Определение № 4191 от 17.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4029/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. А. Г., чрез процесуалния си представител адв.Б.И. от АК – [населено място], срещу решение №157/01.07.2025г., постановено по в.гр.д.№120/2025г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е обезсилено изцяло решение №157/06.02.2025г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по гр.д.№1697/2024г., с което е отхвърлен като неоснователен предявения от В. А. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], против С. Г. И., ЕГН [ЕГН], Т. А. И., ЕГН [ЕГН] и Г. Т. И., ЕГН [ЕГН], тримата с адрес: [населено място], [улица], иск с правно основание чл.76 от ЗС, да бъдат осъдени ответниците да възстановят владението на ищцата върху мазе №*** и гараж №***, съставляващи прилежаща част от имот, лична собственост на същата в жилищна сграда, находяща се в [населено място] на [улица], а производството по делото е било прекратено. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл. 281, т.3 от ГПК .Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. В писмен отговор от 16.09.2025г. ответниците Г. Т. И., Т. А. И. и С. Г. И., чрез процесуалния си представител адв.П.В., оспорват касационната жалба. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано. Върховният касационен съд, при проверка на допустимостта на касационната жалба, констатира, че тя е недопустима като подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт.Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.Исковете по чл. 75 ЗС и чл. 76 ЗС не попадат в изключенията на посочената разпоредба- чрез тях се търси защита на владението като фактическо състояние, а не като собственическо правомощие, поради което те не са искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти.Цената на тези искове се изчислява по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 3 ГПК - върху 1/4 от данъчната оценка, а ако няма такава - пазарната цена на вещното право.В случая е представено удостоверение за данъчна оценка, издадено от Община Кюстендил, в което са посочени данъчните оценки на апартамента, принадлежност към който е процесното мазе №***, както и на гараж.Сборът на данъчните оценки на двата имота е общо 12 384.8лв.Съответно цената на иска по чл.76 от ЗС е 3 096.2лв., тоест под 5 000 лв.Затова касационната жалба, подадена срещу постановеното по този иск въззивно решение, е недопустима на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. В полза на ответниците по касация следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение