Определение № 129 от 17.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 404/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Т. Л. от Д. против решение № 5/11.01.2011 г. по в.гр.д. № 499/2010 г. на великотърновски АС, с което се потвърждава решение № 46/13.05.2010 г. на Русенски ОС, с което признава вземането на Б. О.-Р. по отношение на С.Т.О. О.-Д. и Л. Л. от Д. за сумата 53 596.47 лв. солидарно по заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2191/09 на Русенски РС. От ответниците по касация Б. О.-Р. е подало отговор, че не следва касационната жалба да се допуска до разглеждане по същество. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени два въпроса, чиито отговори били от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: По чл.280,ал.1,т.3 ГПК всъщност няма изложение. Няма доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2010 ОСГТК. Бланкетното позоваване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Първият т.нар. въпрос всъщност е във връзка с констатацията на съда на стр.5 от решението, че възражението за подписването на процесния запис на заповед, като авалист от физическото лице-касатор, поради грешка, е недоказано и неоснователно. Но последното не е правен въпрос, а въпрос по фактите на делото и доказването им. Вторият въпрос-следва ли съдът да изследва действителната воля и намерението на физическото лице за лично задължаване, като поръчител по менителничния ефект, издаден от същото лице в качеството му на представляващ търговско дружество, е с еднозначен отговор. По този въпрос ВКС се е произнесъл с решения № 120/30.07.2010 г. по т.д. № 988/2009 и Р 17/21.04.2011 по т.д. 213/2010 на ІІ т.о., които са постановени по реда на чл.290 ГПК и представляват задължителна практика по смисъла на т.2 ТР 1/2010 ОСГТК. Наличието на задължителна практика по чл.280,ал.1,т.1 ГПК изключва приложното поле на т.3. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.