Определение № 683 от 12.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4548/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 329 от 23.06.2025 г. по в.гр. д. № 85/2024 г. на ОС – София, с което упражняването на родителските права е предоставено на майката и е определен режим на лични отношения на бащата с детето по иск с правно основание чл. 127, ал.2 СК. Жалбоподателят А. Б. Т., чрез процесуалния си представител, излага съображения за допустимост на касационното праизводство и за неправилност и необоснованост на постановеното въззивно решение, поради допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон. В срока по чл. 287, ал.1 ГПК ответникът в касационното производство С. В. С., чрез процесуалния си представител, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Постъпила е и молба от жалбоподателя А. Б. Т., с която иска да бъдат изменени постановените от Софийски окръжен съд привременни мерки относно упражняването на родителските права и режим на лични отношения на бащата с детето. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 3 ГПК, приема за установено следното: Въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение № 172 от 13.10.2023 г. по гр. д. № 1447/2022 г. на РС- Ботевград, е постановил друго, с което е предоставил на основание чл. 127, ал. 2 СК, като е определил режим на лични отношения на бащата А. Б. Т. с детето Ц. А. Т., [дата на раждане], както следва: през първите шест месеца, считано от влизане в сила на настоящото решение бащата А. Б. Т. да вижда и осъществява личен контакт с детето Ц. А. Т. всяка сряда от 10 до 12 ч. или в друг ден от седмицата по график, изготвен от социалната служба и съгласуван с двамата родители, в присъствието и под контрола на социален работник от отдел "Закрила на детето" при Дирекция "Социално подпомагане" – район „Сердика“, [населено място], а при нужда и/или на психолог, без присъствието на майката С. В. С., на определено от същата социална служба място, като задължава майката да осигурява присъствието на детето на тези срещи и да изчаква отвън приключването им; през следващите шест месеца от влизане в сила на решението бащата А. Б. Т. да взема детето Ц. А. Т. при себе си всяка сряда за времето от 17.30 ч. до 19.30 ч., без преспиване и без присъствието на майката С. В. С., като задължава бащата той да взема детето от дома му, където живее: [населено място], ж.к. Надежда II, № 223, вх. В, ет. 2, ап. 30 и да го връща там, както и всяка втора и четвърта събота от месеца, без преспиване и без присъствието на майката, за времето от 10:00 ч. до 18:00 ч., като задължава бащата да взема детето от дома му, където живее и да го връща там; през втората година от датата на влизането на решението в сила, както и през всяка следваща година бащата да взема детето при себе си всяка втора и четвърта седмица от месеца от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, без присъствието на майка, с преспиване при бащата; 15 дни през лятото, които не съвпадат с годишния платен отпуск на майката, като задължава бащата той да взема детето от дома му, където живее: [населено място], ж.к. Надежда II, № 223, вх. В, ет. 2, ап. 30 и да го връща там, а майката е длъжна до 30 април на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва платения си годишен отпуск през лятото, а ако не направи това в посочения срок, бащата има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено майката до 31 май на съответната година; в четните години бащата А. Т. да взема детето Ц. за Коледа в 10.00 ч. на 23 декември и да го връща в 18.00 ч. на 25 декември, с две преспивания; през нечетните години бащата да взема детето за Великден от 10.00 ч. на Велика събота до 18.00 ч. на Великден /неделя/, а рождените дни на детето да се празнуват съвместно с двамата родители, като при неразбирателство се процедира по следния начин: през четните години рожденият ден се празнува при майката, а през нечетните години – при бащата; всяка година детето ще бъде при баща си А. Т. на датата на рождения му ден, а в случай, че датата на рождения ден на майката съвпада с ежеседмичния режим на лични контакти на бащата с детето, бащата следва да осигури присъствието на детето при майката на рождената ѝ дата. Установено е по делото, че детето на страните Ц. е родено на 13.04.2022 год. /удостоверение за раждане № [ЕГН] от 20.04.2022 год. на Столична община/. Съдът е посочил, че в приетата по делото съдебно – психиатрична експертиза е констатирано, че бащата е с по-висок родителски капацитет от този на майката и според вещото лице споделеното упражняване на родителските права би гарантирало интересите на детето. Въззивният съд е съобразил изискания от него нов социален доклад на ДСП - Правец по отношение на детето Ц. е предприета мярка за закрила по чл. 23 от ЗЗДет – съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда. Причина за това е конфликт между родителите, както и риска от родителско отчуждение спрямо биологичния баща. В доклада е посочено, че е налице дълбока привързаност на детето към майката. Посочва се още, че изграждането на емоционална връзка на малолетната Ц. с биологичния баща трябва да стане плавно, със съдействието на майката и подкрепящи специалисти /психолози /, при първоначални срещи и контакти в тяхно присъствие до свикване на детето с присъствието на другия родител с цел съхраняване на психо-емоционалното му състояние и запознаване на бащата с дневния режим на детето. Изтъква се, че ако детето е отделено за по-продължителен период от време от майката това ще се отрази негативно върху крехката му психика. Съдът е приел, че по делото не са събрани доказателства, че в отношенията си с детето и поведението пред него бащата да е имал укорими прояви, които да застрашават морала на детето, неговата психика или да му вредят по какъвто и да било начин. Прието е, че не се установява бащата да съжителства с лица, чието поведение да се отрази неблагоприятно за детето, неговото здраве и психика през периодите на пребиваването му при него. Прието е също така, че доводите на ищцата, основани на заявената от бащата сексуална ориентация и възможността детето да попадне в среда с изразена еднополова връзка (семейство), съдът намира за неоснователни. Според съда само наличие на такова поведение на родителя, което реално и ефективно засяга неблагоприятно детето, може да компрометира неговите родителски качества и капацитет, и да бъде за основание за ограничаване в споделянето на родителската отговорност. Съдът е счел, че въз основа на представените по делото социални доклади и свидетелски показания може да се направи извод, че по време на срещите си с детето бащата е много грижовен и внимателен, обгражда го с внимание и обич и не е установено, че бащата съжителства с лица, чието поведение да се отрази неблагоприятно за детето, неговото здраве и психика през периодите на пребиваването му при него. При тези данни съдът е изложил съображения за това, че с оглед особеностите на настоящия случай и ръководейки се от интереса на детето, и преценявайки съвкупността от обстоятелства следва да бъде постановено за определен период от време режимът на лични отношения да се осъществява в присъствието на служител от дирекция "Социално подпомагане", психолог, или друго лице по местоживеене на детето, като постепенно времето за контакт да се разшири, а присъствието на лицето, което да действа като медиатор на срещите впоследствие да отпадне. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че съдът е дал отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за спора и да изложи собствени мотиви, за задължението на съда да обсъди заключение на вещи лица в съвкупност с всички останали доказателства, за определяне режима на лични отношения между бащата и детето при съобразяване с най добрия интерес на детето,, като извърши самостоятелна преценка на събраните доказателства, за задължението на съда да съобрази психическите, физическите и емоционални потребности на детето, за необходимостта съдът да обсъди всички доказателства относими към преценката за родителския капацитет. Поддържа наличие на основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и основание по чл.280, ал.2 ГПК-очевидна неправилност на решението. Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставените за разглеждане въпроси относими към преценката на съда за най-добрия интерес на детето при определяне режима на лични отношения межди детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. На останалите поставени за разглеждане въпроси съдът е дал разрешение в съответствие с практиката на ВКС. Решението не е и очевидно неправилно. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. По молбата на жалбоподателя А. Б. Т. за изменение на постановените от Софийски окръжен съд привременни мерки относно упражняването на родителските права и режим на лични отношения на бащата с детето. Необжалваемостта на акта на съда, с който същият в производството по брачни дела (Гл. 26-та ГПК) се произнася по молбата на страните за определяне на привременни мерки еднозначно следва от ясната процесуална разпоредба на чл. 323, ал. 3 ГПК. Според цитираната норма, определението по привременните мерки не подлежи на обжалване, но може да бъде изменяно от същия съд. Само определенията, които преграждат по-нататъшния ход на производството, както и определенията, за които това е изрично предвидено, подлежат на самостоятелно обжалване (чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК). При наличието на изрично процесуално правило за изключване на инстанционния контрол по отношение на определението на съда по чл.323, ал.1 ГПК, подадената молба следва да бъде оставена без разглеждане. Предвид изложените съображения, съдът