Определение № 1131 от 23.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1233/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

„Емос“ АД чрез адв. С. обжалва определение, постановено на 02.05.2023 г. по гр.д. 149/23 г. по описа на ОС Ловеч, с което е потвърдено определение от 28.02.2023 г. по гр.д.1068/22 г., РС – Ловеч, с което е прекратено частично производството по това дело в частта, с която е искано признаване за установено по отношение на ответника, че предварителният договор, сключен между „Емос“ ЕАД и „К и Тех – Кънчев инжекшън тех“ ООД за покупко-продажба на недвижим имоти на 07.11.2016 г., е нищожен поради невъзможен предмет и по молба вх. № 11155/09.12.2022 г. за отстраняване на нередовности, а в условие на евентуалност, че е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави и на основание чл. 40 от ЗЗД, поради договаряне във вреда на представлявания, както и поради липса на съгласие, на основание чл. 26, ал. 2 пр. 2 ЗЗД и чл. 42, ал. 2 ЗЗД, с оглед незавършен фактически състав, при липса на решение на съвета на директорите на дружеството за сключване на предварителен договор за продажба на процесните имоти и за обявяване за нищожен на посочените основания в условие на евентуалност, на първоначално заявените основания на предявения отрицателен установителен иск.

Излага съображения за допуснати съществени процесуални нарушения. Основните доводи са свързани с неправилно разбиране на правната квалификация на предявения иск. Окръжният съд не бил обсъдил всички доводи. Излага съображения, че основният довод за предявяване на отрицателния установителен иск бил, че ответникът нямал качеството кредитор. Този извод се налагал поради наличието на множество основания за нищожност на сключения предварителен договор.

Не следвало да се определя цената на иска съобразно иск за нищожност на предварителния договор, тъй като такъв иск не бил предявен, а бил предявен само един иск – отрицателен установителен иск и той бил подсъден на районен съд.

Неправилни били доводите, че ищецът изменял и основанието, и петитума на иска.

Наличието на висящо производство по чл. 135 от ЗЗД, гр.д. 145/22 г., ЛОС, по което „Емос“ АД бил ответник, налагало последният да изчерпи всички причини, поради които счита, че ответникът не му е кредитор. В конкретния случай, тези причини били всички конкретни юридически факти, способни да отрекат правото на ответника да бъде кредитор на ищеца, тъй като отричането на това право зависи и изхода по гр.д.145/22 г, по описа на ОС – Ловеч, което било спряно до решаване на настоящето и което имало за предмет обявяване на относителна недействителност на сделка, извършена от ищеца в процеса с това трето лице.

Счита, че в качеството си на ищец е лишен от възможност да защити правата си по този висящ процес, в който повдигнатия в това производство въпрос за отричане качеството на ответник като кредитор е определящо за изхода на спора по гр.д. 145/22 г., ЛОС, което от своя страна следвало да бъде разгледано преди гр.д. 149/22 г. ЛОС.

Иска да се приеме, че цената на иска за нищожност на предварителния договор била без значение.

Моли да се отмени определението ОС – Ловеч и потвърденото с него първоинстанционно производство и делото да се върне за продължаване на производството по него.

В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Характеризиращ елемент ли е основанието при отрицателния установителен иск и какво е значението му при изменение по реда на чл. 214 от ГПК?

2. Следва ли да се квалифицира като изменение на иска направено уточнение на исковата молба преди първо по делото заседание по указание на съда, с което исковата молба е оставена без движение?

Счита, че поставените правни въпроси са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС, съгласно Тълкувателно решение 8 от 27.11.2013 г. по т.д. 8/12 г., ОСГТК на ВКС, както и решение № 27 от 06.08.2020 г. по гр.д. 2662/19 г, II ГО, решение № 214 от 22.01.2018 г. по гр.д. 1213/17 г., ВКС, III ГО, определение № 210 от 04.04.2016 г. по гр.д. 5421/15 г., ВКС, I ГО, решение № 55 от 27.04.2015 г. по гр.д. 5558/14 ВКС, I ГО, както и решение № 271 от 06.01.2015 г. по т.д. 2853/14 г, I ГО на ВКС, решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д. 761/10 г., IV ГО на ВКС.

Излага обстоятелства, че според него неправилна е правната квалификация на предявения иск като такъв по чл. 26 от ЗЗД, тъй като предявеният отрицателен установителен иск бил свързан с искането да се признае за установено, че ответникът нямал качеството на кредитор, поради основна причина, че правото му на обявяване на предварителен договор за покупко-продажба за окончателен, е погасено по давност и в условие на евентуалност, че предварителният договор е нищожен поради невъзможен предмет като преди първо по делото заседание бил уточнил с писмена молба още факти, характеризиращи договора като нищожен и обосноваващи извод, че ответникът не е кредитор на ищеца.

Сочи, че определението е очевидно неправилно.

