Определение № 339 от 01.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 300/2011 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК. Постъпила е частна жалба от "А. М.” чрез юрисконсулт П. П. против определение без номер от 5 април 2011 г., постановено по в.гр.д. № 10120 по описа на Софийския градски съд за 2010 г., в частта му, с което е върната касационната жалба с вх. № 30115 от 4 април 2011 г. по описа на СГС, подадена от частния жалбоподател в частта й относно паричния иск с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ. В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно, защото предявеният иск с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ е изцяло обусловен от уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и основна предпоставка за основателността и уважаването му като акцесорен на последния, е наличието на незаконосъобразно извършено уволнение на ищеца; спорът все още е висящ и не следва да се допусне влизане в сила на решението в частта му с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, а и с въззивната жалба първоинстанционното решение е било обжалвано в неговата цялост; ако жалбата в тази част се върне, то работодателят би следвало да изплати обезщетение на работника при все още недоказана незаконосъобразност на уволнението; искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е акцесорен спрямо главния и не може да се разглежда в самостоятелно производство; обжалваемият интерес може да бъде остойностен само в производство по оценяеми искове. Ответникът Д. К. М. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Б. Г., в отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК изтъква, че нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК е императивна; интересите и на двете страни са защитени според чл. 245 ГПК; искът е и оценяем и съдът се е съобразил със закона. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. С определението си в обжалваната му част въззивният съд приел, че на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й след изменението й в сила от 21 декември 2010 г. касационната жалба следва да бъде върната в частта й относно паричния иск с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, тъй като искът е с цена до 5000 лева. Частната жалба е основателна. Ответникът в настоящото производство е използвал субективното си право да оспори законността на уволнението пред съда, като е предявил три обективно съединени иска с една искова молба. Ищецът е предявил и иск за вредите, които е претърпял с оставането си без работа. Този иск предпоставя незаконно уволнение и работникът да е останал без работа поради незаконното уволнение. Няма законна пречка този иск да бъде предявен и в отделно производство, ако по някаква причина е пропуснато предявяването му при атакуването на законността на уволнението, но ако искът е бил предявен при условията на обективно съединяване на исковете, то от изхода по главния иск се обуславя и решението по иска за обезщетение. При това положение в случай на предявяване на искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ и касационно обжалване на съдебно решение изцяло, размерът на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ не може да бъде преценяван по критерия на чл. 280, ал. 2 ГПК. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение