Определение № 436 от 24.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1823/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на синдиците на [фирма]/н./ срещу определение № 792 от 07.03.2018 г. по ч.гр.д. № 446/18 на САС, с което е потвърдено определение на СГС по т.д. №1600/17, с което е прекратено като недопустимо производството по иска на синдиците на [фирма]/н./ срещу [фирма], [фирма] и [фирма] с правно основание чл.60а, ал.1, т.1 З. за връщане в масата на несъстоятелността на К. АД/н./ на движими вещи по опис, закупени от [фирма] със средства по кредит, отпуснат от банката и отдадени за ползване по договори за финансов лизинг, съответно на [фирма] и [фирма] като лизингополучатели. Навеждат се оплаквания за необоснованост и материална незаконосъобразност. От страна на ответника по ЧКЖ [фирма] е постъпил писмен отговор на същата с изразено становище за неоснователност. От страна на останалите ответници по ЧКЖ не е постъпил писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната касационна жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 4 във връзка с чл.280 ал.3,т.1 ГПК. За да постанови обжалваното въззивно определение, с което е потвърдил първоинстанционния акт за прекратяване на производството, поради недопустимост на иска, съдът е изложил съображения: От посочените, като правопораждащи, факти в ИМ по иска по чл.60а З. става ясно, че първият ответник [фирма] се явява длъжник по договор за кредит, сключен с банката и следователно не е трето лице, което следва да носи отговорност по отношение на ищеца в хипотезата на чл.60 а З.. Последното се отнася и до другите двама ответници, които, въпреки че са трети лица в отношенията на банката и [фирма] - длъжник по договор за кредит, не са придобили в патримониума си вещите, придобити от първия ответник със средства, отпуснати по договора за кредит, а са само техни държатели по договор за лизинг. Върху самите вещи е налице учреден в полза на банката-кредитодател особен залог и същата е вписала пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ. По тези съображения е счетено, че не е налице пасивна процесуална легитимация на ответниците като надлежни страни по формулирания в ИМ спор по иск по чл.60а З.. В изложение на основанията за допускане до касация се сочи като правен въпрос от значение за изхода по спора, който въпрос се свежда до това, длъжен ли е съдът да преценява предпоставките за допустимост на всеки един от субективно съединените искове поотделно и при наличие на нередовност на ИМ да даде съответните указания за отстраняването им. Така формулираният въпрос не се явява обуславящ изхода по спора по следните причини: Съдът е изследвал детайлно и е изложил подробно съображения за липсата на пасивна процесуална легитимация на всеки един от ответниците като предпоставка за допустимост на иска срещу тях, при това изводите му са в съответствие практиката на ВКС по абсолютно аналогичен спор- Определение №454/27.09.2017 г. по ч.т.д. № 1807/2017 г.на ВКС,Първо т.о., постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Следователно, разглеждането и отговорът на този въпрос не би довел до краен резултат по спора, който да се различава от този в обжалваното определение. При това положение, настоящият състав на ВКС, Второ т.о. счита,че не се обосновава наличие на въпрос, който да се явява от значение за изхода по спора, от което следва,че липсва първата предпоставка за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, ГПК. С оглед изложеното Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане до касация, поради което