Определение № 3995 от 11.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2405/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от “Каро Трейдинг“ ООД касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд решение № 616/08.02.2023 г. по гр.д. № 1042/2022 г., в частта, с която е потвърдено решение № 20146354 от 25.06.2021 г. по гр.д. № 18493/2020 г. на Софийски районен съд, в частта, с която “Каро Трейдинг“ ООД е осъдено на осн. чл. 200 КТ да заплати на А. А. А. сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на трудова злополука, настъпила на 28.05.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 28.05.2019 г. до окончателното издължаване, като е отхвърлил иска за сумата до 100 000 лв. - частичен иск от общ размер на претенцията от 250 000 лв. В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1/. „Какви с критериите, които следва да бъдат приложени при определяне на съвкупността от факти, които да бъдат анализирани, за да се формира размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди при трудова злополука ?“; 2/. „Кои са критериите, които се вземат предвид от съда, за да изключи определени факти и обстоятелства по делото до степен такава, че същите да не генерират фактическа обстановка, обуславяща правната структура на грубата небрежност ?“, 3/. „Какви са критериите, които служат на съда за анализ, оценка, респективно кредитиране на дадени гласни доказателства, събрани в хода на процеса с по-висока доказателствена стойност, от други такива, в същия процес, противоречащи помежду си ?“; 4/.“ Какви са критериите, съобразно които съдът следва да кредитира събрани по делото свидетелски показания на лица, които са заинтересовани от изхода на спора, респективно биха послужили в интерес на свидетеля при спор между него и настоящия ответник ?“; 5./ „Какви са критериите, които служат на съда за анализ и оценка на доказателствата, които биха послужили за определяне на обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука ?“; 6/. „Кога съдът определя липсата на груба небрежност, без същото да бъде подкрепено с обстоятелствата, доказващи действия на ищеца в посока полагане на грижа в минимална степен с цел предотвратяване настъпването на трудова злополука, това не означава ли, че е налице предпоставка за груба небрежност ?“ 7 /. „ Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критерии за намаляване на обезщетението“ С писмения си отговор насрещната страна А. А. А. изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. С писмени си отговор третото лице- помагач ЗАД „Армеец“ изразява становище за допускане на обжалваното решение до касационен контрол и за основателност на касационната жалба. ВКС, ГК, състав на ІV отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. За да постанови решението си, Софийският градски съд е приел, че разпоредба на чл. 200 от КТ е с материално- правен характер и урежда взаимоотношенията между работодател и работник занапред. Дали претенцията следва да се разгледа като такава по чл. 49 от ЗЗД или по чл. 200 от КТ и дали следва да се приложи давностния срок по чл. 358 от КТ или този по ЗЗД зависи от момента на настъпване на правопораждащия факт, на който се основава претенцията за обезщетение, като решаващият съд е приел, че този правопораждащ факт е решението на компетентните органи, установяващ наличие на трудова злополука, от който момент за увреденият настъпва възможността да претендира обезщетение за претърпените вреди, започва да тече погасителната давност и от този момент може да се претендира основателно законната лихва върху обезщетението за вреди. Счел е, че доколкото в конкретния случай се претендират вреди от трудова злополука, настъпила на 28.05.2019 г., т.е. след влизане в сила на КТ, е приложим КТ. Решаващият съд е приел, че от приетите по делото неоспорени от страните писмени доказателства, заключения по съдебно- медицинска експертиза, свидетелски показания, се установява, че през време на трудово правоотношение между страните, възникнало на основание на валиден трудов договор, ищецът по време на изпълнение на трудовите си задължения като работник в ответното дружество е претърпял трудова злополука, при която е получила увреждания в различни области на тялото. Посочил е, че с въззивната жалба не са въведени оплаквания срещу изводите на районния съд за тези обстоятелства, който при обосноваването не е допуснал нарушение на императивна правна норма, поради което и при съобразяване на ограниченията по чл. 269 от ГПК е приел за установени тези обстоятелства. По размера на обезщетението е изложил, че съгл. чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното поведение. В случаите на увреждане пострадалият понася страдания, които пораждат за него правото да търси обезщетение за неимуществени вреди, което да репарира претърпените болки, страдания, накърнените личните права и интереси, към момента на възникването на правото, но и съобразявайки обществено- икономическата конюнктура към увреждането, за да съответства това обезщетение на социалната справедливост, да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира. Изложил е и че обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за конкретно претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и всякакви други негативи, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. За установено по делото е приел, че в резултат на трудовата злополука от ищеца, че по време на изпълнение на трудовите му задължения на 28.05.2019год. на кариера в [населено място], обл. М. е настъпило скъсване на въже, вследствие на което попаднал в машина за мелене на камъни, при което получил тежки травматични увреждания. С разпореждане № 23413/08.07.2019год. на ТП на НОИ-София, злополуката е призната за трудова на основание чл. 55, ал. 1 от КСО. Счел е и че първоинстанциноният съд правилно е възприел, че във връзка с получените травматични увреждания ищецът е приет на лечение в МБАЛ в [населено място], където му била поставена диагноза „Мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма. Контузио капитис. Комоцио церебри. Контузио фацеи. Фрактура максиларис декстра ер орбите дек. Ет осос нази. В.К.Л. фациеи.“. Постъпил в СБАЛ по Лицево-челюстна хирургия в [населено място], където му било проведено лечение, с извършена на 29. 05.19г. оперативна интервенция. В следствие получените при злополуката увреждания бил в изключително тежко състояние, като лицето му било обезобразено; изживявал изключителни неудобства във връзка с травмата, силен стрес и други неудобства, свързани с ежедневните грижи и хигиенни неудобства. Правилно първоинстанционният съд бил приел и че непосредствено след злополуката, по време на лечението, така и понастоящем ищецът изпитвал силни болки с голям интензитет, както и психически и емоционални страдания. Във връзка с проведеното лечение, пострадалият е претърпял имуществени вреди, които се изразявали в разходите за лечение, както и мораторна лихва начислена върху всеки отделен разход до датата на подаване на исковата молба. Ето защо е заключил, че правилно районният съд е преценил, че обезщетение в размер на 60 000 лв. отговаря на принципа на справедливостта при определянето му, като въпреки многобройните травми и свързаните с тях негативни преживявания, в моментът на причиняването им и по време на лечението и оздравителния процес, по дело не били доказани болки и страдания, които са извън рамките на обичайните за този вид увреждания, които да налагат да тяхното обезщетяване в размер, надвишаващ значително обезщетение за неимуществени вреди, присъждано от съдилищата в сходни случаи, за какъвто е претендирал ищеца със заявената претенция в пълен размер от 250 000лв., заявена като частична в първоинстанционното производство на 100 000лв. По основанията за допускане на касационно обжалване: Неоснователно е искането за допускане до касационно обжалване по поставения първи въпрос. Така формулираният въпрос е обуславящ, но по отношение на него не е налице допълнителното основание по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд е съобразил указанията, дадени с ППВС № 4/1968 г., както и с трайната съдебна практика, като е взел предвид конкретните установени по делото обстоятелства, релевантни при определяне на справедливия размер на обезщетението, които са подложени на преценка в мотивите към съдебния акт. Обезщетени са вредите от трудовата злополука и е прието, че се дължи обезщетение за вреди, които са в причинна връзка със злополуката, като при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е взел предвид и е извършил съвкупна преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, установени по несъмнен начин по делото, които са от значение за точното прилагане на принципа за справедливост, съгласно практика на ВКС. Дали тази му преценка е правилна не е предмет на производството по чл. 288 ГПК. Неоснователно е искането за допускане до касационно обжалване по седмия „въпрос“. Съгласно дадените с т. 1 от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, задължителни разяснения, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение и представляващ общо основание за допускане на касационното обжалване, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен и е недопустимо да го извежда от изложението към касационната жалба, като може само да го уточни и конкретизира, като не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, сочен от касатора. Допускането на касационното обжалване се предпоставя от мотивирано и ясно изложение от страна на касатора на едно или повече общи- чл. 280, ал. 1 ГПК, и допълнителни- чл.280, ал.1 т. 1- 3 ГПК, основания за допускане на касационното обжалване, както и от обективното наличие на тези основания, които са различни от касационните основания по чл. 281 от ГПК. В случая така формулирания „въпрос“ е неясен и не може да бъде определен като питане, което да съдържа отговор. Основателно е искането за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по уточнения при условията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, правен въпрос: за за дължението на въззивният съд да изложи собствени мотиви и за задължението му да изследва степента на допринасяне от пострадалия при наличие на груба небрежност, който въпрос е от значение за крайния изход на делото, поради което и осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по см. на чл.280 ал.1 ГПК, като е налице и допълнителното основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 ГПК- практика на ВКС, посочена от касатора, с която даденото от въззивният съд правно разрешение следва да бъде проверено. Воден от изложеното, съдът