Определение № 134 от 06.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3313/2019 г.

Производството е по чл.288 вр. чл.280 ГПК. С въззивно решение № 654/31.05.2019 г. по гр. д. № 293/2019 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено първоинстанционното решение, с което е признато установено по предявените от З. В. З. срещу Й. Х. Д.-П. и П. М. П. искове по чл.108 ЗС за признаване за установено правото на собственост на ищеца върху следния недвижим имот: реална част с площ 42 кв. м. от имот с идентификатор ***, целия с площ 1 695 кв. м., по кадастралната карта на местност «Горчивата чешма», Приморски парк, [населено място], при описани граници на тази част съобразно приложената скица № 7-1 към заключението на съдебно-техническата експертиза и индивидуализирана с т.1 и 2 и б. „а“ и „б“, като ответниците са осъдени да предадат владението върху нея. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена в срока по чл.283 ГПК от адвокат Р. Г. като пълномощник на Й. Х. Д.-П. и П. М. П., в която са изложени съображения относно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касация З. В. З. е подал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК със становище, че касационно обжалване не следва да се допуска. Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното: Производството пред районния съд е образувано по предявени от З. В. З. срещу Й. Х. Д.-П. и П. М. П. искове за признаване за установено, че ищецът притежава право на собственост върху процесната реална част и за осъждане на ответниците да предадат владението върху нея. В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че се легитимира като собственик на основание договор за дарение върху УПИ *-* в кв.1 по ПРЗ на П. зона, [населено място], съставляващ имот с идентификатор *** по кадастралната карта от 2004 г., а ответниците са собственици на съседния УПИ *-* /заснет с идентификатор *** по кадастралната карта/. Ответниците са оспорвали исковете с твърдението, че процесната реална част се включва в собствения им УПИ *-*. При условията на евентуалност са посочили, че са придобили същата на основание придобивна давност, като са присъединили и владението на праводателите си /до 2003 г., когато имотът е бил извън регулация/. По делото е установено, че с договор за дарение, сключен с нотариален акт № */19.12.2005 г., ищецът е придобил правото на собственост върху поземлен имот в местността „С. Н.“ по документ за собственост, а по кадастралната карта „Приморски парк“, м. „Горчивата чешма“, с площ 1 938,75 кв. м. по документ за собственост, а по кадастралната карта 1 772 кв. м., представляващ поземлен имот с идентификатор ***. Д. по договора „Емзет 2005“ ЕООД – В. го е закупил с нотариален акт № */2005 г. от М. Н., а същата с нотариален акт № */2004 г. от В. и Н. И.. Продавачите по последния договор са се легитимирали като собственици с договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № */1994 г., в който придобитият имот е описан като дворно място в м. „С. Н.“, с площ 1 938,75 кв. м., представляващо по нотариален акт № */1978 г., и по скица, имот пл. сн. № *, а по протокол за въвод във владение № 13/1992 г. имот пл. сн. № * по плана на 21 подрайон. Продавачът по този договор О. Н. е удостоверил правото си на собственост с цитирания по-горе нотариален акт № */1978 г., решение № 691 от 15.10.1992 г. на кмета на общината за възстановяване на собствеността на основание чл.4 ЗВСОНИ и протокол за въвод във владение. Ответниците са закупили с нотариален акт № */01.08.2002 г. от И. К., Л. К. и К. Д. имот пл. сн. № * в кв.53 по плана на Приморски парк, с площ 640 кв. м. по нотариален акт, а по скица 720 кв. м. Според заключенията на съдебно-техническите експертизи на вещите лица А. и К. описаният в нотариален акт № */1994 г. имот пл. сн. № * е индивидуализиран по кадастрален план на Крайбрежието от 1956 г., а имот пл. сн. № * по кадастрален план на м. „С. Н.“ от 1977 г. Границите на възстановения имот не съответстват на тези по плана от 1977 г. /северната му граница съвпада с границата по плана от 1956 г./. Със заповед от 16.10.1995 г. на кмета на общината е попълнена кадастралната основа на плана от 1977 г. с нанасянето на имот пл. сн. № * /приложение № 5 към повторната експертиза/, а същият е урегулиран в УПИ *-*, съответно имот пл. сн. № * в УПИ *-* /видно от приложения план-извадка от ПРЗ на П. зона, съставна зона 3- „Горчива чешма“, одобрен на 19.12.2001 г./, независимо от цитираните отделни заповеди от 13.02.2004 г. и 04.11.2003 г. на кмета на общината по отношение на всеки от урегулираните имоти. При урегулирането на имот пл. сн. № * са отделени 190 кв. м. площ за инфраструктура и площта на образувания УПИ *-* е 1 711,80 кв. м., при граници: от три страни алеи, УПИ *-*, УПИ *-* и УПИ *-*. При урегулирането на имот пл. сн. № * за инфраструктура са отделени 73 кв. м., като площта на образувания УПИ *-* е 660 кв. м., при граници: УПИ *-*, УПИ *-*, [улица]и УПИ *-*. Регулационната граница на УПИ *-* съвпада с попълнената северна граница със заповедта от 1995 г., като процесната част се включва в него /обозначена е с цифри 1 и 2 и б. „а“ и „б“ на приложение № 7-1 към експертизата на в. л. К./. Заснетата ограда съвпада по местоположение с границата на имот пл. сн. № * по плана от 1956 г. и с тази преди попълването на кадастралния план от 1977 г. със заповедта от 1995 г. Същата не съвпада с регулационната граница между УПИ *-* и УПИ *-*. Със заповеди от 2013 г. и 2015 г. са одобрени изменения на кадастралната карта, като първоначално е отразен поземлен имот с идентификатор *** с площ 104 кв. м. /с неидентифицирана собственост/, 42 кв. м. от който /процесните/ впоследствие са били включени в имот с идентификатор ***. В обжалваното решение на първо място са изложени съображения за легитимацията на ищеца като собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на „Приморски парк“. Изследвана е собствеността на праводателя Нигохозов, като е прието, че в негова полза е бил реституиран имот пл. сн. № *3 по кадастралния план от 1977 г. Със заповедта от 1995 г. е изменена неговата северна граница, която съвпада с регулационната граница на УПИ *-*, като процесната част се е включвала в реституирания имот, съответно е била придобита от ищеца. Направен е извод, че ответниците не се легитимират като собственици на УПИ *-*, тъй като в полза на праводателите им не е била възстановена собствеността върху отчуждения имот пл. сн. № * /с решение от 14.12.1992 г. на кмета на общината е постановен отказ за възстановяване на собствеността/. Разгледано е и въведеното при условията на евентуалност придобивно основание – придобивна давност, като е обосновано заключение, че същото не е доказано /до момента на урегулирането на имотите не е изтекъл необходимия давностен срок/. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към жалбата касаторите са поставили следните материалноправни въпроси, с които е обосновано приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК: 1. „чия собственост е имот пл. сн. № 2064“; 2. „не е ли действителна сделката за покупко-продажба, сключена с нотариален акт № */2002 г.“; 3. „добросъвестен владелец ли е купувачът по такава сделка“. Не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По поставения в изложението първи въпрос трябва да се имат предвид доводите в касационната жалба, които са свързани с изводите на съда, че не е доказано правото на собственост на ответниците върху УПИ *-*. Действително, принадлежността на правото на собственост върху описания имот не е била предмет на спор /ищецът е изложил твърдения в исковата молба, че ответниците са собственици на този имот/, поради което неправилно са обсъждани правата на техните праводатели. Решаващите изводи на съда са обусловени от включването на процесната част в собствения на ищеца УПИ *-*. В жалбата са изложени и доводи за действието на одобрените по ЗУТ планове, като е посочено, че същите нямат пряко отчуждително действие. В случая обаче урегулирането е по чл.16, ал.1 ЗУТ, което е единствената хипотеза, в която ПУП има непосредствено отчуждително действие – с влизане в сила на плана, собствениците придобиват за сметка на неурегулираните си имоти нови урегулирани поземлени имоти с ново местоположение, граници, площ и предназначение, т. е. само в нея е налице трансформиране на правото на собственост върху неурегулирания поземлен имот в право на собственост върху урегулирания поземлен имот. Изводът, че процесната реална част е включена в собствения на ищеца УПИ *-*, макар и по различни съображения, е правилен по своя резултат. С влизането в сила на първия одобрен за територията ПУП е придобита собствеността върху образуваните урегулирани имоти, като за същата в полза на всяка от страните са били издадени и заповеди на кмета на общината по чл.16, ал.6 ЗУТ, вписани в Службата по вписванията. Поставените в изложението втори и трети въпроси не са относими към горния извод, от значение за изхода на конкретното дело. В обобщение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението. С оглед изхода на делото касаторите следва да заплатят на ответника по жалба сумата 500 лв., представляваща разноски /за адвокатско възнаграждение/ в касационното производство. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.