Определение № 67 от 23.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 261/2011 г.

Обжалвано е въззивното решение на Софийския градски съд от 03.12.2010 год., постановено по гр.дело № 3785/2007 год., с което е оставено в сила решение от 30.01.2006 год. по гр.дело № 7905/2003 год. на Софийския районен съд, 49-ти състав за отхвърляне иск с правна квалификация чл.97, ал.1 ГПК/отм./ относно недвижим имот, съставляващ парцел І- С., кв.12 по плана на[населено място], м.”В. зона М. д.-Г.”. Недоволен от въззивното решение е касаторът С. Н. К. Т. от[населено място], представлявана от адвокатите Л. Д. и Е. Д., двете от С. адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. От ответниците по касация П. С. Д., В. С. Б., Ж. Й. Ч., К. Й. Н., В. Н. Д., И. Н. Д., Д. Н. Д. и В. Д. М., представлявани от адвокат М. Ц. от С. адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Видно от представеното удостоверение изх.№ 3179 от 13.11.2002 год. на Т.-С. град, ДП-П. /лист 12 от първоинстанционното дело/ данъчната оценка по чл.226 ДПК за процесния имот е 1 172,60 лева, т.е. цената на иска е до 5 000 лева, поради което касационната жалба се явява процесуално недопустима. По изложените съображения и на основание чл.280, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение