Определение № 1284 от 18.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3371/2024 г.

намира следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Н. В. Н., чрез адвокат Т., срещу въззивно решение № 225 от 15.05.2024 г., постановено по в. гр. дело № 247/2024 г. на Окръжен съд – Плевен, с което е отменено частично първоинстанционното решение от 29.01.2024 г. на РС Плевен, по гр.дело №5686/23 г. в частта му, с която е отхвърлен искът за издръжка за разликата над 233,25лв. до 300лв. и е осъден на основание чл.143, ал.2 от СК Н. В. Н. да заплаща на малолетното си дете В. Н. Н., чрез неговата майка и законен представител А. А. Л. месечна издръжка в размер на 66,75лв.-допълнително над присъдената или общо от 300лв., считано от датата на влизане на решението в сила до настъпване на предпоставки за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до 10-то число на месеца, за който се отнася до окончателното й изплащане. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в останалата обжалвана част и относно определения режим на лични отношения на детето с бащата. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение, в частта с която е уважена въззивната жалба и с която издръжката е увеличена, е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прилага изложение към касационната жалба с идентично съдържание и в него поставя въпроси, свързани с начина на определяне на издръжката и с установяване на доходите на родителите преди и след раздялата им. Касаторът моли съда да отмени въззивното решение. Ответницата по касационната жалба А. А. Л., чрез адв. Г., е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който сочи, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване. Настоящият съдебен състав намира, че подадената касационна жалба е недопустима. В случая твърдените от касатора пороци на въззивното решение засягат единствено произнасянето на съда в частта относно претендираната издръжка. Касационната жалба е ограничила обхвата на висящност на спора само до някои от исковете, по които се е произнесъл въззивния съд, а именно посочения иск за издръжка, но обжалването е процесуално недопустимо, като насочено срещу акт, който не подлежи на касационен контрол, предвид чл. 280, ал. 3, т. 2, пр. 1 ГПК. Решението, в частта по иска за родителски права е влязло в сила след като не е обжалвано пред въззивния съд, както и решението относно личните контакти между детето и бащата, което не е предмет на касационната жалба. Само искът за издръжка е извън обхвата на касационното обжалване, независимо дали от брака има ненавършило пълнолетие дете към датата на обявяване на въззивното решение. Претенцията за издръжка дори когато е разгледана като част от въпросите по чл. 59, ал. 2 СК, след като е предмет на самостоятелно обжалване, попада в приложното поле на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК. /в този смисъл - определение № 235/29.03.2019 г. по гр.д. № 4219/2018 г. на ВКС, III г.о., определение № 878/08.07.2013 г. по гр.д. № 1447/2012 г. на ВКС, IV г.о., определение № 599 от 03.07.2020 г. по гр. д. № 893/2020 г. на ВКС, ІІІ г.о.; определение № 107 от 15.02.2022 г. по гр. д. № 2910/2021 г. на ВКС, ІІІ г.о.; определение №139/01.03.2021 г. по гр.д. №3870/2020 г. на ВКС, ІІІ г.о/. Предвид изложеното, касационната жалба се явява недопустима, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено. С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,