Определение № 2406 от 14.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2804/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 161 от 15.02.2024 г. по в. гр. д. № 1998/2023 г. на Бургаския окръжен съд е потвърдено решение № 377 от 01.09.2023 г. по гр. д. 1060/2022 г. на Несебърския районен съд, с което М. И. Д. и И. Г. В. са осъдени да преустановят неоснователните действия, с които пречат на етажните собственици от Етажна собственост на сграда в [населено място], к. к. „Слънчев бряг-запад“, сграда „Сън Райс“, с идентификатор [№], да упражняват правата си в общите части на сградата, като премахнат преграждането в дъното на общ коридор на третия етаж от сградата пред апартаменти 39 и 40, направено чрез монтиране на лека конструкция от плоскости – гипсокартон върху метални профили, в която конструкция е монтирана врата с размери 108/200 см. със секретна брава, с което преграждане е отделена част от коридора с площ 5,05 км. м., съгласно схема - приложение към СТЕ от лист 92 по делото.

Въззивният съд се е позовал на чл.38 ЗС и е приел, че при сгради в режим на етажна собственост всичко, което по естеството си или предназначение служи за общо ползване, представлява обща част на сградата. Прието е, че нито един от етажните собственици не може едностранно да променя предназначението на общите части. Промяната на предназначението може да се извърши само по съгласие на всички собственици на отделни имоти в сградата. По делото не е установено към момента на възникване на етажната собственост част от коридора да е предназначен за обслужване само на апартаменти 39 и 40, което изключва и придобиването на тази част от коридора от ответниците по давност. Няма доказателства да е постигнато съгласие между всички собственици в етажната собственост този коридор да се прегради и ползва само към апартамент № 39 и № 40, съгласно изискването на чл.38, ал.2 ЗС. Още при предприетото от ответниците преграждане е имало възражение от другите собственици, а по-късно, преди предявяването на иска, голяма част от собствениците на самостоятелни обекти в сградата са отправили сигнал да ДНСК за извършеното преграждане с искане за извършване на проверка и премахването му, което опровергава твърдението за наличие на съгласие от другите собственици за извършеното преграждане и спокойно ползване. Не са спазени нормативните изисквания на чл.185, ал.2 и 3 ЗУТ за преустройство на завзетата площ от общите части в етажната собственост, тъй като липсва съгласие от всички етажни собственици, постигнато в съответната форма за действителност. Съдът се е позовал на практика на ВКС, според която общите части на сградата са в режим на задължителна съсобственост и са принадлежност към основните обекти в сградата. Тяхното предназначение е да осигурят пълноценното ползване на отделните обекти в етажната собственост и поради това всеки от съсобствениците има право на гарантиран непосредствен достъп до тях, независимо дали те пряко обслужват неговия имот. Останалите етажни собственици са длъжни да не предприемат действия, които да затрудняват това ползване. Когато те нарушат това задължение, заинтересованият съсобственик може да защити своето вещно право с негаторния иск по чл.109 ЗС. Ако етажен собственик преустрои обща част или я ползва не според нейното предназначение, без съгласието на останалите етажни собственици, той накърнява правото им да ползват тази обща част по предназначението и същите могат да искат преустановяване на действията или възстановяване на фактическото положение чрез иск по чл. 109 ЗС С препятстването на достъпа до общите части, ответниците пречат на ищеца за пълноценното им ползване - основание за уважаване на иска по чл.109 ЗС. Последица от завземането на част от коридора от ответниците е намаляването на общите части на останалите етажни собственици, което освен че се отразява на тяхната стойност, има отношение и към плащането на такси по ЗУЕС.

Съдът не е приел виждането на жалбоподателите, че премахването на гипсокартона и вратата би надхвърлило целения резултат, като е достатъчно осигуряването на достъп до тази част на коридора посредством осъждане на ответниците да предоставят ключ от вратата на управителя на ЕС или те да бъдат осъдени да премахнат ключалката на вратата, без да е необходимо да премахват цялото заграждение. Посочено е, че извършеното заграждение нарушава първоначалното пространствено оформление на сградата и затова следва да бъде премахнато.

Срещу въззивното решение са подадени две касационни жалби от ищците И. Г. В. и М. И. Д..

В изложенията към двете жалби се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

Във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК се поставят следните въпроси:

1. Неправомерно ли е, ако собственик загради и използва общи части на сградата за лични нужди и при какви условия, в случай, че с тези действия действително не се ограничава и не се пречи на останалите собственици да ползват необезпокоявано собствеността си;

2. Следва ли да се приеме за неправомерно действие използването за свои нужди на общи части, до които достъпът е ограничен и друг съсобственик не е поискал достъп до тези общи части;

3. Приложим ли е институтът на давността по отношение на обособената част от коридора вследствие на преграждането й, на основание чл.79, ал.1 ЗС.

Във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поставя следният въпрос: Следва ли съдът да уважи претенцията за премахване на гипсокартон и врата в случаите, когато претендираното премахване надхвърля целения резултат.

Основанието „очевидна неправилност“ се свързва с виждането на жалбоподателя, че поставеното преграждение не представлява пречка за останалите етажни собственици да ползват необезпокоявано своята собственост, тъй като с него не се препятства достъпът до собствените им имоти, а преградената обща част обслужва пряко само апартаменти № 39 и № 40.

Ответникът в производството – ЕС на сграда с идентификатор [№] в [населено място], к. к. „Слънчев бряг-запад“, сграда „Сън Райс“, оспорва жалбите. Счита, че те не следва да се допускат до разглеждане по същество от ВКС.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС решение по иск с правно основание чл.109 ЗС, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Налице е поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпрос № 1 в изложението към касационната жалба. Въпросът следва да се уточни от състава на ВКС съобразно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС така: Преграждането на общи части на сграда от етажен собственик във всички случаи ли е неправомерно действие, което следва да бъде отстранено по реда на чл.109 ЗС и има ли значение дали това преграждане пречи на останалите собственици да ползват необезпокоявано собствеността си. Този въпрос отговаря на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е включен в предмета на делото и по него въззивният съд се е произнесъл. Налице е и специалната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и касационното обжалване следва да се допусне с цел проверка на съответствието между въззивното решение и т.3 на Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,