Определение № 590 от 19.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 290/2012 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК. Образувано е по частна жалба на Й. Т. Б. чрез адв. М. Б. срещу определение № 137/22.03.2012 год. на ВКС, ІІІ г.о. постановено по гр.д. № 199/2011 год., с което са оставени без разглеждане като процесуално недопустими касационните жалби на С. С. М. и Й. Т. Б. срещу решението от 26.11.2010 год. по в. гр.д. №427/2010 год. на Старозагорския окръжен съд и производството по делото е прекратено. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Частният жалбоподател твърди, че при определяне цената на иска съдът неправилно е определил данъчната оценка на процесния имот, и от там цената на предявените искове. Иска се отмяна на определението и произнасяне относно допустимостта на касационното обжалване по подадената касационна жалба. Ответникът З. И. Г., не взема становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгл. чл. 274,ал.2, изр. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС, ІІІ ГО е приел, че цената на предявения иск, определена въз основа на представените пред първата инстанция удостоверения за данъчната оценка на процесния имот, е 1930,20 лв. С оглед на това и като се е позовал на чл. 280,ал.2 ГПК, изменен с Д.В бр. 100/2010 год. в сила от 21.12.2010 год. съдът е приел, че касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Определението е правилно. Цената на иска се определя при подаване на исковата молба. В случая доколкото исковата молба е подадена на 19.01.2007 год., при определяне цената на иска са приложими правилата на ГПК / отменен / - в случая разпоредбата на чл.55,ал.1,б.”б” ГПК към която препраща разпоредбата на чл. 55,ал.1,б. „г” ГПК. Съгласно цитираната правна норма цената на иска съставлява ¼ от данъчната оценка на имота. Видно от представените пред първоинстанционния съд удостоверения данъчната оценка на имота / л. 10 и 11 от делото/, предмет на сделките, чието унищожаване се иска възлиза на сумата 7 723,60 лв. като данъчната оценка на ½ ид част от дворното място възлиза на сумата 3 769,50 лв., а на сградите в него, - в размер на 3 954,10 лв. С оглед на това данъчната оценка възлиза на сумата 1930 лв., колкото е определена и в обжалваното определение. С оглед на това и като е съобразил обстоятелството, че касационната жалба е подадена на 03.01.2011 год., съдът правилно е приел, че по аргумент за противното от пар.25 на ПЗР на ЗИДГПК / Д.В. бр. 100/21.12.2010 год./, приложима е нормата на чл. 280,ал.2 ГПК в редакцията и след изменението с Д.В. бр.100/2010 год., в сила от 21.12.2010 год. /. С оглед на това правилно е прието, че цената на иска е под минимума, с който законът свързва процесуалната допустимост на касационното обжалване. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о