Определение № 95 от 23.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 41/2009 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на "ЧЕЗ Е. България"АД срещу О. № 1* от 16.12.2008 год., постановено по ч.гр.д. № 1254/2008 год. на Б. окръжен съд, с което е потвърдено О. № 966 от 13.11.2008 год. по ч.гр.д. № 438/2008 год. на Б. районен съд. С това определение е обезсилена издадена на 13.06.2008 год. по същото дело заповед срещу В. И. С. за изпълнение на парично вземане в общ размер 661.14 лв., формирано от неплатена сума за ползвана електроенергия, обезщетение за забава и разноски. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно като постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон, а допускането на касационното обжалване основана на нормата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Върховният касационен съд-Търговска колегия, състав на І т.о. отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, спазен е преклузивният срок по чл.275 ал.1 ГПК, но с нея се иска касиране на акт, неподлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274 ал.4 ГПК. Тъй като спорове с обжалваем интерес под 1000 лв. са изключени от касационен контрол, частната касационна жалба на "ЧЕЗ Е. България"АД е недопустима и ще следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на І т.о.