Определение № 697 от 20.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2578/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Симона партнерс“ ООД против решение №1049/28.05.2020 г., постановено по гр.д.№ 5009/2019 г. от 8-ми състав на САС. Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, състав на въззивен съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД е неоснователен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на СГС. Съдът е приел, че за да възникне отговорност на възложителя за съответните твърдяни вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, в обективната действителност трябва да са се осъществили следните материални предпоставки - деяние /действие или бездействие/; - противоправност / несъответст вие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение/ - вреди /неблагоприятно засягане имуществената в случая сфера поради причи нени пропуснати ползи и претърпени загуби; - причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди; - вина на делинквента, която съобразно уредената в чл.45, ал.2 ЗЗД оборима пре зумпция се предполага и виновното лице да е причинило вредите при или по повод изпълнение на възложената работа. Съдът е приел за неоснователно възражението, че противоправността на поведение то, не е елемент от фактическия състав на деликта. Посочено е, че само поведение, което не е в съответствие с правно дължимото, подлежи на санкциониране и е основание за търсене на отговорност, като в случай на увреждане, но без да е в следствие на противоправно поведение, няма да има деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Съдът е приел, че в случая ответникът – Прокуратурата на РБ е действала най-общо при условията на обвързана компетентност, като е изложил подробни мотиви защо приема това. Освен това съдът е посочил, че по делото са налице данни за това, че ответникът изрично е посочил основанието за законовия повод – съобщение до органите на досъдебното производство за извършено престъпление от общ характер, т.е. имало е сезиране, за което законът не предвижда посочване на източника, както и достатъчно данни, съдържащи се в материалите по делото, поради което възражението за липса на законов повод и достатъчно данни в случая е неоснователно. Въззивният съд е посочил, че в рамките на досъдебното производство противоправността в действията на пркуратурата във връзка с изземване на техника и спиране дейността на търговските обекти се изразява в надхвърляне на установените срокове по НПК за извършвавне на необходимите процесуално-следствени мерки по повод тези мерки и когато е липсвала необходимост от изземване и задържане на вещ като веществено доказателство, съответно и затваряне на търговския обект. В тази насока съдът обаче е посочил, че такива нарушения не са въведени с исковата молба, изложените в този смисъл съображения на първостепенния съд не са предмет на оплакване във въззивната жалба и при това положение, въззивният съд не дължи самостоятелно произнасяне по същите. В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и че решението е очевидно неправилно – основание по чл.280, ал.2 ГПК. Сочи се правен въпрос относно задължението на съда да изложи конкретни доводи относно спорния въпрос за необходимостта от изземването, задържането на конкретните вещи за нуждите на наказателното производство и да са обсъдят доводите относно това, дали в тях се съдържат данни за престъпна дейност. По този правен въпрос се сочи противоречие с цитирано от касатора решение на ВКС. Съдът е изложил конкретни и подробни мотиви относно необходимостта от изземването, задържането на конкретните вещи за нуждите на наказателното производство, като е посочил изрично в мотивите си, че в тях са били налице данни за извършена престъпна дейност, поради което липсва соченото противоречие с приетото в мотивите по конкретния спор /не в отговор на правен въпрос, обосновал допустимост на касационното обжалване/, поради което не е и налице противоречие с цитираното решение, което между другото е постановено по спора с различна фактическа обстановка и при различни данни и позовавания от ищеца по този спора относно противоправността на ответника по този спор. Общо поставените правни въпроси относно задължението на съда да формира изводи относно извършените процесуално – следствени действия по отношение на процесните вещи и задължението на съда да изложи собствени мотиви по всички доводи и възражения на страните също не са разрешени в противоречие с цитираното решение на ВКС отново по съображенията, изложени по-горе. Не е посочено коя конкретно норма, уреждаща деликтната отговорност е императивна и съдът е следвало да я приложи служебно, без да има конкретно посочване на обстоятелства в обстоятелствената част на исковата молба и конкретно оплакване във въззивната жалба, за да е следвало произнасяне по този въпрос от въззивния съд, като в тази насока следва да се отбележи, че въззивния съд е изложил мотиви относно наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД, без да има конкретно оплакване относно част от тях, като в това отношение е посочил и наличие на противоправно поведение на ответника, но е приел, че липсва позоваване на тези обстоятелства в исковата молба, поради което е приел, че искът е неоснователен. В т.ІХ на въззивната жалба се съдържа изложение на факти относно връщането на вещите, но не и конкретно оплакване относно тези действия, поради което позоваването на очевидна неправилност на решението за необсъждането на оплаквания в тази насока е неоснователно, както и неоснователно е оплакването за липса на обсъждането на противоправността, като елемент от състава на непозволеното увреждане, дори да се приеме, че подобен довод е направен от касатора с въззивната жалба. Предвид изложеното, не са налице касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване. В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Водим от горното, състав на ВКС