Определение № 426 от 30.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3237/2020 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от „Българска банка за развитие“ АД, чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно определение № 918 от 15.04.2020г. по в.ч.гр.д. № 1116 по описа за 2020г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 6.12.2019г. по гр.д. № 10762/2016г. на СГС за спиране, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, на производството по делото, което е с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД. Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен и необоснован, поради което иска да бъде отменен, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Срещу подадената частна жалба не е постъпил отговор. В приложено към жалбата изложение, жалбоподателят поставя следните конкретни въпроси като общо основание за допустимост на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК на подадената частна касационна жалба, изискуемо с оглед препращането на чл.274 ал.3 ГПК: 1. Следва ли съдът, компетентен да се произнесе по искане за спиране да направи преценка за допустимост на висящото преюдициално производство? /твърди, че не споделя практиката, съгласно която подобна преценка съдът не извършва/, 2. При наличие на хипотеза по чл.17, ал.2 ЗЗД, налице ли е оригинерно правоприемство при сделката между симулативния приобритател и третото добросъвестно лице? Позовава се на противоречие на въззивния акт с приетото в определение по гр.д.№ 2393/2016г. на І г.о. и решение по гр.д.№ 1292/2009г.на ІІ г.о., 3. Поставя и въпрос относно наличието на преюдициалност между процесното дело и това, което съдът е приел, че е обуславящо /по гр.д.№ 12655/2017г.на СГС/. Изразената теза е, че предявените искове по последното са недопустими поради липса на правен интерес. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи от страните и данните по делото, намира следното: Пред СРС е образувано производство с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД по иск, предявен от И. П. С. от [населено място] срещу „АММ Инженеринг“ ЕООД [населено място], представлявано от управителя С. за обявяване за окончателен на сключения помежду им на 12.09.2016г. договор за покупко-продажба на недвижим имот,находящ се в [населено място], район „В.“, местност „Гърдова глава“, представляващ еднофамилна жилищна сграда“Б“,построена в кв.15А, УПИ VІ-440а,440б, кв.15А [улица], с площ от 250.83кв.м. поради неизпълнение на задължението на продавача за построяване на сградата във вид и с качество, уговорено в договора /не е завършена и въведена в експлоатация/ и да прехвърли собствеността. Претендира заплащане на уговорената неустойка. Като евентуален е предявен и иск за заплащане на сумата от 130 000евро, платена цена по сключения предварителен договор. След направено искане, с определение от 28.03.2019г., съдът е конституирал като трето лице помагач на страната на ответника настоящия жалбоподател „Българска банка за развитие“ АД. С молба от 19.04.2019г., ищецът по делото е поискал спиране на образуваното производство поради наличие на производство по гр.д.№ 12655/2017г.на СГС, което счита за преюдициално. Същото е образувано по следните четири иска, всички касаещи процесния имот, предявени от настоящият ищец И. П. С. против ответника „АММ Инженеринг“ ЕООД, третото лице помагач „Българска банка за развитие“ АД, както и срещу още двама ответника С. З. И., „Б. Строй“ ЕООД: 1.за нищожност на договор за продажба, обективиран в н.а.№ 144, т.ІІ, д.№ 275/13г., на основание чл.17, ал.2 ЗЗД като привидна сделка, прикриваща действителния купувач„АММ Инженеринг“ ЕООД, 2. при условията на евенталуност иск за прогласяване на този договор за нищожен, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, 3. Иск за признаване по отношение на „Българска банка за развитие“ АД недействителността на договор за учредяване на ипотека върху имота, обективиран в н.а.№ 145, т.ІІ, д.№ 276/13г., на основание чл.167, ал.3 ЗЗД. Първоинстанционният съд е уважил направеното искане с мотив, че при евентуално уважаване на иска по чл.17, ал.2 ЗЗД, ще бъде прието за установено, че собственик на имота е „АММ Инженеринг“ ЕООД, а при уважаване на останалите искове, би се стигнало до връщане на имота в патримониума на трето лице /С. И./, като и в двата случая това би било от значение за решаване на спора по предявения иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, в който следва да се изследва въпроса дали сключилият предварителения договор като продавач е собственик на имота. Посочено е, че останалите поставени въпроси, включетилно и за евентуалното погасяване на част от исковете по давност, не могат да са предмет на обсъждане. С обжалваното въззивно определение № 918, САС е потвърдил определението с решаващите мотиви за наличие на изискванията на чл.229, ал.1 т.4 ГПК за спиране на производството по делото- предмет на обуславящото дело е въпросът за съществуването на правото на собственост в полза на ответника по иска, от чието съдебно признаване или отричане зависи основателността на предявения иск по чл.19, ал.3 ЗЗД. В случая касационно обжалване не следва да се допуска, защото в инкорпорираното в жалбата изложение жалбоподателят поставя въпроси, които /без третия/ не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост по чл.280, ал.1 ГПК, доколкото не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд. В случая единственият релевантен въпрос, който поставя жалбоподателят е свързан с наличието на преюдициалност между процесното дело и това, по гр.д.№ 12655/2017г.на СГС, за което съдът е приел, че е обуславящо и този въпрос е решен при съобразяване на установената съдебна практика /вж. мотивите на ТР № 2/19.11.2014 г. по т.д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по т.д. №8/2013 г. на ОСГТК/. В случая основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е налице, защото има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъде признато или отречено правото на собственост на ответника, което е от значение за основателността на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти, като разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение /в какъвто смисъл са и тълкувателните мотиви по т.5 на ТР №7/31.07.2017 г. по т.д.№ 7/2014 г. на ОСГТК/. Доколкото при преценката си дали да спре производството по делото, съдът се ръководи единствено от изискванията, визирани в чл.229, ал.1, т.4 ГПК – наличие на връзка на обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, непозволяваща различия в преценките на съда по двете дела, той не извършва преценка нито за допустимост, нито за основателност на висящото преюдициално производство, което прави ирелевантни останалите поставени от жалбоподателя въпроси. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение