Определение № 502 от 05.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2207/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Д., чрез адв. С. Паров срещу въззивно решение № 279/06.03.2023 г. постановено по в.гр.д. № 24/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е отменено решение № 3527/31.10.2022 г. по гр.д.№ 2574/2022 г. на Районен съд – Пловдив. С обжалваното решение е отхвърлен предявения от касатора срещу “ЕОС М.“ ЕООД отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК за признаване на установено, че поради изтекла давност е погасено правото на принудително изпълнение на ответника, както следва: за сумата 11 863,39 лв. – неплатена главница по договор за банков кредит, сключен на 11.10.2007 г.; и за сумата от 2 468,24 лв. – законна лихва за периода 15.12.2010 г. – 04.02.2022 г., за които вземания е издаден изпълнителен лист от 16.12.2010 г. по ч.гр.д. № 21595/2010 г. на Районен съд – Пловдив и е образувано изпълнително дело № 662/2019 г. по описа на ЧСИ М. О., рег. № 758, срещу длъжника Д. Д.. В касационната жалба са изложени доводи за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон и за необоснованост на постановения съдебен акт - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си жалбоподателят сочи, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол по следните въпроси: 1) от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК, ВКС и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му; 2) прекъсва ли погасителната давност изпълнително действие, извършено след като е настъпила перемпция по изпълнителното дело; 3) само искането за предприемане на изпълнително действие, без то да е предприето, прекъсва ли давността. По втория въпрос страната сочи, че е налице предложение за образуване на тълкувателно дело. Ответникът по жалбата “ЕосМатрикс“ ЕООД, чрез адв. Н. К., в писмен отговор поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 16.12.2010 г. по ч. гр. д. № 21595/2010 г. по описа на РС - Пловдив срещу трима длъжници, между които и касатора Д. Д., е била издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, по които длъжниците са са осъдени солидарно да заплатят на “Обединена българска банка“ АД сумите: 15 834, 02 лв. - главница, 1 393, 95 лв. - договорна лихва за периода 28.03.2010 г. -14.12.2010 г.; 92,88 лв. - наказателна лихва за периода 28.03.2010 г. -14.12.2010 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението (15.12.2010 г.) до окончателното й изплащане, дължими по договор за банков кредит от 11.10.2007 г., както и сумата 1 062,12 лв. - разноски по делото. За принудителното удовлетворяване на вземанията си и въз основа на издадения изпълнителен лист банката е образувала на 18.05.2013 г. изпълнително дело № 993/2013 г. по описа на ЧСИ М. О., рег. № 758. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил изпълнителни способи и е поискал извършване на изпълнителни действия срещу длъжниците, вкл. срещу касатора Д.. Поканата за доброволно изпълнение на последния е била връчена на 29.05.2013 г. С разпореждане от 20.02.2014 г. на ЧСИ е бил наложен запор върху МПС на длъжника Д., вписан в Сектор “Пътна полиция“- Х. на 10.03.2014 г. С писмена молба от 22.03.2017 г. взискателят “Обединена българска банка“ АД е поискал налагане на запор върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение. На 31.01.2018 г. между банката (като цедент) и “ЕОС М.“ ЕООД (като цесионер), е бил сключен договор за прехвърляне на парични вземания, съгласно който вземанията на банката по договора за банков кредит от 11.10.2007 г., предмет на изп. д. № 993/2013 г. са били прехвърлени на “ЕОС М.“ ЕООД. По искане на новия взискател с постановление на ЧСИ от 20.11.2019 г. изпълнителното производство е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. След влизане в сила на постановлението, на 17.12.2019 г. “ЕОС М.“ ЕООД е подал молба и въз основа на същия изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 662/2019 г. по описа на ЧСИ М. О.. С молбата за образуване на делото взискателят е поискал насрочване на опис на движими вещи на длъжниците. С разпореждане от 25.02.2020 г. на съдебния изпълнител е бил наложен запор върху МПС на длъжника Д., а с разпореждане от 21.01.2022 г. - запор върху банковата му сметка в “Алианцбанк България“ АД, като запорното съобщение е било връчено на третото задължено лице на 28.01.2022 г. При тези данни въззивният съд е приел, че срокът на погасителната давност за процесните вземания е петгодишен. Давността е започнала да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение, което по отношение на касатора Д. е станало на 13.06.2013 г. (поканата за доброволно изпълнение му е връчена на 29.05.2013 г.). Погасителната давност е била прекъсната с молбата на взискателя от 18.05.2013 г. за образуване на изпълнителното дело, с която е направено искане за извършване на изпълнителни действия срещу длъжниците. Следващото изпълнително действие е разпореждането на съдебния изпълнител от 20.02.2014 г. за налагане на запор върху МПС - собственост на длъжника - касатор. До 26.06.2015 г. е било в сила ППВС № 3/1980 г., съгласно което давност не тече по време на изпълнителното производство. С т.10 на ТР № 2/ 26.06.2015 г. на ОСГТК, ВКС, постановлението е обявено за изгубило сила. Новото тълкувателно решение поражда действие от датата на постановяването му и не се прилага по отношение на юридически факти, настъпили преди това, поради което погасителна давност за процесните вземания би могла да започне да тече от 26.06.2015 г. Съдът е отчел, че с писмена молба от 22.03.2017 г. взискателят “Обединена българска банка“ АД е поискал налагане на запор върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение. Посочено е, че съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД искането в тази молба е прекъснало погасителната давност за вземанията, независимо, че съдебният изпълнител не е извършил поисканото изпълнително действие. Изводът е обоснован с приетото по т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Въззивният съд е посочил, че давността е била прекъсната и на 17.12.2019 г. с молбата за образуване на изпълнително дело № 662/2019 г., с която взискателят е поискал насрочване на опис на движими вещи на длъжниците, както и с налагането на 25.02.2020 г. на запор върху МПС на длъжника Д.. От датите на всяко от тези действия, прекъсващи давността, до датата на подаване на исковата молба по настоящото дело - 24.02.2022 г. не е изтекъл 5-годишен срок, поради което вземанията на ответното дружество не са погасени по давност. За неоснователни са счетени доводите на жалбоподателя, че давността е изтекла, тъй като с настъпването на перемпцията по изпълнително дело № 993/2013 г. са се обезсилили и заличили всички извършени по делото изпълнителни действия, а предприетите след прекратяването му са били ненадлежни. В тази връзка съдът се е позовал на решения на състави на ВКС (решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ІV г.о.; решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г., ІV г.о.), с които е прието, че настъпилата перемпция на изпълнителното дело е без правно значение за давността, а обезсилването по право на изпълнителните действия по перемираното дело не се отразява на настъпилото по същото прекъсване на погасителната давност съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД. В заключение е направен извод, че направеното от взискателя искане от 22.03.2017 г. е прекъснало погасителната давност, независимо от настъпилата преди или след това перемпция на изпълнителното дело, и независимо, че съдебният изпълнител не е предприел поисканото изпълнително действие. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставки за спиране на производството по делото. Формулираните в изложението правни въпроси са релевантни, а същевременно поставеният втори въпрос – „прекъсва ли се погасителната давност от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция“ - е предмет на разглеждане по образуваното тълкувателно дело № 2/2023 г. на ОСГТК, ВКС. Поради това, настоящото производство следва да се спре до приемане на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение