Определение № 2251 от 09.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4152/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК Обжалвано е решение от 27.06.2023г. по гр.д.№2214/2019г.на ОС Варна което е отхвърлен иск с правно основание чл.59 ЗЗД. Жалбоподател – Й. П. М., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационно обжалване. Ответникът- Т. Д. Л.,, в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: С решение № 63/22.04.2021г. по гр.дело № 2380/2020г. по описа на ВКС, трето г.о. е отменено решение №284/25.02.2020г. по в. гр. дело № 2214/2019г. по описа на ВОС и потвърденото с него решение № 4153/10.10.2019г. по гр. дело № 16346/2018г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от Й. П. срещу Т. Д. иск с правно основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД и същият е уважен, а делото е върнато за разглеждане на предявените евентуални искове. Прието е, че доколкото задължението на възложителя да плати дължимото по договора за изработка възнаграждение е погасено чрез престиране от ответницата като пълномощник на ищеца - от негово име и за негова сметка, по времето на отсъствието му от страната, с изтеглени от банковите му сметки суми в общ размер на 37500лв., то процесните – общо 20 000лв., изтеглени за предявения период, съставляват част от сумата 37 500лв., респективно следва да се приеме, че задължението за отчет и предаване е изпълнено. При това положение претенцията по чл.284 ал.2 ЗЗД за сумата 20 000лв. – изтеглена само за предявения периода 17.03.2016-07.11.2016, е неоснователна и следва да се отхвърли. Като е приел противното въпреки идентичните отбелязвания за всички платени суми върху договора за изработка и ясните показания на разпитания като свидетел изпълнител, въззивният съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна на основание чл.281 т.3 ГПК. Съдът е указал, че предвид изхода на спора по главния иск – отхвърляне на същия, се е сбъднало вътрешно процесуалното условие за разглеждане и на останалите, предявени при условие на евентуалност, искове. След връщане на делото за ново разглеждане с решение от 18.11.2021г. по гр.д.№2214/2019г. ОС Варна е прекратил производството по евенуалния иск на Й. П. срещу Т. Д. с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 20000 лева, като е приел, че вземането за неоснователно обогатяване възниква само когато между страните не е налице обвързаност от гестия, деликт или договор, а в случая е налице обвързаност от договор.Съдът е констатирал, че има оттегляне на останалите евентуални искове, като с определение №260257/29.07.2021г. след направено от ищеца изявление за оттегляне на иска с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД, на основание чл.232 от ГПК съдът е прекратил производството по в. гр. д. № 2214/2019 г. иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр.3 от ЗЗД - за присъждане на сумата от 20 000 лева, като получена на отпаднало основание, а именно – развален договор за поръчка от 17.03.2016 год. и с протоколно определение от 25.10.2021 г., с оглед направено оттегляне на иска с правно основание чл.45 от ЗЗД, на основание чл.232 от ГПК съдът е прекратил производството по в. гр. д.№ 2214/2019г. по описа на ВОС в частта относно предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД, за осъждане на ответника за сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на неправомерни действия на ответника, в качеството му на упълномощено лице, съгласно пълномощно рег. № 9632/12.07.2016 год., изразяващи се в отказ от предаване на изтеглената, в периода 17.03.2016 год. – 07.11.2016 год., от банкова сметка. С решение от 04.05.2023г. по гр.д.№2838/2022г. ВКС е отменил решение № 260088 от 18.11.2021г., постановено по въззивно гр.дело № 2214/2019г. на Варненския окръжен съд, постановено след връщане на делото от ВКС за разглеждане на евенуалните искове и е върнал делото на ОС-Варна за разглеждане на предявения от Й. П. М. против Т. Д. Л. иск с правно основание чл.59 ЗЗД. Прието е, че след връщането на делото от ВКС, въззивният съд в нарушение на съдопроизводствените правила, не е съобразил направените от ищеца уточнения по иска по чл. 59 ЗЗД и неправилно е прекратил производството по него като недопустимо. Посочено е, че не е отчел обстоятелството, че фактическите твърдения, на които М. е основал иска си по чл. 284, ал.2 ЗЗД са различни от тези по иска по чл. 59 ЗЗД. Прието е, че в случая, във връзка с претенцията по чл.59 ЗЗД, ищецът е твърдял, че изтеглените от ответницата суми от неговата банкова сметка са вложени за строежа на неин имот; в резултат на това ищецът е обеднял, а Л. се е обогатила с построената със средства на ищеца в имота й сграда и съответно на тези твърдения е въведено и искането за осъждане на ответницата да плати на ищеца сумата 20 000 лева, предявена частично, с която се е обогатила за негова сметка. Указано е, че с оглед направените уточнения на исковата претенция (чл. 129, ал.5 ГПК), от които се установява, че изтеглените от ответницата суми са вложени за строеж на имот, собственост на последната, то в резултат на това ищецът е обеднял с тях, а ответницата се е обогатила, поради което съдът е следва да разгледа иска, тъй като същият е допустим и съответен на търсената защита. Уточнено е, че с молби от 09.06.2021г. и от 05.07.2021г. ищецът е посочил, че липсва спор между страните, че по договора за строителство от 02.11.2016г. ответницата се е разплащала с негови парични средства и от негово име; в резултат от извършените плащания по договора за строителство от името на ищеца ответницата е получила имотна облага, тъй като е придобила право на собственост върху построеното в неин собствен имот със чужди средства. Посочил е, че между ищеца и ответницата-собственик на имота върху който се строи къщата, липсва договор, като се е стигнало до неоснователно разместване на имуществени блага. Посочено е, че отхвърлянето на главения иск по чл.284, ал.2 ЗЗД, в случая е факт ирелевантен за допустимостта на иска по чл.59 ЗЗД, тъй като макар определени обстоятелства по двата иска да съвпадат, различни са правопораждащите факти, от които се извежда правото по всеки един от исковете. С оглед изложеното ВКС е счел, че обжалваното въззивно решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – основание за отмяна по чл.293, ал.2 във вр. с чл.281, т.3 ГПК, поради което го е отменил, а делото е върнато за разглеждане по същество на предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД. След връщане на делото отново за ново разглеждане, вече само по иск с правно основание чл.59 ЗЗД, съдът с обжалваното решение го е отхвърлил като е приел, че със сумата от 20 000/двадесет хиляди/ лева, изтеглени от банкова сметка в „Уникредит Булбанк“ АД, в периода 17.03.2016 год. – 07.11.2016 год., ответницата не се е обогатила неоснователно .Съдът е посочил, че нормата на чл. 59 ЗЗД изисква неоснователно обогатилият се за сметка на другиго да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването и за да е бъде уважен предявеният иск следва да бъде установено кумулативното наличие на следните предпоставки: да е налице обогатяване на едно лице за сметка на друго; да е налице обедняване на ищеца; да е налице липса на основание за обогатяването на обогатилото се лице; да не съществува друга правна възможност, т.е. друг иск за защита на лицето, което е обедняло /ищеца/. Съдът е посочил, че ищецът Й. М. е упълномощил ответницата с нотариално заверено пълномощно рег. № 9632/12.07.2016 г. на нотариуса, с район на действие Районен съд [населено място], да извършва всякакви правни и фактически действия от негово име и за негова сметка, в това число да го представлява пред всички банки и клоновете им и да оперира неограничено с банковите му сметки, включително и да извършва тегления от тях, като за процесния период 17.03.2016-07.11.2016г. правата по пълномощното са упражнени и пълномощникът е изтеглил от банковите сметки на упълномощителя претендираната сума от 20 000лв., като е сключен и договор за изработка, по по силата на който възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да извърши строителство на къща в имот с пл.№. в [населено място], обл.В., индивидуална собственост на ответницата. Съдът е изложил съображения за това, че с влязлото в сила между страните решение № 63/22.04.2021г. по гр.дело № 2380/2020г. по описа на ВКС, трето г.о., е прието, че отношенията на страните във връзка с упълномощителната сделка се уреждат от правилата, регламентиращи договора за поръчка, който е изпълнен и поради това искът с правно основание чл. чл.284, ал.2 ЗЗД е бил отхвърлен. При тези данни съдът в обжалваното решение е приел, че страните са били в облигационна връзка, респективно отношения им не могат да се развият на плоскостта на неоснователното обогатяване. Приел е, че парите са вложени в строежа на къща [населено място], а последната е правена по избор и желание на страните по делото, като плащането на строителните работи е извършвано и от двамата, като ищецът дори е изисквали някои промени на определени строителни елементи по време на строителството. При така установените обстоятелства съдът е счел, че по делото не са установени кумулативните предпоставки на вземане, възникващо на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и е отхвърлил предявения иск на това основание като неоснователен. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението са разрешени правни въпроси от значение за спора: задължителни ли са указанията на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона за съда, на който е върнато делото, за съотношението между субсидиарността на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД и възможността с друг иск да бъдат защитени различни материални субективни права и кога ищецът по иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД разполага с друг иск за възстановяване на обедняването си. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и се позовава на решения на състави на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК и на ППВС 1/1979г. Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по въпроса за съотношението между субсидиарността на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД и възможността с друг иск да бъдат защитени различни материални субективни права на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Останалите поставени за разглеждане въпроси касаят преценката за правилността на решението, а не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Предвид изложеното, съдът