Определение № 3318 от 24.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2798/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Д. Н., чрез адвокат А. Ч., срещу решение № 253 от 23.04.2024 г. по в.гр.д.№ 231/2024 г. на Окръжен съд-Велико Търново в частта, с която след частична отмяна на решение № 832 от 29.12.2023г. по гр.д.№ 394/2022 г. на Районен съд-Горна Оряховица, е постановено решение, с което: а/ е обявено за нищожно, на основание чл. 42, б. „в“, вр. чл. 13 ЗН, саморъчно завещание от 20.02.2018г., оставено от Д. И. Л., починал на 29.11.2021 г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание с рег.№ 13208 от 20.12.2021 г. на нотариус Т. Б. с район на действие ВТРС; б/. е уважен предявеният от И. Г. Л. против Д. Д. Н. и К. Д. Ш. положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, като е признато за установено по отношение на Д. Д. Н. и К. Д. Ш., че И. Г. Л. е собственик на 1/2 идеална част от следните земеделски имоти: поземлен имот с идентификатор * по КККР на [населено място], Общ. С., местност “П.”, с площ 7800 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: трета; поземлен имот с идентификатор * по КККР на [населено място], Общ. С., местност “Ч.”, с площ: 13202 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: шеста; поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], Общ. С., с адрес на поземления имот: местност “С.”, с площ: 14001 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: трета; в/. е допуснато, на основание чл. 34 ЗС, извършването на съдебна делба на гореописаните имоти между И. Г. Л. и К. Д. Ш. при равни права – по 1/2 идеална част за всеки от тях; г/. е отхвърлен предявеният от Д. Д. Н. срещу К. Д. Ш. и И. Г. Л. иск по чл. 34 ЗС за делба на гореописаните имоти. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Подаден е отговор на касационната жалба от съделителя И. Г. Л., чрез адвокат М. П., с който се излага становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски за настоящата инстанция.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършване на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установено, че с решение № 42/18.02.1993 г. на ПК-Стражица и скици към него на И. Л. С. е възстановено правото на собственост върху процесните земеделски земи.

И. Л. С. е починал на 25.07.1998 г. и е оставил за наследници синовете си Д. И. Л. (син) и Г. И. Л. (син).

Д. И. Л. е оставил саморъчно завещание от 20.02.2018г., обявено след смъртта му с протокол за обявяване на саморъчно завещание с peг. № 13208/20.12.2021 г. на нотариус Т. Б. с район на действие ВТРС, с което е разпоредил след смъртта му Д. Д. Н. “да бъде въведена във владение на имот, представляващ земеделска земя в землището на [населено място], [община], състоящ се от 3 (три) ниви с обща площ 35.00 дка…“. Установено е от заключението на съдебнографическата експертиза, че завещанието е написано и подписано от Д. И. Л..

Д. И. Л. починал на 29. 11. 2021 г. и оставил за единствен наследник по закон племенника си И. Г. Л..

Г. И. Л., починал на 14. 01. 2005 г., приживе е прехвърлил собствеността си върху 1/2 идеална част от процесните ниви на И. В. Т., който с н.а. № 938/2016 г. дарил 1/20 ид.ч., а с н.а. № 939/2016 г. продал 9/20 ид.ч. от същите на К. Д. Ш..

От правна страна въззивният съд е приел, че завещанието, представляващо частно завещателно разпореждане по смисъла на чл. 16, ал. 2 от ЗН, е написано и подписано от завещателя И. С. и не е нищожно на основание чл. 42 б.“б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН. Извършените поправки в завещанието не водят до порок във формата. Прието е, че завещанието е нищожно на основание чл. 42 б. „б“, вр. чл. 13 ЗН, тъй като съгласно цитираната разпоредба предмет на завещание може да бъде само имуществено право, а обективираната воля на завещателя не е да прехвърли собствено имущество. Поради това заветът не е породил вещноправно действие и Д. Д. Н. не е придобила собствеността върху притежаваната от завещателя 1/2 идеална част от процесните имоти.

След смъртта на Д. И. Л. правото на собственост върху притежаваната от него 1/2 идеална част от процесните ниви е преминала по наследство на единствения му наследник по закон – племенника И. Г. Л., поради което предявеният от същия положителен установителен иск за собственост следва да бъде уважен.

Собственик на другата 1/2 идеална част е К. Д. Ш., придобил същата на основание договори за дарение и за продажба.

Прието е, че искът за делба, предявен от Д. Д. Н. против К. Д. Ш. и И. Г. Л. следва да бъде отхвърлен, като делбата следва да бъде допусната между К. Д. Ш. и И. Г. Л., при равни дялове.

В изложение към касационната жалба се поставят следните въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК:

1. При конкретно описани имоти в завещание, може ли да се приеме, че то е нищожно.

2. Следва ли да се ценят всички гласни и писмени доказателства по делото, за да се извлече действителната воля на завещателя.

3. Следва ли да се тълкува стеснително израза “Д. Д. Н. да бъде въведена във владение на имоти…”, използван от човек, който не е юрист и няма юридически познания, след като има събрани по делото множество доказателства за действителната воля на завещателя – да прехвърли собствеността върху подробно описани имоти”.

Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – решение № 176 от 05.12.2017 г. по гр.д.№ 892/2017 г. на ВКС, І г.о., решение № 45 от 06.04.2017 г. по гр.д.№ 3343/2016 г. на ВКС, І г.о., решение № 19 от 04.07.2018 г. по гр..№ 909/2017 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 50172 от 10.10.2022 г. по гр.д.№ 4145/2020 г. на ВКС, ІV г.о.

Поддържа се и наличие на основанието по чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

Първият въпрос от изложението не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и не отговаря на общия селективен критерий на чл. 280, ал.1 ГПК, доколкото въззивния съд не е приел, че процесното саморъчно завещание е нищожно поради непълно описание на посочените в завещанието недвижими имоти с всички техни индивидуализиращи белези. С оглед на това, по този въпрос не може да се допусне касационно обжалване на решението.

Вторият въпрос също не обосновава допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Няма колебание в практиката на ВКС, че е допустимо в исков процес да се търси действителната воля на завещателя при спазването на правилото на чл.20 ЗЗД, като отделните уговорки се тълкуват във връзка едни с други и всяка една се схваща в смисъла, който произтича от сделката, с оглед целта на същата, обичаите в практиката и добросъвестността. Въззивния съд се е съобразил с тази практика, като волята на завещателя е изведена след тълкуване на отделните клаузи от завещателното разпореждане във връзка една с друга и в смисъла, произтичащ от целия текст на завещанието.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по третия поставен въпрос. Въпросът е свързан с тълкуване волята на завещателя по едно конкретно завещание – с конкретно тълкуване с оглед обстоятелствата по конкретно дело, а не поставя за разглеждане общи правила и принципи при прилагането на чл. 20 ЗЗД. Липсва и противоречие между въззивното решение и посочената от касатора практика на ВКС, с която са обсъдени други въпроси, различни от поставения. В решение № 176 от 05.12.2017 г. по гр.д.№ 892/2017 г. на ВКС, І г.о., са разгледани въпросите как следва да се тълкува изразената воля от завещателя - според първоначалното изявление или според допълнителните, направени след подписа под завещанието; наличието на втори подпис след излагането на допълнителни мотиви задължава ли съда да приеме и това допълнение като част от завещанието, каквито въпроси по настоящото дело не се поставят. Решение № 45 от 06.04.2017 г. по гр.д.№ 3343/2016 г. на ВКС, І г.о., дава отговор на въпроса може ли при тълкуване волята на завещателя за това кой имот е завещан съдът да изхожда не само от текста на завещанието, но и от други доказателства по делото. Настоящия случай не е такъв, затова и няма противоречие с двете решения.

Не е налице очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката.

С оглед изхода на делото, жалбоподателката Д. Д. Н. следва да бъдат осъдена, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на съделителя И. Г. Л. сумата 1200 лв. разноски за настоящата инстанция, направени за заплащане на адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба.

По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение