни ищцата, имаща качеството на взискател по и.д.№.2533/18, да е обжалвала изготвеното разпределение от страна на ЧСИ по това изпълнително дело по реда на чл.462 ал.1 ГПК; то е влязло в сила съгласно чл.462 ал.2 ГПК, след което ЧСИ е превел сумата от 40500лв. по и.д.№.253/23. За неоснователни са намерени и оплакванията, че ЧСИ не е спазил процедурата по чл.510 ГПК, която е била единствената възможност в случая. Посочено е, че в разглежданата хипотеза запорираното вземане е трансформирано в налични парични средства, поради което не е било необходимо то да се предоставя за събиране на взискателя по и.д.№.253/23 съгласно чл.510 пр.1 ГПК; след като преди това вземането е събрано, ЧСИ е изпълнил задължението си на трето лице по смисъла на чл.508 ГПК, като е внесъл сумата от 40 500лв., предназначена за ищцата като взискател, по и.д.№.235/23. Дори и преди да я преведе да беше изпълнил формално чл.510 ГПК като предостави вземането за събиране на взискателя, крайният резултат би бил идентичен. Освен това приложението на чл.510 ГПК е една евентуална възможност за изпълнение по отношение запорирано вземане, в случаите, когато трето задължено лице не преведе доброволно дължимата сума по сметката на ЧСИ съгласно чл.508 ал.3 ГПК, а уредбата на чл.507-чл.518 и въобще глава 45 от ГПК са доказателство за безпочвеността на тезата, че за да може да бъде осъществено изпълнение върху процесното вземане, впоследствие паричната сума в размер на 40500лв., е било необходимо да е налице изпълнителен лист срещу ищцата. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът М.В. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Допустимо ли е съдебен изпълнител да събере по изпълнително дело сума от лице, което се явява трето задължено лице на взискател по друго изпълнително дело при същия съдебен изпълнител, без да е изпълнена процедурата по чл.510 ГПК?“ /реш.№.145/28.06.18 по т.д.№.2180/16, ІІ ТО, ТР 6/14.03.14 по тълк.д.№.6/12, ОСГК, ТР №.3/10.07.17 по тълк.д.№.3/15, ОСГТК/; 2.“Може ли третото задължено лице да оспори вземанията в исковото производство за вреди срещу съдебния изпълнител или ликвидността на това вземане се установява в производството по суброгаторния иск по чл.510 ГПК?“. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изведените от касатора въпроси така, както са зададени, освен че не са били предмет на изрично обсъждане от въззивната инстанция, нямат и самостоятелно значение за изхода на спора. Съдът е приел, че претенцията е неоснователна, както тъй като не е налице незаконосъобразно процедиране на ЧСИ, така и защото липсва вреда - един от кумулативно необходимите елементи за ангажиране на отговорността на съдебния изпълнител - доколкото няма спор, че процесната сума е била дължима от М. В. на С. Г. /изявление за нейна недължимост не е било въвеждано в исковата молба и уточненията й, нито ищцата е представяла в преклузивните срокове по ГПК доказателства в подкрепа на подобни твърдения/. Именно с това са свързани и решаващите мотиви на въззивната инстанция. При тези обстоятелства поставените от касатора въпроси, които обвързват произнасянето на касационната инстанция в настоящото производство по селекция на жалбите съобразно разясненията, дадени в ТР 1/09, ОСГТК, т.1, не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,