Определение № 1603 от 14.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 85/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищците М. И. Р. и Б. Н. Б. против решение № 1151/16.10.2023 г. по в.гр.д. № 1166/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, 7 състав, с което е потвърдено решение № 260176/24.01.2023 г. по гр.д. № 9831/2015 г. на СГС, I-5 състав, в частта за отхвърляне на предявения от М. И. Р. против ЗАД “Армеец” АД, ЕИК[ЕИК], иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за обезвреда на неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 22.04.2015 г., за горницата над присъдената сума от 5 000 лева до претендирания размер от 30 000 лева, и съответно този на Б. Б. Н. против застрахователя за горницата над присъдените 5 000 лева до претендираните 10 000 лева, ведно със законната лихва от 22.04.2015 г. до окончателното им изплащане.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Сочи се, че апелативният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неизвършване на съвкупна преценка на доказателствения материал по делото и игнориране на събраните от първата инстанция писмени и гласни доказателства, без посочване на причината за това. Счита се, че е налице противоречие между даденото от решаващия състав разрешение по приложението на чл. 52 ЗЗД и т. 11 на ППВС № 4/68 г. Акцентира се, че съставът на САС не е съобразил релевантните съгласно цитираната задължителна практика конкретни обективно съществуващи факти - високия интензитет на търпените болки и страдания и продължителния период на лечение, както и всички доказани травматични увреждания на всеки един от ищците. Вместо това е изложил обстоятелства, които не обосноват извода му за определяне на посочения размер на обезщетението, а също така неправилно са обсъдени приетите медицински документи и СМЕ. Изтъква се, че присъдената сума за обезвреда е занижена и не съответства на търпените от всеки от ищците болки и страдания. Оспорва се заключението на съда, че ищцата М. Р. не е получила в пряка причинна връзка с процесното ПТП заболяванията - прекоренчева увреда за С6-С7-С8 двустранно по-изразена за С6-С7 в ляво, периферностволова такава за нервус медианус двустранно от демиелинизиращ тип за двигателните влакна и загуба на съзнание, тъй като според касаторите по делото са събрани достатъчно писмени доказателства (медицински документи) и свидетелски показания в обратния смисъл. По отношение на иска на Б. Б. се релевира, че по делото е установено, че контузията на лумбалната област с травматична дискова херния може да се получи при рязко движение на тялото в предно-задна посока, при което настъпва разкъсване на фиброзния пръстен на диска и пролапс на пулпозното му ядро, т.е. дискова херния. Излагат се аргументи, че въззивната инстанция не е съобразила и установените лимити на отговорността на застрахователя, които към датата на процесното ПТП са в размер на 2 000 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице.

Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се основава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като са поставени следните въпроси:

“1. Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, като конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава възприетата фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва и на кои не, кои възприема и кои не?

2. Задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалия. ”.

Поддържа се, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната практика на касационната инстанция – ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС (касателно първия въпрос), както и т. 11 от ППВС № 4/68 г. (касателно втория такъв).

Ответникът по касация ЗАД “Армеец” АД в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК възразява по основателността на искането за достъп до касационен контрол и оспорва подадената жалба като неоснователна.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителни искове по чл.226, ал. 1 от КЗ (отм.), а именно: 1) предявен от М. И. Р. против ЗАД “Армеец” АД иск за сумата от 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 22.04.2015 г. по вина на водача на л.а. “Мерцедес МЛ 320 ЦДИ” с рег. [рег.номер на МПС] – Г. М. К.; 2) предявен от Б. Б. Н. против застрахователното дружество иск за сумата от 10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на същото ПТП.

В случая въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е приел, че същото е валидно и допустимо. Намерил е за неоснователно възражението на ответника застраховател, че не е налице деликт. Посочил е, че от заключението на съдебната авто-техническа експертиза /САТЕ/, прието в първата инстанция, което е съобразил като компетентно и обективно дадено, се установява следният механизъм на настъпване на произшествието: на 22.04.2015 г., около 07.48 ч., в [населено място], на Т-образно кръстовище, образувано от [улица]и [улица], регулирано със светофарна уредба, водачът на тролейбус “Шкода 26 ТР С.” с инв. № 1631А е навлязъл в кръстовището за извършване на маневра “ляв завой” в посока площада на авиацията. Тролейбусът е извършил маневрата от крайна дясна лента по технически причини, защото там е била монтирана контактната ел. мрежа. При напускането на кръстовището тролейбусът е бил ударен в предната дясна част от навлезлия в кръстовището с висока скорост джип “Мерцедес МЛ 320 ЦДИ” с рег. [рег.номер на МПС], движещ се направо по [улица]. Ударът между двете МПС е бил челен, кос, с предните части на същите - в дясна предна част за тролейбуса и в лява предна част за л.а. “Мерцедес”. Според вещото лице, причината за настъпване на катастрофата е навлизането на червен сигнал в кръстовището на единия от двамата водачи, като технически не е възможно да се определи на какъв сигнал са предприели движението си двете превозни средства. Според експерта, има вероятност и двете да са попаднали по време на удара в жълто-червен или жълто-зелен сигнал на светофара, но тролейбусът първи е навлязъл в кръстовището, когато л.а “Мерцедес” е отстоял на 102.10 м от същото. Отбелязано е, че така очертаният механизъм на ПТП не се отрича и от изслушаните за това гласни доказателства. Относно оплакванията на “Армеец” АД във въззивната жалба, че не били отчетени показанията на св. К., е изтъкнато, че той е бил водач именно на лекия автомобил, участвал в пътния инцидент, което показва евентуална негова заинтересованост от крайния изход на делото и недостатъчна обективност и безпристрастност в показанията му. Съставът на САС е обобщил, че с поведението си този водач е допуснал нарушения на чл. 20, ал. 2, чл. 47 и чл. 50а ЗДвП, както и на чл. 102 ППЗДвП.

Като е приел за установено наличието на непозволено увреждане, въззивният съд е пристъпил към обсъждане на оплакванията в жалбите, свързани с приложението на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Извършил е анализ на събраните по делото доказателства касателно заявената от ищцата Р. претенция – заключението на вещо лице невролог (прието от първата инстанция), което е намерил за компетентно и обективно дадено, както и показанията на св. Т. – съпруг на същата, които съдът е кредитирал относно претърпените от нея болки и страдания от телесни повреди, с изключение на частта, в която свидетелят е заявил, че съпругата му веднага след катастрофата започнала да изпитва болки във врата, тъй като в тази част те не са подкрепени от медицински документи по делото и от заключението на медицинската експертиза. При определяне размера на справедливото обезщетение на Р. решаващият състав е отчел възрастта на пострадалата по време на настъпване на произшествието – 52 г., вида на причинените травми: повърхностни охлузвания на дясната ръка в областта на дланта и пръстите и разкъсно-контузна рана по предната повърхност на дясната подбедрица, които са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Лечението на ищцата се е изразило в обработка на раните и направена задължителната инжекция против тетанус. Не е издадена рецепта за допълнително лечение. Съобразил е също продължителността на възстановителния период за травматичните увреждания - 1-2 месеца, през който ищцата е търпяла болки и страдания – по-интензивни в началото на периода. Според вещото лице, нараняванията на кожата са свързани с изразени болки поради наличието по същата на много сетивни рецептори за болка. Изтъкнал е и стреса и типичните за катастрофата негативни емоционални преживявания. Посочил е, че ищцата е възстановена, не са останали трайни последици за нейното здраве. Обосновал е, че по делото не е установена причинно-следствена връзка между катастрофата и оплакванията на ищцата от болки във врата и в лявата ръка. Според вещото лице от медицинската експертиза липсват медицински изследвания, които да установяват да е настъпила увреда на периферния двигателен неврон на ищцата, както и да е настъпила преднокоренчева увреда на 6-то, 7-мо и 8-мо шийни коренчета двустранно повече в ляво и демиелинизираща периферностволова увреда на н.медианус в ляво, респ. не е установена и причинно-следствена връзка на подобни увреди с процесното ПТП. В ЕМГ изследване, представено от Р., сведенията от изследването сочат, че скоростта на провеждане при периферните нерви на горните крайници при ищцата е в рамките на нормалните референтни стойности /над 50 м./сек/. Нормални са и отразените амплитуди на периферните нерви на лявата ръка. При тези данни и предвид социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2015 г., апелативният съд е приел, че обезщетението следва да бъде определено в размер на 5 000 лева.

Касателно претенцията на ищеца Борисов въззивната инстанция е анализирала заключението на вещото лице – невролог. При определяне на размера на обезщетението за претърпените от Борисов неимуществени вреди са съобразени възрастта на пострадалия по време на настъпване на произшествието – 46 г., вида на причинената травма: контузия в лумбалната област, която е причинила на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Констатирано е, че по делото липсват доказателства за проведеното лечение. Съдът е отбелязал продължителността на възстановителния период - 1-2 седмици, през който ищецът е търпял болки и страдания, както и силния стрес и типичните за катастрофата негативни емоционални преживявания. Акцентирал е, че по делото няма доказателства да са останали трайни последици за здравето на ищеца - не е представена актуална медицинска документация, нито същият се е явил на неврологичен преглед. Не е установена причинно-следствена връзка между катастрофата и травматична протрузия на L5-S1, предвид заключението на медицинската експертиза и липсата на представени медицински документи за прегледа на ищеца в деня на катастрофата и за направените му медицински изследвания. Счетено е, че данни за диагнозата “контузия в лумбалната област”, дадена от Окръжна болница, се съдържат единствено в констативния протокол за ПТП от 22.04.2015 г. Тази диагноза е спомената и в докладна записка № 326 К/22.04.2015 г. до Началника на Отдел “ДП-СДВР” и в уведомление до Софийска градска прокуратура по ДП № ЗМ 11161/2015 г. В МРТ изследване от 03.06.2015 г. е отразено, че пациентът е с прекарана травма в областта на кръста. Въз основа на приетото по делото заключение на медицинската експертиза, апелативният съд е стигнал до извод, че единствената травма на Борисов, която е в причинно-следствена връзка с катастрофата, е “контузия в лумбалната област”. Като е отчел горепосочените обстоятелства, както и социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2015 г., САС е намерил, че обезщетението за Борисов следва да бъде определено в размер на 5 000 лева.

За неоснователно е прието възражението на ответника застраховател за съпричиняване на вредите от ищеца Борисов, който е управлявал тролейбуса с несъобразена скорост и не е спазил предимството на другия автомобил. Изложени са аргументи, че от основното и допълнително заключение на автотехническата експертиза, приети пред СГС, както и от показанията на св. Й. се установява, че водачът на тролейбуса е управлявал пътното превозно средство с разрешена скорост от 27 км/час и е преминал на зелен светофар, като се е намирал в кръстовището, когато е ударен от л.а “Мерцедес МЛ 320 ЦДИ”. Даден е отговор, че единствената причина за настъпване на катастрофата е поведението на водача на лекия автомобил, управлявал същия с несъобразена скорост от 57 км/час и навлязъл в кръстовището, когато в него се е намирал тролейбусът.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за факултативен достъп до касационен контрол.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който се обосновава наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационен контрол се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Поставените от касаторите правни въпроси са релевантни, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на апелативния съд, поради което същите отговарят на общата селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Първият въпрос е процесуалноправен и е относим към задължението на въззивния съд като втора инстанция по същество и с оглед правомощията си по чл. 269 ГПК да обсъди доводите на страните, които имат отношение към предмет на спора, да извърши собствена преценка на всички доказателства в тяхната съвкупност. В задължителна практика на касационната инстанция, обективирана в Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и константна такава, намерила израз в множество служебно известни на настоящия състав съдебни актове (така в решение № 55/03.04.2014 г. по т.д. № 1245/2013 г. по описа на ВКС, ТК, І т.о., решение № 63/17.07.2015 г. по т.д. № 674/2014 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 263/24.06.2015 г. по т.д. № 3734/2013 г. по описа на ВКС, ТК, І т.о., решение № 180/11.01.2016 г. по т.д. № 1618/2014 г. по описа на ВКС, ТК, ІI т.о., решение № 142/30.03.2020 г. по т.д. № 2970/2018 г. по описа на ВКС, ТК, І т.о., решение № 50026/26.06.2023 г. по т.д. № 2705/2021 г. по описа на ВКС, ТК, ІI т.о., и други), се приема, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелен анализ събраните доказателства и обсъди защитните тези на страните съобразно оплакванията в жалбата и отговора към нея.

В разглеждания случай съставът на САС, в съответствие с формираната практика на ВКС и съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, е преценил приетите за относими към спора факти, доказателства и доводи на страните. Не могат да бъдат споделени аргументите на касаторите, че апелацията не е извършила цялостен самостоятелен анализ на доказателствата, доколкото не са обсъдени медицинските документи, както и показанията на св. Т.. В обжалваното решение са изложени подробни съображения относно кредитирането на събраните по делото доказателства, както и на установените въз основа на тях телесни повреди на всеки от ищците, времето на настъпването им и др. Не кореспондира със съдържанието на въззивния съдебен акт и заявената от касаторите теза за необсъждане на свидетелските показания на съпруга на ищцата Р., тъй като изрично е подчертано от съда, че същите се зачитат относно претърпените от нея болки и страдания от телесни повреди, с изключение на частта относно изпитаните непосредствено след катастрофата болки във врата, като неподкрепени от медицински документи по делото и от заключението на СМЕ. Доколкото не е налице соченото противоречие на въззивното решение с горецитираната практика на ВКС, то по така формулирания процесуалноправен въпрос не се обосновава наличие на допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до касация.

По отношение на поставения от касаторите втори въпрос, който е материалноправен и касае приложението на чл. 52 ЗЗД, е формирана задължителна практика на касационната инстанция - Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, както и постоянна такава, обективирана в множество служебно известни на настоящия състав съдебни актове (така в решение № 47/01.06.2022 г. по т.д. № 550/2021 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 78/30.06.2016 г. по т.д. № 1284/2015 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 151/12.11.2013 г. по т.д. № 486/2012 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 130/09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о., др.). Приема се, че при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на същите. Съобразяват се както характера и тежестта на самото телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпените физически болки и страдания, евентуално допълнително влошаване на здравословното състояние на лицето, причинените морални страдания, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент.

В случая въззивният съд при определяне размера на справедливото обезщетение в полза на всеки от ищците не се е отклонил от така формираната практика на ВКС, като е взел предвид възприетите критерии и ги е съобразил след обсъждане на събраните по делото доказателства и конкретните факти. Преценил е възрастта на пострадалия, вида на причинените травми (тези, които са приети, че са настъпили в резултат от процесното ПТП), интензитета на търпените болки и страдания, характера и продължителността на лечението, възстановяването на ищцата Р. и липсата на такива данни за ищеца Борисов (поради неявяването му на неврологичен преглед), както и социално-икономическите условия в страната през 2015 г. – към настъпването на процесното ПТП. Преценката на въззивния съд на отделни факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението при спазване на принципа за справедливост, е въпрос по правилността на съдебното решение, който не може да бъде обсъждан в селективната фаза на касационното производство по реда на чл. 288 ГПК. Поради горното и по отношение на втория правен въпрос не се обосновава наличие на допълнителната предпоставка по чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК за допуск до касация.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационен контрол на въззивното решение на Апелативен съд – София в обжалваната част.

По разноските:

Поради недопускане на касационно обжалване ответникът по касация има право на разноски. Същият претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което предвид фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с 25, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, настоящият състав определя в общ размер на 300 лева или от по 150 лева в тежест на всеки един от касаторите.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,