Определение № 848 от 29.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1542/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. Д. Г. С. срещу решение № 1811 от 12.09.2014 г. по гр. дело № 4532/2013 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, 1 състав. Ответницата по касационната жалба А. С. П. поддържа становище за липсата на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Третите лица – помагачи [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] не са заявили становища. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения: С цитираното въззивно решение състав на Софийски апелативен съд /САС/ е потвърдил решение от 04.07.2013 г. по гр. дело № 4956/2008 г. на Софийски градски съд в обжалваната му част, с която предявените от Д. Д. Г. С. искове с правно основание чл. 82 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД са били отхвърлени против А. С. П.. Съдът е констатирал и в диспозитива си, че в останалата част, с която същите искове са били уважени против [фирма], [населено място] първоинстанционното решение е влязло в сила. В. съд е извел от исковата молба, позовавайки се на нея, че между страните по делото е бил сключен договор за предоставяне на посреднически услуги, с който ищецът е възложил на ответниците да извършат посреднически услуги във връзка с придобиване на недвижими имоти, а ответниците са се задължили да осъществят посредничество за придобиване право на собственост върху недвижимите имоти от страна на ищеца, изразяващи се в организиране на подписване на предварителни и окончателни договори за покупко – продажба. Така заявената искова молба съдът е приел за оспорена от ответницата А. П., която е поддържала, че не е сключвала такъв договор, а е изпълнявала професионалните си задължения на адвокат на другия ответник. В тази връзка съдът е разглеждал разликата между правните категории „пряко представителство”, „косвено представителство” и „посредничество”, като е приел, че не са налице доказателства за пряко или косвено представителство, осъществявано от ответницата. Освен това с оглед данните по делото съдът е приел, че задълженията на А. П. за предоставяне на посреднически услуги са се изчерпали с подпомагане по сключването на предварителните и окончателни договори за продажба на процесните недвижими имоти, които задължения тя е изпълнила видно от сключените предварителни договори. Посочено е още, че в подписаната между страните спогодба от 30.01.2008 г. не се съдържат данни за поети задължения от П. за извършване на правни действия по придобиване на имотите от ищеца, а също така не са представени доказателства, че ответницата е адвокат на въззивника. Така е мотивирана и неоснователността на исковете. С представеното приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е заявил довод за недопустимост на обжалвания от него съдебен акт, чиято основателност следва да бъде разгледана служебно, тъй като тя би довела до служебно допускане на касационно обжалване на съдебния акт, ако се установи наличието й – т. 1 от ТР № 1/2009 г. на О. на ВКС. Разбирането си за недопустимост на съдебния акт, касаторът е обосновал с това, че въззивният съд изменяйки недопустимо правното основание на иска по чл. 49 и сл. Търговския закон /ТЗ/ се е произнесъл по непредявен иск. Д. е правно и фактически необоснован. Този извод произтича от обстоятелството, че въззивният съд не е променил правната квалификация на иска, дадена от първоинстанционния съд, който е приел, че страните са в договорно правоотношение по ненаименован, неформален договор с белезите на договор за поръчка. Доколкото въззивният съд е приел тези характеристики, дадени от първоинстанционния съд, като е посочил, че договорът е сключен за предоставяне на посреднически услуги във връзка с придобиване на недвижим имот / така както е заявено в исковата молба/, то приетото от него, че не е налице договор за поръчка с предмет извършване на правни действия от ответницата в полза на ищеца за придобиване на недвижим имот, не влиза в противоречие с изводите на първоинстанционния съд относно правната квалификация на спорното право. Нещо повече, въззивният съд е разгледал иска, позовавайки се на обстоятелствата, изложени в исковата молба и нейния петитум, обсъждайки направените възражения от ответницата, като в нито една част от мотивите си същият не е третирал въпроси, свързани с дължимо възнаграждение по сключен договор за посредничество, изведен от правата и задълженията, указани в чл. 49 ТЗ. Съдът изобщо не е коментирал фигурата на търговския посредник, нито е коментирал в тази връзка изпълнение задължение по такъв договор с оглед неговия характер и типичната му функция, изискваща резултатност при сключването на търговска сделка, все обстоятелства, които нито са били твърдяни от ищеца, нито са били разглеждани от съдилищата. С оглед така обоснованото фактическо несъответствие между твърдяното от касатора и обективираното в писмения текст на мотивите, настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение е допустим и валидно постановен съдебен акт. В тази връзка и поставените от касатора въпроси, свързани с твърдяната от него промяна на правната квалификация на иска са ирелевантни и не обосновават общо основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Въпросите, относими към това, налице ли е валидно сключен договор за посредничество по чл. 49 ТЗ и изпълнени ли са надлежно задълженията на посредника, също така са ирелевантни, тъй като съдът не е обсъждал договора за търговско посредничество по чл. 49 ТЗ. В тази насока и представената съдебна практика не съдържа правни разрешения, свързани с разгледаните от въззивния съд въпроси, като и тези решения, формиращи същата практика поради това са неотносими към разгледаните от въззивния съд въпроси, а също така са неотносими и с оглед липсата на връзка с предмета на спор. Предвид изложените съображения следва да се приеме, че с така мотивираното приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът не е обосновал приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение