Определение № 133 от 04.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1291/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба (с вх. № 2615 от 14.ІІ.2020 г.) на „Сами Мийт БГ“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище е и адрес на управление в [населено място] [община], Софийска област, подадена чрез процесуалния представител на търговеца по пълномощие от САК против решение № 2907 на Софийския апелативен съд, ТК, 11-и с-в, от 30.ХІІ.2019 г., постановено по т. д. № 4965/2019 г., с което дружеството настоящ касатор е било осъдено – на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – да заплати на старозагорското „Клас Бойчев“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ СУМА в размер на 30 211.06 лв., представляваща дължимо възнаграждение за изпълнени и приети от възложителя строително-монтажни работи /СМР/ по сключен помежду им писмен договор от 14.Х.2015 г. за обект: „Преустройство по време на строителство на птицеферма за отглеждане на пуйки с битово-административна сграда, изградена в ПИ № 052169 в м. „Къртала“ от землището на [населено място], Ихтиманско, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждането на делото (24.VІІ.2018 г.) и до окончателното й изплащане, КАКТО И СУМА в размер на 798.83 лв., представляваща дължима мораторна лихва върху същата главница за периода 20.ІV.2018 г. - 24.VІІ.2018 г., а също и 3 608.39 лв. – разноски на ищцовото дружество изпълнител за първоинстанционното производство и още 2 688 лв.- разноски в полза на ищеца /сега ответник по касация/, направени за въззивното производство. Оплакванията на касатора „Сами Мийт БГ“ ЕООД са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон /чл. 20 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това тя претендира отменяването му изцяло и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който предявените от изпълнителя „Клас Бойчев“ ЕООД в условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове по чл. 288 ТЗ да бъдели отхвърлени, ведно с присъждане на всички направени от възложителя по процесния договор разноски, „вкл. заплатените адвокатски хонорари“. Инвокиран е довод, че: „Съдът, след като е изследвал конкретните факти по делото и е приел, че безспорно е налице възражение за приемане на възложените работи по Договор за строителство от 14.Х.2015 г., не е следвало да обсъжда други доказателства и изявления по делото – писмо до „Клас Бойчев“ ЕООД, получено на 30.ІІІ.2018 г., в което е посочено, че извършената работа е изпълнена частично“. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателят й „Сами Мийт БГ“ ЕООД обосновава приложно поле на касационното обжалване освен с твърдението си за „очевидна неправилност“ на атакуваното въззивно решение ( основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за директен достъп до касационен контрол ), още и с наличието на допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора САС се е произнесъл по следните два материално- и процесуалноправни въпроса, явяващи се от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1./ „Как се прилага чл. 20 от ЗЗД при тълкуване на договорните клаузи относно начина на доказване на извършената от изпълнителя работа и доказателствените средства, с които може да се установи възникването на задължение на възложителя да плати възнаграждение по чл. 266, ал. 1 ЗЗД на изпълнителя, т.е. да се докаже изпълнението на възложената работа от изпълнителя и нейното приемане от възложителя?“; 2./ „При прието възражение за неприемане на възложените СМР-та в срока по чл. 301 от ТЗ, допустимо ли е съдът да се обоснове в мотивите си и на други доказателствени средства по делото, от ко е то да приеме изпълнение на възложените СМР-та?“ Ответното по касация „Клас Бойчев“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място] не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение. Върховният касационен съд на Републиката, търговска колегия, първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на „Сами Мийт БГ“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните: За да уважи в предявените по делото техни размери и на договорно основание трите обективно кумулативно съединени осъдителни иска на старозагорския търговец изпълнител срещу настоящия касатор, въззивната инстанция е приела, че последният, в качеството си на възложител по сключения помежду им писмен договор за строителство от 14.Х.2015 г., своевременно, т.е. „веднага след узнаването“, се е противопоставил, при това в писмена форма, на изготвения от изпълнителя двустранен приемо-предавателен протокол - образец 19, а също и на издадената въз основа на него данъчна фактура № 2693/20.ІІІ.2018 г., оборвайки по този начин законовата презумпция на чл. 301 ТЗ за потвърждаване на подписването му и от представител на „Сами Мийт БГ“ ЕООД. Ключово за изхода по конкретното дело е решаващото съображение на състава на САС, че: „Неподписването на протокола образец 19 обаче, от страна на ответника не може да обоснове извод за неприемане на работата, тъй като по делото са налице доказателства, обосноваващи извод за нейното приемане с конклудентни действия “. Констатирани са били в тази връзка две обстоятелства: ~ 1./ Че в текста на писмото, с което ответникът /настоящ касатор/ се е противопоставил на подписването на нарочния протокол, се съдържа изричното негово признание за наличието на изпълнение на възложените работи /СМР/, което обаче било неточно – частично и извършено със закъснение от две години; ~ 2./ Че признанието е „в унисон“ със съдържанието на оспорения протокол Обр. 19 от 19.ІІІ.2018 г. и твърденията на ищеца относно начита на неговото съставяне и подписване, вкл. че документът е бил подпечатан с печата дружеството възложител. В резултат от съвкупната преценка на наличието на печат на ответника върху протокола Обр. 19 от датата 19.ІІІ.20128 г., защитното му възражение за липса на подпис от упълномощено от него лице, както и наличието на забележки и корекции, САС е изградил решаващия си правен извод, че последните са били нанесени именно от възложителя след преглед на работата от негова страна и приз0наниеито му, че същата е била изпълнена частично. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос ат значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в премета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на ТР, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че нито един от двата правни въпроса, формулирани от касатора „Сами Мийт БГ“ ЕООД в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба, няма естеството на такъв, който да е бил включен в предмета на спора и да е част от произнасянето на САС с атакуваното решение. Предвид констатацията, че първият въпрос е с хипотетичен характер, а вторият се отнася до правилността на атакуваното въззивно решение, липсва главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол. Поради това безпредметно се явява обсъждането налице ли е допълнителната предпоставка по т. 3 на същия законов текст, но и без друго касаторът не е посочил кои закони счита, че са непълни, неясни или противоречиви, „за да се създаде съдебна практика по прилагането им“, респ. – налице ли е „създадена съдебна практика, основана на неточно тълкуване, която поради това да се нуждае от промяна или поне от осъвременяване на тълкуването й“, в какъвто смисъл са задължителните разяснения по т. 4 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. В заключение, обжалваното въззивно решение не е и „очевидно неправилно“, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (до степен относимият закон да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (САС да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменен правна норма). Напротив, касаторът дори е инвокирал довод за „свръхобоснованост“ на съдебния акт, а досежно приемането на процесните СМР не съществува законов запрет това да може да се установява с всички годни доказателствени средства по ГПК. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение