Определение № 1318 от 19.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2293/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по процесуално допустима касационна жалба с вх.№ 757 от 20.02.2024 г., подадена от Й. А. Н., Ц. И. М., Н. К. С., В. К. К., Г. Т. Б., П. Н. Т., С. И. М., М. Н. М., П. Г. Н. и П. Т. Б. - ответници по предявен иск за делба, представлявани по пълномощие от адвокат Т. Г. от САК, срещу въззивно Решение № 6 от 08.01.2024 г. по в.гр.д.№ 314/2023 г. на Окръжен съд – Габрово.

Ответникът по касация „НБИ Консорциум“ ООД е депозирал отговор на жалбата и на изложението към нея чрез адвокат А. И. от АК – Г.. Поддържа, че не е налице основание за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно.

Отговор е постъпил от съделителката (ответник по иска за делба) П. Х. Б. чрез служебен адвокат Е. К. от АК – Г.. Счита, че подадената касационна жалба е основателна и следва да се уважи искането за допускане на обжалването.

Отговор не е постъпил от съделителката – ищец М. Ц. М..

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

С въззивното решение е потвърдено Решение № 260001 от 13.04.2023 г. по гр.д.№ 2439/2018 г. по описа на Районен съд – Габрово в обжалваните пред окръжния съд части, с които: (1) е допусната делба между „НБИ Консорциум“ ООД, Й. А. Н. и Г. Т. Б. на недвижими имоти, находящи се в [населено място] и представляващи самостоятелен обект с идентификатор *** - първи етаж от сградата с идентификатор , както и сграда с идентификатор № , при квоти както следва: „НБИ Консорциум“ ООД - 29/36 ид.ч.; Й. А. Н. - 6/36 ид.ч. и Г. Т. Б. - 1/36 ид.ч.; (2) искът за делба на СОС * е отхвърлен по отношение на останалите съделители (ищцата М. Ц. М. и ответниците Ц. И. М., Н. К. С., В. К. К., П. Н. Т., С. И. М., М. Н. М., П. Г. Н., П. Т. Б. и П. Х. Б.), както и (3) изцяло е отхвърлен искът за делба на втори етаж в сградата с идентификатор **.

Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частите, с които е допусната съдебна делба между ищцата М. Ц. М. и ответниците – физически лица на поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], заедно с построените в имота сграда с идентификатор и сграда с идентификатор **, при посочени в съдебния акт квоти.

По делото е установено, че с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство № 38, том ІІІ, рег.№ 3799, д.№ 341 от 03.11.2006 г. по описа на нотариус с рег. № * на НК, П. Г. Н., Г. Т. Б., П. Т. Б., Й. А. Н., Н. М. М., С. С. М., И. С. М., К. Н. К., В. К. К., Н. К. С. и Е. Д. Х., в качеството им на наследници на Х. Х. М. (починал на 13.12.1987 г.), са признати за собственици по давност и наследство на поземлен имот № * от кв. 3 по плана на [населено място] - 20,21 част с площ 5 451 кв.м. при граници [улица], поземлен имот * д, река Янтра, поземлен имот *, попадащ в урегулиран поземлен имот - кожарско производство от кв. 3 по плана на [населено място] - 20,21 част, заедно с построените върху него: 1) масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ 132 кв.м. 2) първи и втори етаж от масивна триетажна производствена сграда със застроена площ на всеки от тях 504 кв.м.; 3) масивна триетажна производствена сграда със застроена сграда 560 кв.м.; 4) масивна сграда - портиерна със застроена площ 70 кв.м. Имотите първоначално са били собственост на общия наследодател на страните-физически лица. Теренът и сградите в него са одържавени на основание ЗНЧИМП, а по силата на ЗВСОНИ са възстановени на наследниците. С договор за продажба на наследство от 05.01.2017 г. притежаваните от сънаследницата В. С. М. права по наследство от баща й С. С. М. са придобити от ищцата М. Ц. М.. Връзките на родство и наследственото правоприемство от общия наследодател, включително дяловете на съделителите, не са спорни в производството. Спорът касае правата на „НБИ Консорциум“ ООД, което твърди, че е единствен собственик на сградите №№ и . Въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза е прието, че в КНА № 38 от 03.11.2006 г. сградата с настоящ идентификатор ** погрешно е обозначена като триетажна - тя е двуетажна, при наличен полуетаж с височина от 0,43 м. Първият етаж е построен преди национализацията и е с конструктивна височина 6,30 м. Изравнителният полуетаж със светла височина 0,43 м. между обратните греди на стария плосък покрив и гредите на новата изравнителна плоча е построен през 1959 г. заедно с втория етаж от сградата от ДИП „Димитър Благоев“. Той не е част от първия етаж на сградата, не отговаря на изискванията за самостоятелен етаж съгласно § 5, т. 47 от ДР на ЗУТ и няма характер на самостоятелен обект на вещни права. Вторият етаж от сградата отговаря на изискванията да бъде годен обект на вещни права, но не е обхванат от реституционното действие на ЗВСОНИ, тъй като е изграден след одържавяването на сградата. Спрямо него наследниците на Х. М. не са носители на вещни права и постановеното с Решение № 61 от 25.04.2013 г. по гр.д.№ 678/2012 г. на ВКС, I г.о. не обосновава наличието на такива, в който смисъл е и решението на ВКС по същото дело, с което не е допусната поправка на очевидна фактическа грешка (т.е. Решение № 50015 от 09.02.2023 г. по гр.д.№ 678/2012 г. на ВКС, I г.о.), но в което изрично е посочено, че от значение при следващи искови производства между страните, включително и делбени, е действителният брой етажи на съсобствената сграда. Вторият етаж е собственост единствено на „НБИ Консорциум“ ООД, което го е придобило в резултат на публичната продан, приключила с влязлото в сила Постановление за възлагане на недвижими имоти от 29.01.2008 г. (поправено с Постановление за поправка от 23.07.2010 г.) на ЧСИ с рег.№ * на КЧСИ. Тъй като публичната продан на недвижими имоти представлява деривативно придобивно основание, а ДФ „Лъв“ не е била собственик на СОС *** и на сградата № към момента на насочване на принудително изпълнение върху тях през 2008 г., то по отношение на тях публичната продан не е породила транслативно действие. По отношение на двата обекта „НБИ Консорциум“ ООД се е позовало на изтекла в негова полза придобивна давност, считано от 29.01.2008 г., което възражение е прието за частично основателно – за дяловете на тези от наследниците на Х. Х. М., които не са били страни в производството по гр.д.№ 678/2012 г. на ВКС, I г.о. Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. От показанията на свид. М. е установено, че същият работи в дружеството от 2009 г., като мястото му на работа е бившата база на фирма „Лъв“. При започване на работа на свидетеля започнали и ремонтни дейности в имотите, находящи се там. Същите се охранявали денонощно с камери и охрана. Нямало достъп на външни лица, като право да влизат имали само служители и наематели. Входът към имотите бил един. Свидетелят не знае да е имало случаи някой да ходи на портала и да претендира за собственост. Ако е имало такъв случай са щели да му се обадят, тъй като той бил нещо като организатор производство. Свидетелят не бил уведомявам, когато имотът е посещаван от г-н Н. (управителят на „НБИ Консорциум“ ООД). Независимо от трудово-правната връзка на свидетеля и дружеството, показанията му са кредитирани, тъй като не са в противоречие с останалите събрани по делото доказателства; съделителите, по отношение на които „НБИ Консорциум“ ООД претендира да е придобил частите им въз основа на давностно владение, не са представили доказателства, които да оборят показанията му. Те не се оборват от съставения протокол за предаване владението на ид.ч. на Н., тъй като видно от текста на документа (л. 135, т. І, РС) владението на ид.ч. на Н. е предадено лично от управителя на „НБИ Консорциум“ ООД - Налбантов, за чиито посещения свидетелят не е уведомяван. Предявяването на иск за собственост за определена идеална част от имота не прекъсва давностния срок на владение върху друга идеална част от този имот, притежавана от лица, които не са предявили иск за собственост. Придобивната давност не може да се счете за прекъсната от образуваните и водени от част от съделителите съдебни производства по облигационни искове, още повече, че такива са водени срещу праводателя на „НБИ Консорциум“ ООД, преди датата на издаване на постановлението за възлагане. Решенията по облигационни претенции за престиране на обезщетение за ползване на чужд недвижим имот с правна квалификация чл. 59 ЗЗД не прекъсват давността, а само потвърждават упражняваната фактическа власт. От влизането в сила на постановлението за възлагане (07.02.2008 г.) до предявяването на иска за делба на 10.12.2018 г. е изтекъл период от повече от десет години. Съделителите-физически лица, с изключение на Й. А. Н. и Г. Т. Б., не установяват да са прекъснали или смутили по някакъв начин установеното от „НБИ Консорциум“ ООД владение върху имота им, поради което техните части са придобити от дружеството въз основа на давностно владение, обуславящо отхвърлянето на иска за делба на СОС ** * и сграда **** по отношение на останалите съделители: ищцата М. Ц. М. и ответниците Ц. И. М., Н. К. С., В. К. К., П. Н. Т., С. И. М., М. Н. М., П. Г. Н., П. Т. Б. и П. Х. Б..

В изложение към касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд противоречи на практиката на ВКС (основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), както и е очевидно неправилно (основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК). Формулирани са следните въпроси:

1. Следва ли в първата фаза на делбата да бъде зачетена силата на пресъдено нещо по предишен петиторен иск, в който е решен спор за обема на съсобствеността между част от съделителите;

2. Има ли правото съд или друг държавен орган да извърши проверка доколко влязло в сила съдебно решение в обхвата на субективните и обективните му предели съответства на действителното правно положение? Има ли право страна да оспорва правилността на съдебно установеното право, като твърди, че то не съществува?

3. Изявление на страна по друго дело, водено между страните, което съдържа признание на неизгодни за нея факти, представлява ли доказателство и следва ли съдът при постановяване на решението си да го зачете и обсъди ведно с останалите събрани доказателства?

4. Следва ли при оценка на свидетелските показания като основно доказателство за установяване на придобивна давност съдът да ги кредитира изолирано или това следва да се извърши при комплексна преценка на всички доказателства по делото?

5. Следва ли главното доказване да е винаги пълно и да създава абсолютна достоверност / сигурно убеждение у съда в истинността на съответното фактическо твърдение?

6. Възможно ли е лице да придобие по давност правото на собственост върху сграда в терен, ако действията му се изразяват единствено в осъществяване на фактическа власт върху терена, но не и върху сградата, като в същото време лицето не претендира давностно владение върху терена?

По първите два въпроса се твърди противоречие между въззивния акт и Решение № 181 от 09.07.2014 г. по гр.д.№ 1625/2014 г. на ВКС, I г.о.; Решение № 50 от 12.02.2010 г. по гр.д.№ 430/2009 г. на ВКС, II г.о.; Решение № 44 от 21.07.2015 г. по т.д.№ 4619/2013 г. на ВКС, II т.о.; по третия въпрос се твърди противоречие с Решение № 56 от 14.05.2021 г. по гр.д.№ 3408/2020 г. на ВКС, I г.о. и с Решение № 311 от 27.01.2020 г. по гр.д.№ 3463/2018 г. на ВКС, IV г.о.; по четвъртия въпрос - противоречие с Решение № 266 от 29. 06.2011 г. по гр.д.№ 1058/2010 г. на ВКС, I г.о.; по петия въпрос - противоречие с Решение № 80 от 03.05.2018 г. по гр.д.№ 2560/2017 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 61 от 07.07.2022 г. по гр.д.№ 1659/2020 г. на ВКС, I г.о. и Решение № 71 от 08.07.2021 г. по гр.д.№ 3189/2020 г. на ВКС, I г.о.; по шестия въпрос - противоречие с т. 1 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр.д.№ 9/74 г.

Не е налице основание за допускане на касационното обжалване.

Въпроси №№ 1 и 2 касаят приложението на чл. 298, ал. 1 и чл. 299, ал. 1 ГПК. В съответствие с правилата, регламентиращи правоустановяващото действие на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение, постановено в исков процес, както и непререшаемостта на така разрешения правен спор, въззивният съд е съобразил произнасянето си с Решение № 61 от 25.04.2013 г. по гр.д.№ 678/2012 г. на ВКС, I г.о. (поправено с Решение № 50002 от 25.01.2024 г. по същото дело), приемайки, че наследниците на Х. Х. М. са придобили собствеността върху сграда № ** и СОС № * по силата на ЗВСОНИ. В мотивите си ВКС е посочил, че сградата с настоящ идентификатор е триетажна, като по отношение на последния етаж от нея отсъства формирана правораздавателна воля, доколкото правото на собственост върху него не е било предмет на делото. По отношение на признатия да е реституиран на наследниците на Х. М. т.нар. втори етаж, в Решение № 61 от 25.04.2013 г. отсъства обсъждане дали става въпрос за самостоятелна вещ или се касае за принадлежност към построения преди национализацията и поради това реституиран първи етаж с конструктивна височина 6,30 м. Доколкото по делото несъмнено е установено, че след влизането в сила на ЗВСОНИ не са внасяни изменения в сграда № , изразяващи се в премахване на последния от построените етажи, въззивният съд обосновано е възприел формирания от първата инстанция извод, че по отношение на обекта, разположен на последния етаж от сграда № отсъства произнасяне с Решение № 61 от 25.04.2013 г. по гр.д.№ 678/2012 г. на ВКС, I г.о. Въпросът за собствеността върху него не е разрешен с този съдебен акт, поради което отсъства процесуалната пречка по чл. 299, ал. 1 ГПК в рамките на настоящото гражданско дело съдът да се произнесе дали СОС № * попада в обхвата на реституцията по чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ или не. Поради отсъствието на обективно тъждество между предмета на двете дела касателно СОС № ***, отхвърлянето на иска за делба на този обект не обективира произнасяне в нарушение на чл. 299, ал. 1 ГПК, респ. – отсъстват основанията за допускане на обжалването както при условията на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК (за чието наличие ВКС следи служебно), така и в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, защото въпроси №№ 1 и 2 нямат обуславящо значение за изхода на спора.

Въпрос № 3 от изложението почива на предпоставката по настоящото дело да е установено, че в хода на предходно водено гражданско дело (в случая – гр.д.№ 629/2011 г. на РС – Габрово) дружеството-ответник е направило изявление за факт, явяващ се неизгоден от гледна точка предмета на настоящото дело и в този смисъл – имащо значението на признание по смисъла на чл. 175 ГПК. Това изявление било установимо от прочита на уводната част на решението по гр.д.№ 629/2011 г. на РС – Габрово. Следва да се подчертае, че решението по гр.д.№ 629/2011 г. на РС – Габрово и потвърждаващото го въззивно решение са отменени с Решение № 61 от 25.04.2013 г. по гр.д.№ 678/2012 г. на ВКС, I г.о., поради което от съдържанието на отменените актове не може да се черпят никакви изводи. По-същественото в случая е това, че решението по гр.д.№ 629/2011 г. на РС – Габрово е представено като писмено доказателство в рамките на първоинстанционното производство по настоящото дело, когато настоящите касатори са заявили своите доводи във връзка със съдържанието му. Видно от мотивите на първоинстанционното Решение № 260001 от 13.04.2023 г. по гр.д.№ 2439/2018 г. на РС – Габрово, доводите им не са били подкрепени от районния съд. Във въззивната жалба, подадена от настоящите касатори, отсъства каквото и да е позоваване на така релевираното от тях „признание“ – нито като самостоятелен факт с оглед произнасянето по възражението за изтекла придобивна давност, нито в контекста на обсъждането на показанията на свид. М. или в каквато и да е друга връзка с предмета на спора. Съответно – във въззивното решение отсъства произнасяне по проблемите налице ли е признание на неизгоден факт и какво е значението му за изхода на делото. С оглед правомощията на въззивната инстанция, произтичащи от разпоредбата на чл. 269, ал. 2 ГПК и разясненията по т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, доколкото проблемът, поставен с въпрос № 3 не е свързан с обезпечаване правилното приложение на императивна материалноправна норма, въззивният съд не е бил длъжен да навлиза в обсъждане дали уводната част на решението по гр.д.№ 629/2011 г. на РС – Габрово съставлява доказателство за направено от дружеството признание и какво е значението му за крайния резултат. С други думи - въпрос № 3 не е обуславящ за изхода на делото, не обективира общо основание за допускане на обжалването и не налага навлизането във преценка дали е налице допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Въпроси №№ 4 и 5 са поставени и обосновани с оплакванията на касаторите за допуснати процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата, включително показанията на свид. М.. Извършването на преценка в такава насока излиза извън обхвата на обсъждане, допустим в рамките на произнасянето по реда на чл. 288 ГПК, доколкото налага проверка за допуснати нарушения на процесуалните правила. Съгласно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по конкретно формулиран материално- или процесуалноправен въпрос, който обаче не следва да касае правилността на обжалваното решение, възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждане на събраните по делото доказателства. Това е причината, поради която касационното обжалване не може да се допусне въз основа на доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила - тъй като те имат отношение именно към правилността на акта и подлежат на обсъждане само ако бъде допуснато касационното обжалване. Такива доводи и произтичащите от тях въпроси не могат да бъдат предмет на производството по селектиране на касационните жалби и не могат да обосноват допускане на обжалването. Ето защо обсъжданите въпроси не съставляват общо основание за допускане на касационното обжалване.

Въпрос № 6 не обективира нито общо основание за допускане на обжалването, нито противоречие с т. I.3. от ППВС № 6/1974 г. (част от мотивите към което тълкуване съставлява цитатът в изложението към касационната жалба). На първо място въззивният съд не е формирал извод, че действията на дружеството-ответник се изразяват единствено в осъществяване на фактическа власт върху терена, но не и върху двете процесни сгради (№№ ** и **). Приетото за установено лишаване на наследниците на Х. М. от фактическата власт върху сградите, включително по причина на въведените пречки изобщо за проникването на външни лица на територията, върху която сградите са разположени, не е равностойно на фактически извод в предпоставения с въпроса смисъл. Същевременно, с т. I.3. от ППВС № 6/1974 г. не е направено разяснение, че ако е установена фактическа власт върху терен, но не се претендира/установява давностно владение върху него, това налага извод, че не е налице обективният елемент на владението спрямо намираща се в терена сграда. Тълкуването е в точно противоположния на поддържания от касаторите смисъл, а именно, че е възможно правото на собственост върху терена да не се оспорва, а с фактическата си власт гражданско-правният субект да упражнява правомощия като носител на правото на собственост само спрямо построената върху същия сграда и да се окаже владелец само на сградата, но не и на терена, върху който тя е построена – точно в който смисъл е и приетото от въззивния съд.

Обжалваното решение не е и очевидно неправилно, тъй като от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Сочените от касаторите евентуални пороци на въззивното решение не могат да бъдат квалифицирани като очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия