Определение № 821 от 16.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 445/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. П. Н. Ц. е подал касационна жалба срещу решение № 623 от 29.02.2012 г. по гр.д. № 20111200500764 от 2011 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 8589 от 26.11.2010 г. по гр.д. № 1735 от 2010 г. на Районен съд, [населено място] и е прекратено производството по делото. В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост на решението, но се подържа и неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения- произнасяне по нередовна искова молба, както и неправилно приложение на материалния закон. В представеното изложение П. Н. Ц. се е позовал на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и поставя следните релевантни за спора въпроси: допустим ли е иск по чл.124, ал.1 ГПК за имот, индивидуализиран по план за земеразделяне, който към датата на предявяване на иска се намира в урбанизираната територия с одобрена кадастрална карта, но без действащ подробен устройствен план при изходното положение, че кадастралната карта на имота не е попълнена? Съществува ли задължение на ищеца да индивидуализира имота в исковата молба с актуалното регулационно състояние, при положение, че територията, в която се намира е без действащ устройствен план ? В каква зависимост е вида на собственическата защита /чл.53, ал.2 ЗКИР или чл.124, ал.1 ГПК / от етапа на който се намира изработването на устройствен план за територия с действаща кадастрална карта ? Допустим ли е иск за собственост на недвижим имот или идеална част от него който не е нанесен в кадастралната карта, но е индивидуализиран с план за земеразделяне, преди да е проведен успешно иска по чл.53, ал.2 ЗКИР за попълване на кадастралната основа и преди да е проведена административната процедура по чл.53, ал.3 ЗКИР ? Допустим ли е иск за собственост на сграда, нанесена на кадастъра като самостоятелен обект на правото на собственост, ако поземления имот върху който е изградена не е нанесен в кадастралната карта ? Представят се съдебни решения. Ответника П. К. Ч. не е представил отговор по касационната жалба. Третото лице –помагач Х. Й. М. също не е представил отговор. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на П. Н. Ц. СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ защото са налице условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по поставените въпроси. Благоевградския окръжен съд е обезсилил решение № 8589 от 26.11.2010 г., постановено по гр.д. № 1735 от 2010 г. по описа на РС Благоевград, с което е уважен предявения от касатора положителен установителен иск за собственост за поземлен имот с идентификатор № ....., ведно с построената в него сграда с предназначение “друг вид сграда за обитаване", с идентификатор №....... по кадастралната карта на [населено място] от ....г. и е прекратил производството. На основание чл.535, ал.1 ГПК е отменил н.а. № ...., т. ...., рег. №...., н.д. № ..... от .... г. Касатора е сключил договор за покупко продажба с н. а. №..., т...., р. № .../ ... г., н.д. №.... от .... г за дворно място с площ от 600 кв.м., находящо се в землището на [населено място],[жк], заснето с № .... по плана за земеразделяне. С решение № ... от .... г.по гр. д. № 536 от 2003 г. на Благоевградският районен съд е постановено П. К. Ч. да встъпи в продажбеното правоотношение с Г. П. Ч. и вместо П. Н. Ц. да изкупи продадената ½ ид. ч. от имота за сумата от 2000лв. Решението е влязло в сила на 29.11.2006 г. Ответника Ч. не е установил ,че е привел сумата за цената в посоченият едномесечен срок. След вписване на исковата молба по настоящето дело, Ч. е прехвърлил имота на третото лице. В. съд е намерил, че след като имота е заснет частично в кадастралната карта се касае за допусната грешка в кадастралната основа която е породила спор за материално право, който може да се отстрани по реда на чл. 53 от ЗКИР. Това е обусловило извода, че няма правен интерес да се предяви иск по чл.124, ал.1 ГПК за право на собственост към настоящия момент, а първоначално следва да се установи собствеността върху имота към момента на приемане на кадастралната карта. Поради тези причини е обезсилил първостепенното решение и е прекратил производството. Налице са основанията за допускане на касационна проверка защото въззивният съд се е произнесъл по поставените от касатора въпроси, които имат съществено значение за крайните изводи и резултата по делото. Тези изводи са направени в противоречие с практиката на Върховен касационен съд и поставените въпроси са решавани противоречиво от съдилищата. Решението следва да се допусне до касационна проверка. П. Н. Ц. следва да внесе държавна такса в размер на 120 лв. по сметка на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,