Ответникът „ К и тех Кънчев инжекшън тех“ ООД чрез адв. А. Л. А. оспорва частната жалба. Описва предмета на делото, като главната претенция по гр.д. 1068/22 г., РС – Ловеч била единствено отрицателният установителен иск за отричане качеството на кредитор на дружеството, поради изтекла погасителна давност за предявяване на претенция по чл. 19 от ЗЗД, както и че е предявена евентуална претенция, че предварителният договор от 07.11.2016 г. бил нищожен поради невъзможен предмет. Спорните въпроси били дали е допустимо след завеждане на първоначалната претенция производството да бъде разширено чрез твърдения за нови факти и обстоятелства, които да обосновават нови евентуални искови претенции. Съгласно чл. 214 от ГПК това било недопустимо. Счита, че без значение са посочените правни въпроси, тъй като не могат да се завеждат нови искови претенции със съвпадащ предмет. Основанието на отрицателния установителен иск било ирелевантно. Но страната сочела нов факт и формулирала нов петитум, което било недопустимо. Излага съображения за липса на очевидна неправилност на въззивното определение. Счита, че не следва да се допуска касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

За да потвърди определението на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че крайният извод за прекратяване на производството по гр.д. 1068/22 г., по описа на РС-Ловеч, е правилен, тъй като в исковата молба вх. № 5854/30.06.2022 г., на основание на която е образувано гр. д. 1068/22 г., РС – Ловеч, не бил изложил фактически твърдения, защо счита, че предварителният договор има невъзможен предмет и в тази връзка правилно ЛРС бил оставил без движение исковата молба. Тази инстанция не била съобразила, че при предявяване на иска с правно основание чл. 26 от ЗЗД, с който се иска прогласяване на нищожност, на което и да е основание на договора, който има за предмет вещни права върху недвижим имот, съгласно чл. 69, т. 4 от ГПК, размерът на цената иска се определя по т. 2, а именно като по искове за собственост и други вещни права върху имот – данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право. Въззивният съд е приел, с оглед установените данни за данъчна оценка, че подсъдността на предявените искове следва да се определи на основание чл. 104, т. 4 от ГПК. Служебно се е позовал на известните му данни, че по гр.д. 149/22 г., ЛОС, е приет за разглеждане инцидентен установителен иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД на същия предварителен договор, като счита, че това обуславя извод, за недопустимост на повторно образуваното дело. Предвид съвпадане предмета на двете производства – заявеният като изменение на иска иск за нищожност и предявеният инцидентен установителен иск, въззивният съд е приел, че е недопустимо да се разглежда иск за нищожност на договора поради невъзможен предмет. Този извод е обусловил и извод за правилност на решаващия извод на въззивния съд за потвърждаване на определението за прекратяване на прозиводството по него. Прието е, че не следва да се изпраща по компетентност за разглеждане иска, тъй като вече има такъв предявен пред ОС- Ловеч.

Видно е от данните по делото, че производството по гр.д. 1068/22 г., ЛРС, е образувано по искова молба на „Емос“ АД срещу „К и тех – Кънчев инжекшън тех“ ООД, с която е поискано да се приеме, че ответникът не е кредитор, тъй като правото му на иск е погасено по давност, в условията на евентуалност да се приеме, че предварителният договор за продажба от 07.11.2016 г, сключен между страните е нищожен, поради невъзможен предмет.

С молба от 09.12.2022 г. е поискано уточнение на иска. Именно във връзка с формулираните обстоятелства и искане в посочената молба е налице произнасяне на първоинстанционния съд.

Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване изискванията на чл. 280 от ГПК.

Соченото основание очевидна неправилност на обжалваното определение, съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, не е налице. В случая въззивният съд се е позовал на данните от образуваните между страните други производства, различни от процесното, които подлежат на проверка, за да направи обуславящия си извод. Не може да се извърши проверка на обжалвания акт, без извършване на проверка на тези данни. Основанието очевидна неправилност, изисква установяване на пороци на обжалвания съдебен акт, без извършване на същинска проверка на основанията за неправилност. Следва твърдените пороци да се установяват от обжалвания акт. В случая, с оглед изводите на въззивния съд не може да се приеме, че е налице соченото основание.

Поставените правни въпроси не са свързани с решаващите изводи на въззивния съд. Макар и да са изложени съображения относно недопустимостта на изменението на иска на основание чл. 214 от ГПК, за да потвърди извода за недопустимост на предявените в хода на вече образувано производство искове, въззивният съд е приел, че между страните вече има предявен такъв иск. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС общо основание за допускане касационно обжалване е налице само когато поставеният правен въпрос е разрешен от въззивния съд, по начин, обуславящ изхода на спора. В случая обуславящият извод на въззивния съд е относно наличието на съвпадащ предмет на предявения иск, в хода на висящо производство и вече предявен инцидентен установителен иск в хода на друго дело. Поради това поставените правни въпроси не обосновават общо основание за допускане касациноно обжалване.

По изложените съображения ВКС счита, че не следва да се допуска касационно обжалване.

Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България