Определение № 5124 от 23.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2427/2026 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби - от Г. С. С., чрез процесуалния представител адвокат Х. и от М. А. С., чрез процесуалния представител адвокат А. против въззивно решение № 223 от 16.12.2025г. по в.гр.д. № 362 по описа за 2025г. на Апелативен съд В., с което е отменено решение № 336 от 27.03.2025г. по гр.д.№ 2593/2022г. на Окръжен съд Варна и вместо това е постановено друго, с което е осъден всеки един – и Г. С. С., и М. А. С. като съдружници с дял от по 50% в Адвокатско дружество „С. и партньори“ да заплатят на „Пейком България“ЕООД [населено място], на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от по 20 000лв., представляваща невъзстановен депозит по договор за правна помощ и консултантски услуги от 8.02.2022г., ведно със законната лихва от 14.12.2022г., както и всеки един от тях да заплати разноски от по 8 136лв. Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта им, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е счел предявените искове за основателни, приемайки за установено следното: „Пейком България“ЕООД е съдружник в ДЗЗД „Северозапад“, учредено с цел: участие в отрита процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет:“Определяне на изпълнител за извършване на поддържане на републикански пътища по обособени позиция на територията на северозападния район, стопанисвани от АПИ. Не се спори, че между АПИ и ДЗЗД „Северозапад“е бил сключен договор за възлагане за обществената поръчка на 2.12.2019г.със срок от 60месеца. Във връзка с този договор, на 8.02.2022г. между „Пейком България“ЕООД като възложител и Адвокатско дружество „С. и партньори“като изпълнител е сключен писмен договор за правна помощ и консултантски услуги с предмет: извършване на правна дейност, изразяваща се в:1/. Проучване и преговори от името на„Пейком България“ ЕООД с МРРБ относно сроковете за заплащане на извършените от ДЗЗД „Северозапад“ мероприятия по приложение №1- №3 към споразумение от 3.11.2021г., както и относно продължаване на мероприятията, описани в приложение №4 и сроковете за заплащане на същите и 2/.да подготви и представи доклад за наличие на правна възможност – дали мероприятията по приложение №1- №3 могат да бъдат заплатени предсрочно до 1.04.2022г., дали да се пристъпи към започване на работа по дейностите, възложени с приложение № 4, дали извършените мероприятия по приложение № 4 могат да бъдат заплатени според уговорените срокове. Договорът е със срок до 1.04.2022г. и е уговорено резултативно възнаграждение в размер на процент от стойността на договора за обществена поръчка. По договора от 8.02.2022г. възложителят се е задължил да осигури достъп до всички документи, да оказва съдействие на изпълнителя и да му предоставя информация, както и да заплати 40 000лв.депозит по специалната адвокатска сметка на изпълнителя. Няма спор, че посочената сума е преведена с банков превод от 9.02.2022г. Няма спор и че въз основа на сключеният договор между ДЗЗД „Северозапад“ и АПИ, ДЗЗД е получило на 11.03.2022г. сума от 407 022.96лв.с основание „текущо поддържане съгласно акт по сертификат № 87“, представляваща частично плащане по приложение № 3, като не са представени доказателства за заплащане на уговорения резултативен хонорар. Въз основа на ангажираните по делото гласни доказателства, въззивният съд е приел за установено, че управителят на дружеството „Пейком България“ЕООД, Г. П. и съдружникът в Адвокатско дружество „С. и партньори“ – адвокат Г. С. са се познавали от м.02.2022г., когато и е сключен процесния договор. Двамата са се уговорили - Г. П. да преведе на Г. С., по банкова сметка, сумата от 40 000лв., която той после да му върне в брой. Според свидетелски показания - сумата била върната чрез предаването на четири пъти по 10 000лв. на шофьора на Г. П.. Въззивният съд е преценил като неоснователно и недоказано от страна на ответника С. неговото възражение за нищожност на сключения договор от 8.02.2022г.като абсолютно симулативен - поради липса на „обратно писмо“ или писмени доказателства, изхождащи от другата страна или удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, правещи вероятно твърдението, че съгласието е привидно, които да могат да се определят като „начало на писмено доказателство“. Горепосочените свидетелски показания за връщане на сумата не са зачетени поради забраната на чл.164, ал.1, т.6 ГПК и недопустимостта на свидетелски показания при липса на изрично съгласие на насрещната страна./Такова несъгласие е изразено в съдебно заседание от 19.02.2024г./ Независимо от това, съдът е посочил, че дори и свидетелските показания да са допустими, по делото никой от двамата свидетели не е установил по убедителен начин твърденият от адвокат С. факт, че действителната воля на страните не е била сключване на договор за адвокатска услуга, а използване на оборотни средства на ЕООД за закупуване на автомобил на трето лице. За неоснователни въззивният съд е приел и възраженията на ответницата М. Г. за липса на солидарна отговорност и за висяща недействителност на договора от 8.02.2022г.спрямо нея поради липса на саниране от нейна страна. След справка в ТРРЮЛНЦ и регистър БУЛСТАТ към Агенция по вписванията за регистрация на Адвокатско дружество „С. и партньори“, съдът е установил, че то не е регистрирано като юридическо лице или дружество с нестопанска цел. Касае се за адвокатско съдружие,при участие на всеки от съдружниците от по 50%, считано от 24.01.2012г., като всеки един действа като управител. Изводът на съда е, че се касае за неперсонифицирано дружество, по отношение на което намират приложение правилата на чл.357-364 ЗЗД. След като всеки от съдружниците разполага с представителна власт и се явява управител, извършените от единият действия, обвързват и другия съдружник. Не е налице хипотезата на договор, сключен от пълномощник без представителна власт и съображенията, изложени в т.2 ТР № 5/2014г.по т.д.№ 5/2014г.на ОСГТК на ВКС са неприложими. В случая – сключеният между страните договор е преценен като валиден и действителен. Той е породил правните си последици, като възложителят е установил изпълнение на задължението си внасяне на депозит, а изпълнителят не е доказал изпълнение в срок на поетите от него задължения за осъществяване на проучвания, даване на правни съвети и изготвяне на доклад. За недоказано е прието и връщането на сумата в срок с оглед забраната на чл.164, ал.1, т.4 ГПК. При тези мотиви на въззивния съд, касаторът Г. С. се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК – недопустимост поради произнасяне по непредявен иск с оглед разделното, а не солидарно осъждане. Поставените във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпроси са: Първият е свързан със задължението на въззивният съд да обсъди в мотивите си всички релевантни доказателства и възражения и да изложи самостоятелни мотиви. Счита, че необсъдени са останали възраженията за липса на мандат и упълномощаване, не са анализирани твърденията за симулация и нищожност, липсват самостоятелни фактически изводи, а е възприета тезата на ищеца. Вторият поставен въпрос е: Допустимо ли е отхвърляне на свидетелски показания при твърдяна симулация и наличието на невъзможен предмет в договора, представлява ли „начало на писмено доказателство“за неговата привидност? Твърди се противоречие с решение по гр.д.№ 1536/2009г.на ІV г.о. В тази връзка се поставя и въпросът: Следва ли съдът първо да изследва валидността на договора при предявен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД? Третият въпрос е: Нищожна ли е сделка поради невъзможен предмет, ако е обвързана с негражданскоправен елемент, независещ от страните – наличие на евентуални бъдещи действия на повече от един административен орган, като тези действия са предпоставка за проявление на вещното действие на договора, а именно задължението на едната страна да престира?, 4. Въздигането на действието на административен орган в елемент, определящ съдържанието на правните последици в двустранен договор между трети страни и в такъв, чието проявление е необходимо, за да се осъществи правното действие на сделка, поражда ли правни последици за страните по договора?, 5. Как следва да се тълкува волята на страните в този случай, по отношение на това как е формирано тяхното намерение, дали може да се приеме, че е насочено не към осъществяване на някакви признати от правния ред обективни правни и фактически действия, а към нещо чието настъпване на зависи от страните, за което евентуално имат очакване, че ще възникне към последващ момент във времето /евентуален административен акт/?, 6. Ако този административен акт не е дължим на нито една от страните априори, това води ли до изначална невъзможност на предмета на облигационната сделка?, 7. Ако липсват уговорки между страните- как и кой следва да предизвика евентуалния административен акт – условие за вещното действие на договора, то следва ли да се приеме, че договорът е сключен под условие или просто липсва предмет?, 8. В случай, че договорът е сключен под условие и пред вид факта, че условието не представлява задължителни законови предпоставки, които да са необходими допълнителни юридически факти за съществуването на договора, то действието на тези условия следва ли да бъдат конкретно като задължение на някоя от страните?, 9. Доколкото процесният договор изисква наличие на упълномощаване на изпълнителя от страна на възложителя с цел да е възможно изпълнението му, то безспорната липса на даден мандат как се отнася към твърдяното неизпълнение, дали това е хипотеза на чл.25, ал.2 ЗЗД или на чл.63,ал.1 ЗЗД?, 10. Безспорно установеният факт, че нито едната страна е давала мандат, нито другата го е търсила за изпълнение, как следва да се отнася досежно действителната обща воля на страните, при тълкуване на договора от страна на решаващия съд по чл.20 ЗЗД? и 11. Липсата на съвпадение и относимост между описания предмет на договора с предмета на задълженията на изпълнителя, води ли до изначална невъзможност на предмета /или до липса на предмет/? Възможно ли е в случай, че предмета на договора не е невъзможен, то част от уговорките и определените с договора задължения на изпълнителя да бъдат нищожни, поради невъзможното им изпълнение поради несъвпадане със самия предмет на договора, поради недължимостс целите на изпълнение или поради противоречие със закона? Нищожност на едно или повече от тези задължения на изпълнителя как ще повлияе върху валидността на договора Касаторът М. А. С. се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност, която обосновава с твърдения за това, че решението не почива на установените факти, игнорира безспорни доказателства, приема активна солидарност без правно основание и съдържа произнасяне екстра петитум. Поставените във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпроси са: 1. Длъжен ли съдът да плиеме нищожност на договоро поради симулация по чл.26, ал.2 ЗЗД, когато симулативният характер е доказан чрез съвкупна преценка на гласни и писмени доказателства, независимо дали прикритата сделка е установена?, 2. Поражда ли действие за мнимо представлявания – договор, сключен от лице без представителна власт /без мандат/, когато мнимо представляваният не го е потвърдил и се е позовал на недействителността по чл.42, ал.2 ЗЗД, по който се твърди противоречие с ТР по т.д.№ 5/2014г.на ОСГТК на ВКС, 3. При гражданското дружество по чл.357 и сл.ЗЗД възникват ли задължения за останалите съдружници по сделка, сключена с трето лице от съдружник управляващ/представляващ, когато не е доказано предоставено /пряко или косвено/ пълномощие/представителна власт за поемане на такива задължения – или задълженията, възникват само за съдружника, сключил сделката?, 4. Може ли договор, сключен без представителна власт и без последващо потвърждение, да породи права и задължения и следва ли съдът служебно да обсъди възраженията за висяща недействителност по чл.42, ал.2 ЗЗД? и 5. Възниква ли активна солидарност между съдружници в гражданско дружество без изрична уговорка за това и без доказан обем на представителна власт? Допустимо ли е съдът да е приеме активна солидарност по договор с трето лице при липса на изрична договорна клауза за това? С оглед основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касаторът поставя и следните въпроси: 6. Следва ли съдът да ангажира отговорност на лице, което не е участвало в договарянето, не е получавало престация и не е страна по облигационното отношение, единствено въз основа на формално участие в гражданско дружество?, 7. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и мотивирано да се произнесе по своевременно наведено възражение за висяща недействителност по чл.42, ал.2 ЗЗД и представлява ли необсъждането му съществено процесуално нарушение?, 8. Недопустимо ли е съдебно решение, когато съдът се е произнесъл извън очертания петитум и това основание ли е за касационен контрол? и 9. Допустимо ли е съдът да игнорира липсата на постъпили парични средства в патримониума на гражданското дружество и да ангажира солидарна отговорност за връщане на суми, които дружеството не е придобило?Може ли да се ангажира отговорност за връщане /престация по договор спрямо лице/съдружник, когато по делото се твърди и поддържа, че сумите не са постъпвали по негова сметка, а са превеждани по лична сметка на друг ответник и липсват данни за получена престация в неговия патримониум? Представлява ли това системен риск от разширяване на отговорността? Срещу подадените касационни жалби са постъпили два отговора от „Пейком България“ЕООД [населено място], чрез процесуалния представител адвокат А. /срещу всяка отделна жалба/, с които се оспорват тяхната допустимост и основателност. Счита, че част от поставените въпроси не са били предмет на делото и че за всички не са налице посочените специални основания за допустимост. Излага доводи защо счита, че въззивният съд е постановил законосъобразен акт, съобразно установените по делото обстоятелства. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 1 500 евро за всеки изготвен отговор, реалното извършване на които установява с представени договор за правна помощ, фактура, платежно нареждане, пълномощно и преупълномощаване. Съобразявайки изложеното, настоящият съдебен състав счита, че касационно обжалване не може да бъде допуснато, защото по всички поставени въпроси не са налице посочените от касатора специални основания за допустимост, а част от поставените въпросите заради несъотносимостта си не отговарят и на изискванията за надлежно общо основание за допустимост. По касационната жалба на Г. С.: Постановеният въззивен акт не е недопустим поради произнасяне по непредявен иск. Заявената в исковата молба претенция е за осъждане на Г. С. С. и М. А. С. в качеството им на съдружници, представляващи Адвокатско съдружие“С. и партньри“. В първото по делото заседание на 5.05.2023г./вж.стр.134/, след направено идентично възражение, съдът е посочил, че „ищецът не претендира солидарно осъждане“и че въведеното възражение от ответницата за липса на активна солидарност е несъотносимо към правния спор. Това уточнение не е оспорено от страните, съобразно същото е разпределена доказателствената тежест и е последвало произнасянето на съда. В този смисъл, при липса на направено искане за солидарно осъждане, осъждането на всеки отделен съдружник да заплати претендираната сума не съставлява произнасяне по непредявен иск. Първият поставен въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика, доколкото съдът е изпълнил задължението си да обсъди в мотивите си всички направени възражения съобразно ангажираните релевантни доказателства, като е изложил самостоятелни мотиви, включително и за обстоятелствата, на които касаторът акцентира – задълженията, поети от страните по сключения договор от 8.02.2022г. и възражението за нищожност поради симулация.С поставянето му - касаторът изразява несъгласие с приетото за установено от въззивния съд, оспорвайки по същество правилността на направените изводи, но в производството по допустимост касационната инстанция не осъществява контрол за правилност. Във връзка с втория поставен въпрос, касаещ обсъждането на свидетелските показания, следва да се припомни, че в случая – решаващите мотиви на въззивния съд са недопустимостта на свидетелски показания поради липса на изрично съгласие на насрещната страна, с оглед разпоредбите на чл.164, ал.1 т.6 и ал.2 ГПК. Освен това, свидетелят на ответната страна е допуснат до разпит след като съдът е приел, че е налице преклузия на искането. Това е така, защото в първото по делото заседание, проведено на 19.02.2024г./стр.167/, съдът е напомнил на ответника С., че в предходно заседание му е дал указания, че искането му за разпит на свидетел е нередовно и го е предупредил за отговорността по чл.101, ал.3 ГПК, поради което на посоченото основание приема, че това процесуално действие не е било извършено. Допуснал е единствено свидетеля на другата страна /А./. Впоследствие е допуснал двама свидетели в полза на ответника С. при режим на довеждане и е разпитал единствения, който е бил доведен /св.И./. Съгласно установената съдебна практика /включително и посоченото от касатора решение по гр.д.№ 1536/2009г.на ІV г.о./ - доказването на обстоятелството, че сделката е привидна е в тежест на страната, която го твърди. В случая – решаващите мотиви на съда са, че ответникът върху когото е доказателствената тежест не е доказал симулация. Съгласно чл. 164, ал. 2 ГПК свидетелски показания за установяване на обстоятелства, за доказването на които законът изисква писмен акт, може да бъдат допуснати от съда само с изричното съгласие на насрещната страна, /а в случая такова не е било дадено/. В практиката няма спор, че в отношенията между страните привидността на договора, сключен в писмена форма не може да се доказва със свидетелски показания. Съгласно чл. 165, ал. 2 ГПК, в тази хипотеза свидетелски показания се допускат само когато в делото има писмени доказателства, изхождащи от другата страна или пък удостоверяват нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. В случая няма нито „обратно писмо“/в което да се признава и от двете страни или неговата привидност, или прикритото съглашение/, нито т.нар. „начало на писмено доказателство”/ документ, който не е „обратно писмо”, но изхожда от страната или да удостоверява нейно изявление пред държавен орган, което прави симулацията вероятна/. Всички останали въпроси /от № 3 до № 11/не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения с ТР № 1/19.02.2010г.по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС. Съгласно същите – за да съставлява годно общо основание поставеният материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е „от значение за изхода по конкретното дело“, т.е.да е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Никой от останалите поставени въпроси не отговаря на тези условия. Третият и единадесетият въпрос касаят нищожност на процесния договор поради невъзможен предмет заради изискуеми бъдещи действия на повече от един административен орган. Подобен довод в хода на производството не е бил надлежно въвеждан, въззивният съд не го е разглеждал и подобно произнасяне няма. Идентични мотиви важат и за въпроси с №№ 4, 6 и 7, които касаят някакво действие /което не се конкретизира/ на административен орган /който също не се индивидуализира/ като определящ елемент в процесния договор, което освен, че остава неясно, още и не е обсъждано от въззивният съд. Въпрос № 5 е във връзка с тълкуване на договора, а в случая такова не е извършвано. По делото не е имало спор относно съдържанието на писмено изразената воля на страните в сключения на 8.02.2022г. договор, а относно желанието на страните да сключат договора и въззивният съд не е извършвал тълкуване, а е приел сключеният договор за действителен с оглед недоказването на направеното възражение за нищожност. Ирелевантни за изхода на спора са и въпроси с №№ 8,9 и 10, доколкото касаят хипотеза на чл.25 ЗЗД - сключване на договор под условие, даване на мандат и упълномощаване, а в случая подобни доводи не са изтъквани и не са обсъждани. Въззивния съд е обсъждал съдържанието на сключения договор, преценявайки поетите от страните задължения и сред тях не са посочени такива / условие, мандат, изискване за допълнително упълномощаване/. По касационната жалба на М. С. също не може да се допусне касационно обжалване, доколкото не са налице посочените специални основания за допустимост, а част от поставените въпроси /с №1, 2, 4 и 7/ не отговарят на гореописаните изисквания за надлежно общо основание за допустимост, посочени в ТР № 1/19.02.2010г.по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС. За първият поставен въпрос – това е така, защото съдържа условие /че „симулативният характер е доказан чрез съвкупна преценка на гласни и писмени доказателства, независимо дали прикритата сделка е установена“/, което не е прието за установено от въззивния съд. Обратно той е приел за недоказано възражението за нищожност поради привидност. Вторият, четвъртият и седмият въпроси – „Поражда ли действие за мнимо представлявания – договор, сключен от лице без представителна власт“, „Може ли договор, сключен без представителна власт и без последващо потвърждение, да породи…“ и дали съдът следва да се произнесе по „възражение за висяща недействителност по чл.42, ал.2 ЗЗД“ също не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд, а са в противоречие с тях, доколкото изрично е прието, че не е налице хипотезата на чл.42, ал.2 ЗЗД и ТР по т.д.№ 5/2014г.на ОСГТК на ВКС е неприложимо. /Съдът не следва да разглежда иск на правно основание, което счита че за неприложимо/. Съдът няма задължение за служебна преценка за висяща недействителност по чл.42, ал.2 ЗЗД, освен „ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства“/цитатът е от диспозитива на ТР № 1 от 27.04.2022г.по т.д.№ 1/2020г.на ОСГТК но ВКС/, но настоящия случай не е такъв. Неотносим към предмета на спора и решаващите мотиви на съда е и поставеният въпрос с №5, касаещ активната солидарност, с оглед приетото, че претенция за солидарно осъждане не е предявена. Въпроси с № 3, 6 и 9 са от значение за изхода на спора, но не са разрешени от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика. Съгласно същата /вж.напр.решения по гр.д.№ 410/2009г.на ІІІ г.о./ - „гражданското дружество е неперсонифициран правен субект. С договора по чл. 357 от ЗЗД две или повече лица обединяват своята дейност за постигане на обща стопанска цел. Гражданското дружество не е юридическо лице и не може да е страна по сключените договори. Такава са неговите съдружници, които запазват юридическата си самостоятелност. При постигната договореност за представителство, действията следва да бъдат извършени от представителя- съдружник, който изразява съгласие от името на всички съдружници за сключване на договора, пораждащ права и задължения за тях / Р № 1014/99 г. на ВКС/. Всичко, което се придобива от дружеството, става обща собственост на участниците в него- чл. 358 от ЗЗД, всеки съдружник участва в печалбите и загубите, съразмерно с дела си - чл. 361 от ЗЗД / ТР № 39/70 г./ Уговорката за изключване на някой от съдружниците от участие в печалбите или в загубите е недействителна - чл. 361, ал. 2 от ЗЗД “. „ При договора за дружество страните не поемат помежду си насрещни права и задължения, каквито се поемат при двустранните договори, но печалбите и загубите се разпределят между съдружниците съразмерно с техния дял, освен ако не са уговорили друго разпределение“/вж.решение по гр.д.№ 1484/2009г.на ІV г.о./ Отговорът на поставеният въпрос № 8 съвпада с дадения отговор на направеното от касатора С. възражение за недопустимост. Не е налице и специалното основание за допустимост по чл.280, ал.2 ГПК. Съгласно установената съдебна практика /например решение по гр.д.№ /2020г.на І г.о. на ВКС/ - терминът „очевидна“ от посоченото основание „очевидна неправилност“ характеризира степента на проявление на съответния порок – изисква се той да е квалифициран, т.е. особено тежък порок. Не се изследва дали порокът на съдебния акт е явен за всички, а се изисква – „неправилността да е проявена по начин, че може да бъде констатирана от съда, без да се налага извършването на анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, на принципите на гражданския процес или необоснованост. Неправилността следва да произтича от допуснати от съда нарушения на приложима за конкретния спор императивна материално-правна норма, довели до несъвместим със закона резултат - поради разрешение, дадено в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл; нарушения на основните начала на гражданския процес и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика“, в конкретния случай, подобни изводи не могат да бъдат изведени. С оглед изхода от спора, направеното искане, на основание чл.78, ал.3 ГПК и при липса на направено възражение за прекомерност, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 1 500 000евро за изготвен отговор срещу всяка от подадените жалби. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд