Определение № 382 от 17.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 1039/2014 г.

Образувано е по частна касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу определение № 21487 от 15.11.2013 г. по ч. гр. д. № 11882/2013 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено протоколно определение от 11.06.2013 г. по гр. д. № 33020/2011 г. на Софийски районен съд, с което е върната исковата молба на [фирма], [населено място] като процесуално недопустима и е прекратено производството по делото. В частната жалба са въведени доводи за постановяване на определението в нарушение на процесуалните правила, а допускането на касационното му обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК по отношение на търговските дела, каквото е и настоящото, това са решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. В случая са предявени обективно съединени установителни искове за признаване за установено със сила на присъдено нещо съществуването на вземания, всяко от което е с цена под 10 000 лв. – 5 000 лв. главница и сумата от 2 051,05 лв. лихва за забава върху главницата по предварителен договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на жилищни и други обекти, което налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно определение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение