Определение № 902 от 29.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2087/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Де Ф. С., [населено място], чрез адвокат К. К., против въззивно решение № 418 от 09.12.2022 г. по в.гр.д. № 369/2022 г. на Софийския окръжен съд, с което е отменено решение № 18 от 24.02.2022 г. по гр.д. № 465/2021 г. на Районен съд – Костинброд и вместо това е признато за установено по реда на чл. 439 ГПК, че ищецът П. А. П. не дължи сумата 9 812,50 лв., представляваща издръжка за периода от м. март 2019 г. до 26.08.2020 г. В касационната жалба решението се оспорва като неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, като изводите на съда са направени при превратно тълкуване на събраните доказателства.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от П. А. П., със съдебен адрес [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат К. Ч., с който се оспорва нейната допустимост и основателност. Направено е искане за присъждане на направените по делото разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта ѝ, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното:

Въззивният съд е посочил, че упражняването на родителските права по отношение на общите им две деца е предоставено на майката, но през процесния период, за който се търси издръжка, децата са живели само при бащата. От доказателствата по делото е установено, че въз основа на споразумение по в.гр.д. № 5348/2013 г. на СГС е издаден изпълнителен лист, по силата на който бащата се задължава да заплаща на децата си чрез майка им месечна издръжка в размер на по 250 лв. за всяко от тях. Като спорен по делото е определен въпросът дали родителят, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, дължи парична издръжка на децата и за времето, през което се е грижил за тях и ги е издържал. По аргумент от чл. 141 и чл. 142 СК правото на издръжка принадлежи на ненавършилите пълнолетие деца, като неговата същност е осигуряване на средства за задоволяване на техни основни и ежедневни жизнени потребности – независимо дали в парично или в натурално изражение. Релевантното обстоятелство, което подлежи на изследване по делото, е дали през посочения от ищеца период след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти, които изключват изпълнението на процесното му задължение за осигуряване на такива средства. Съдът е приел, че доколкото през целия процесен период децата са били отглеждани единствено от него, то ищецът им е осигурявал необходимите средства за задоволяване на техните потребностите, като по този начин – чрез реално изпълнение – е погасил съдебно установеното си задължение за издръжка. Изводът е базиран на представените по делото доказателства – социален доклад от 10.07.2020 г., който установява полаганите от бащата грижи и служебни бележки от частното училище, което децата посещават, за това че бащата е заплатил учебни такси за издръжка, обучение и други допълнителни услуги за периода 15.09.2019 г. – 31.01.2021 г. в размери съответно 23 503, 38 лв. и 25 980 лв. Обстоятелството, че обективното пребиваване на децата при бащата през този период е резултат от негово неправомерно поведение в нарушение на съдебно решение, не обосновава различен извод, тъй като законът защитава правото на детето на издръжка, независимо от юридическата правомерност или неправомерност на фактическото му пребиваване при единия или при другия родител. Във всички случаи издръжка следва да бъде предоставена, но предоставянето ѝ води до изпълнение задължението на родителя и до погасяване правото на детето. Като неоснователно е отхвърлено възражението, че съдебно присъдената издръжка задължително следва да се престира в пари. Интересът на правоимащите лица е за реалното фактическо осигуряване на издръжката, като в случая е прието, че дори да се касае до задължение стриктно изпълнимо в пари, то бащата чрез заплащането на таксите за обучение на двете деца, го е изпълнил. Неоснователни са доводите, че след като изключителното фактическо съжителство на децата и бащата е последица от негово неправомерно поведение, той не може да черпи права от него. Издръжката има за цел да задоволи непосредствените нужди на детето, а не да бъде обезщетение (респ. санкция) за непривеждане в изпълнение на акта, с който на другия родител се предоставя упражняването на родителски права.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:

1. „В какво се изразява задължението на родителя за задоволяване на базисните потребности на детето му, като освен осигуряването на храна, дрехи и подслон, следва ли родителят да се грижи за емоционалното и психическото състояние на детето? В тази връзка представлява ли полагане на грижа за дете предоставяната от единия родител грижа преимуществено за емоционалното и психическото му състояние в ситуация, в която този родител насилствено е държан далече от детето, поради което може единствено да разходва средства и време за защитата на детето и връщането му при себе си по съдебен ред?“.

2. „При извършване на преценка на полаганите грижи за детето от родителя, при когото живее, следва ли съдът да отчете и цялостното поведение на този родител и причината, поради която детето живее при него, както и начина, по който го държи при себе си /напр. чрез принуда/ във връзка с дължимата грижа?“.

3. „Следва ли в производството по чл. 439 ГПК относно недължимост на сума за издръжка да се докаже от родителя, при когото детето живее, реалното полагане на грижа за него или това се предполага с оглед общото им съжителство?“.

4. „Има ли значение промяната в емоционалното състояние на детето по време на съжителството му с родителя, който претендира недължимост на издръжка при преценката на съда доколко този родител се е грижел за детето и как го е правил в натура?“.

5. „При извършване на преценка относно дължимостта на издръжка от родител, на когото не са предоставени родителските права, но отглежда детето, взима ли се под внимание и определящо ли е за крайния извод на съда дали другия родител е дал съгласието си за това положение или води дела за връщане на детето при себе си?“.

Поддържа се още, че обжалваното решение е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че обжалваното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като същото следва да бъде надлежно обосновано. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването ѝ с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им, или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

В представеното изложение не е обосновано основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което се позовава жалбоподателката. Обосновката на формулираните въпроси касае правилността обжалваното решение без да се посочва противоречива или грешна практика, чиято промяна се иска, или конкретна правна норма, която е непълна, неясна или вътрешнопротиворечива. По отношение на съдържанието на задължението на родителите за издръжка на децата си не е налице непълнота или неяснота в правната уредба и по приложението на чл. 142, ал. 1 СК чл. 143, ал. 2 СК съществува последователна и многобройна практика. Според нея нуждите на лицата, които имат право на издръжка, са конкретни и освен от възрастта и образованието, зависят още и от всички обстоятелства, които са от значение за случая. Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето. В случаите, когато решението относно родителските права не е приведено в изпълнение, и след приключване на съдебното дирене в производството относно издръжката детето е живяло с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, и този родител е полагал за него дължимите грижи, включително като му е предоставял необходимите средства за задоволяване на потребностите му, задължението му за издръжка следва да се счита изпълнено, респективно правото на такава на детето следва да се счита погасено чрез предоставянето ѝ.

Обжалваното решение не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017 г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване.

С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответната страна трябва да се присъдят деловодни разноски в размер на 2000 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение