Определение № 1062 от 07.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2261/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 487/11.07.2022 г. по т.д. № 220/2022 г. в частта, с която Софийски апелативен съд, потвърждавайки решение № 261560/02.12.2021 г. по т.д. № 907/2020 г. на Софийски градски съд, е отхвърлил иска с правна квалификация чл. 432 КЗ, предявен от „Шел България“ ЕАД срещу ЗД „Бул Инс“ АД над сумата 3 653.11 лв. до пълния размер от 47 293.70 лв. Решението се обжалва от „Шел България“ ЕАД с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по процесуалноправни въпроси, чието обобщаване в смисъл, пояснен в т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС, ги свежда до задълженията на въззивния съд в решението по съществото на спора, а именно - да изложи собствени мотиви, да разгледа доводите и възраженията на страните при установените релевантни за делото обстоятелства и след прецизен анализ на събраните доказателства, да обсъди заключението на съдебната експертиза с другите доказателства, за да обоснове дали го възприема или не, и за начинът, по който въззивният съд е длъжен да процедира, когато установи, че вещото лице не е в състояние да изпълни задачата. Касаторът счита въпросите за обуславящи – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, провеждана в цитираните от него решения. По същество се оплаква, че решението е постановено при съществени процесуални нарушения (по чл. 236, ал. 2 и чл. 202 ГПК) и е необосновано, което е причина материалният закон да бъде приложен неправилно (чл. 432 КЗ). Претендира разноски. Ответникът, ответник и по касация ЗД „Бул Инс“ АД, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е съобразил, че първоинстанционното решение е обжалвано само в частта, с която искът е отхвърлен над сумата 3 653.11 лв. до пълния предявен размер, а това означава, че пред него спорът е пренесен единствено за размера/съдържанието на дължимото застрахователно обезщетение по иска по чл. 432 КЗ. Според ищеца, увреденото лице от ПТП от 14.01.2018 г./от застрахователното събитие, ответникът-застраховател „гражданска отговорност“ на автомобилистите, му дължи и пазарната стойност на комбинираната колонка за бензин и дизел. В нея се е ударил виновният водач, повредил я е до степен да не може да се използва по предназначение или стойността на частите и на труда по поправянето да е икономически неефективна – да надхвърля 70% от действителната/пазарна стойност на колонката. Поради това ищецът я бракува и я е заменя с нова. Въззивният съд е съобразил, че за установяване на повредите пред първата инстанция е била допусната основна съдебнотехническа експертизи със задача вещото лица да извърши оглед и да остойности повредите. При огледа вещото лице е констатирало, че от удара е деформиран десният външен капак на колонката, стойките на помпите са изместени наляво и в лявата й част има следи от теч на гориво. При огледа вещото лице е обяснило на ищеца, че без да разглоби колонката, е невъзможно да установи причината за теча, да диагностира състоянието на помпите, т.е. да изпълни задачите. Ищецът му е отказал съдействие, защото по данни от сервиза на фирмата-производител диагностика следва да се направи там, за да е възможно след ремонта да се издаде сертификат за експлоатация на колонката. По искане на ищеца пред първата инстанция е допусната и повторна СТЕ, но резултатът е по-различен в две посоки. Първо, при огледа вещото лице е демонтирало капака и е установило, че корпусите на четирите помпи на колонката са съхранени и няма видимо увреждане на захранващите електрически кабели към тях. Второ, вещото лице се е свързало се със сервиза и от там са потвърдили, че само те могат да разкомплектоват модула, да демонтират и изпитат помпите, да ремонтират колонката и след това да издадат сертификат за експлоатационна годност на помпите и на целия модул. Въззивният съд е приел, че ищецът претендира да бъде обезщетен от застрахователя със стойността на повредената колонка, но за това е необходимо тя да е неизползваема или увреждането да е такова, че стойността на разходите за ремонт да надвишава със 70% действителната й стойност (чл. 390, ал. 2 КЗ). Приел е, че за доказване на релевантните обстоятелства ищецът е създал пречки – не е осигурил достъп на вещите лица до увреденото имущество по начин, който да им даде възможност да оценят повредите и стойността на ремонта. Приел е, че съгласно чл. 161 ГПК и при неблагоприятни последици на доказателствената тежест за ищеца (чл. 154 ГПК), е длъжен да приеме, че колонката не е увредена до степен, която предполага ищецът да я бракува и замени с нова. Добавил е, че допълнителен аргумент произтича и от признанията, с които ищецът е отказал съдействието. Поведението му е в посока, че вредите не са големи и има намерение да ремонтира и отново да ползва колонката. Потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен над сумата 3 653.11 лв. – застрахователно обезщетение в репарация на други, понесени от ищеца имуществени вреди от събитието от 14.01.2018 г. При тези мотиви на въззивния съд повдигнатите въпроси не обуславят решение, а по тях е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Това се отнася и за последния, доколкото не е свързан с конкретните причини, поради които и двете вещи лица не са изпълнили задачите – създадените от ищеца пречки за това. Процесуалноправният въпрос с обуславящо решението значение е по приложението на чл. 161 ГПК, но касаторът не го повдига, нито може да бъде изведен според разясненията в т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС. При този изход на производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора/на ищеца следва да се поставят разноските, които ответникът е направил пред настоящата инстанция. Те се изразяват в уговорения и заплатен адвокатски хонорар. При тези мотиви, съдът