Определение № 1398 от 19.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 616/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, вр. чл. 396 ал. 2, изр. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, чрез процесуален пълномощник, против определение № 3081/19.11.2025 г. по ч. гр. д. № 3051/2025 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което, след отмяна на първоинстанционното определение, съдът е допуснал обезпечение на предявения от частния жалбоподател срещу ФЕНИКС – ДУПНИЦА ООД частичен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата 370 331.73 лв., чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответното дружество с ЕИК[ЕИК] в конкретно посочени банки, като е определена парична гаранция от 37 000 лв., вносима по сметката на Софийския апелативен съд, като условие за издаване на обезпечителната заповед. Определението се обжалва като незаконосъобразно и се моли за отмяната му единствено в последната част по съображения, че Агенцията е държавно учреждение и е освободена от представяне на гаранция в обезпечителното производство съгласно изричната разпоредба на чл. 391, ал. 4 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване на въззивното определение в съответната част е основано на чл. 280, ал. 2, предл. 3 и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение в настоящия си състав намира, че подадената частна касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно разпоредбата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежи определението, с което въззивният съд, произнасяйки се по частна жалба срещу първоинстанционно определение, с което молбата за обезпечение е оставена без уважение, го отмени и допусне обезпечението. Нормата е създадена с оглед защита на ответника по молбата, като чрез нея се гарантира, че всяка от страните ще има право да обжалва постановеното в нейна вреда определение по чл. 389, респ. по чл. 390 ГПК. От това следва, че въззивното определение по частна жалба, с което молбата за допускане на обезпечение се уважи за първи път, не подлежи на касационен контрол по сезиране на молителя, вкл. в случаите, когато въззивният съд е поставил условия по чл. 391, ал. 1, т. 2 – ал. 3 ГПК в негов ущърб. Именно такава е и настоящата хипотеза, поради което частната касационна жалба на АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА не подлежи на разглеждане, макар при постановяването на атакуваното определение да не е съобразена разпоредбата на чл. 391, ал. 4 ГПК. Следва да се отбележи, че практиката на Върховния касационен съд, Търговска колегия е изцяло в горепосочения смисъл и е трайно установена - вж. определение № 32 от 3.01.2013 г. по ч. т. д. № 785/2012 г. на I т. о.; определение № 723 от 14.11.2014 г. по ч. т. д. № 3282/2014 г. на II т. о.; определение № 315 от 14.07.2016 г. по ч. т. д. № 1493/2016 г. на I т. о.; определение № 485 от 25.09.2015 г. по ч. т. д. № 1994/2015 г. на I т. о.; определение № 557 от 5.10.2015 г. по ч. т. д. № 2071/2015 г. на II т. о.; определение № 544 от 27.10.2016 г. по ч. т. д. № 198/2016 г. на II т. о., определение № 100 от 24.02.2017 г. по ч. т. д. № 20/2017 г. на ІІ т. о.; определение № 296 от 21.04.2023 г. на ІІ т. о. по ч. т. д. № 543/2023 г., определение № 573 от 21.07.2023 г. по ч. т. д. № 646/2023 г. на ІІ т. о. и др. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение