Определение № 520 от 27.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1379/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Л. Л. Д. срещу решение от 28.06.2010 г. по гр. д. № 3585/2010 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 10.09.2008 г. по гр. д. № 10 498/2005 г. на СРС, с което е признато за установено по отношение на касаторите, че „П. Е. Б. ЕАД е собственик на 45% идеални части от 1355 кв. м., представляващи 13.28 % ид. ч. от парцел ІІ в кв. 24, целия с площ от 10200 кв. м.; на 55% идеални части от 1355 кв. м., представляващи 13.28 % ид. ч. от същия парцел; на 470/10200 ид. части от същия урегулиран имот, съставляващ пл. № 4955, кадастрален лист 621 по кадастралния план на [населено място] от 1950 г.в м. „В.-ВЕЦ С.”, в кв. 24, парцел ІІ по плана на [населено място]. Касационните доводи са за необоснованост и неправилно прилагане на закона. В изложението по чл. 284, ал.3 ГПК е направено позоваване на предпоставките по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане касационна проверка с довод, че разрешените материалноправни въпроси за придобиване на вещни права върху имота на основание чл. 17а ЗППДОП се решава противоречиво. Ответникът по касация [фирма], [населено място] намира, че не са налице релевираните основания за допускане до касация, а по същество, че жалбата за неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, като обжалваемият интерес е на стойност над 1000 лв., поради което е допустима. След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване. За да уважи установителния иск за собственост предявен срещу касаторът, съдът е приел за установено от фактическа страна, че ищецът [фирма], [населено място] се легитимира като собственик на парцел ІІ, кв. 24, м. „В.-ВЕЦ С.”, отреден за имот пл. № 4955 по предходния план по плана на [населено място] на основание договор за продажба на обособена част от имуществото на [фирма], [населено място], сключен на основание чл. 35 ЗППДОбП и още два договора за продажба, обективирани в нот. акт № 71 от 10.05.2001 г.,т. ІІ, рег. № 3073, н. д. № 270/2000 г., и нот. акт № 198 от 18.05.2001 г., т. ІІ, рег. № 4081, н. д. № 340/2001 г. По възражението, че продажбите не са транслирали вещни права върху терена, тъй като приватизираното дружество не е придобило такива на основание чл. 17а ЗППДОбП, съдът е приел, че след като в съставения акт за държавна собственост № 1891 от 29.11.1994 г. е записано, че имотът е предоставен за оперативно управление на държавна организация „Е.” това е достатъчно доказателство за този правопораждащ факт и от него следва извода, че с преобразуването на държавната фирма в търговско дружество с държавно имущество и по разпореждане на закона то е станало носител на правото на собственост върху терена. Възражението на ответникът Л. Д., че се легитимира като собственик на 820 кв. м. от имот пл. № 4955, с площ от 2800 кв. м. ( по данни от техн. експертиза – л. 70, гр. д. № 10498/05 г. на СРС) по кадастралния план от 1950 г. на основание реституция по ЗСПЗЗ (решение № 8903 от 14.06.2005 г., постановено по преписка вх. № 251 от 03.02.1992 г.), съдът е намерил за неоснователно. При извършен косвен съдебен контрол върху решението, е приел, че то е постановено след сключена приватизационна сделка с имота, поради което и на основание § 6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДОбП неправилно е признато право на собственост върху част от имота, вместо правоимащото лице да бъде обезщетено с акции и дялове на дружеството или компенсаторни записи по реда на ЗОСОИ. С приета техническа експертиза е установено, че със заповед на главния архитект на София от 24.04.1989 г. е одобрен проект за частичен застроителен план за кв. 24, парцели І и ІІ, в м. „В.-ВЕЦ”С.”. С плана парцел ІІ е отреден за „нови енергийни източници”. С решение на МС № 50/89 г. Държавна фирма Е.-София, [община] е поела активите и пасивите по баланса на Стопански комплекс (СК) „Нови енергийни източници” към 30 юни 1989 г. През 1991 г. на основание заповеди на М. № РД-17-119-119 от 28.06.1991 г. и № РД-17-355 от 05.08.1991 г. е прекратена държавна фирма Е.- София и с нейните активи и пасиви е създадено [фирма]. Счетоводното записването на парцел ІІ с площ от 10200 кв. м. в баланса на това дружество е направено в края на 2005 г. без посочване на основание за това. Въз основа на проверените книжа съдебно- счетоводната експертиза изказва предположение, че за основание за записване на земята е възможно да е използван актът за държавна собственост, в който е посочено, на кого е била предоставена за ползване към момента на съставянето му. Това предположение е използвано от съда за обосноваване на правен извод, че след като в акта за държавна собственост има такова записване относно ползването на терена, въпреки че не е посочено основанието за това и след като не е оборена удостоверителната сила на официалния документ, то имотът е бил предоставен за ползване на дружеството към момента на преобразуването му в Е. с държавно имущество, поради което са били налице предпоставките на чл. 17а ЗППДОП за преобразуване на правото на стопанисване и управление в право на собственост. С решението съдът се е произнесъл по съществените за изхода на спора въпроси, формулирани в изложението към касационната жалба относно това налице ли е била пречка за възстановяване на имота на ответника по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, ако имота не се включва в терена, прилежащ и обслужващ стопанските сгради, построени в парцела, в който е включен и заявения за възстановяване имот; - при висящо административно производство за възстановяване на земеделска земя, преди сключване на приватизационна продажба, приложима ли е разпоредбата на § 6, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ; - актът за държавна собственост, в който е посочено кое дружество ползва имота без да е отразено основанието за това, дали е основание за вписване на имота в баланса на търговското дружество с държавно имущество към датата на преобразуването му. Този последен въпрос е разрешен в противоречие с приетото в решение № 450 от 14.05.2009 г. по гр. д. № 649/08 г. на ВКС, І г. о., както и в решение № 1435 от 28.11.2008 г. по гр. д. № 6544/2007 г. на ВКС, ГК. В противоречие с практиката са разрешени и останалите два въпроса. Некоректно е позоваването на решения № 1235 от 5.01.2009 г. по гр. д. № 5235/07 г. на ВКС и № 76 от 06.03.2009 г. по гр. д. № 5858/07, които са постановени в производства по отменения ГПК, тъй като те не са част от задължителната практика на ВКС съгласно разясненията дадени с т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГКТК. Съобразно изложеното са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.