Определение № 3600 от 15.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2315/2024 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от И. Г. Г. и Е. Г. Б., двамата от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат С. против определение № 1692 от 8.04.2024г. по гр.д. № 4458/2023г. на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от тях касационна жалба. Считат същото за неправилно, поради което искат да бъде отменено, а подадената жалба разгледана по същество. Настоящият състав на Върховен касационен съд, като съобрази направеното искане, с оглед материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното: Със сега обжалваното определение състав на ВКС е приел подадената касационна жалба за недопустима на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК, пред вид цената на иска. Мотивите му са следните: Съгласно мотивите на ТР № 3 от 23.02.2022г.по т.д.№ 3/2019г.на ОСГТК на ВКС, критерият по който се разграничават видовете дела /граждански или търговски/ е материалното правоотношение, предмет на делото. В случая – с обжалваният въззивен акт е отхвърлен иск с правно основание чл.439 ГПК за парично вземане с правно основание чл.534, ал.1 ТЗ и за разноски с общ размер, който е под 20 000лв. Материално правното основание на вземането е неоснователно обогатяване поради неплащане по запис на заповед от 10.12.2003г.на сумата от 14 230лв., ведно със законната лихва от 12.05.2008г., както и сума по изпълнителен лист от 13.06.2011г. от 4 718.45лв., за които е издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 1655/2008г. Вземането произтича от запис на заповед, т.е. налице е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1, т.8 от Търговския закон. След като, образуваното на основание чл.439 ГПК дело е за защита на нарушено материално право, за което е приложим Търговския закон, същото е търговско и за касационно обжалване е приложим определения в чл.280, ал.3, т.1 ГПК праг от 20 000лв., който в случая не е достигнат. Възражението на жалбаподателите е, че предмет на установителния иск по чл.439 ГПК е вземането по влязлото в сила съдебно решение и издадения изпълнителен лист, а не вземането по записа на заповед и предмет на преценка е дали са се осъществили фактите, които са от значение за погасяване по давност на вземането. Предмет на делото не е съществуването или не на вземането по записа на заповед, а на това по изпълнителния лист. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателя и намира обжалвания акт за правилен. Обективният и общопризнат в правната теория критерий, по който се разграничават видовете дела, разглеждани по реда на ГПК, е материалното правоотношение, предмет на делото. Когато за материалното правоотношение, предмет на спора, са приложими разпоредбите на Търговския закон /какъвто е настоящия случай, защото решението въз основа на което е издаден изпълнителния лист е постановено по спор с правно основание чл.534, ал.1 ТЗ/, делото не е гражданско, а е търговско. Съгласно установената практика /вж.например определение по ч.т.д.№ 360/2020г.на І т.о./, предявяването на иск по чл.439 ГПК, осигуряващ процесуален ред за защита, не променя характера на материалното основание на вземането, което в случая произтича от запис на заповед, абсолютна търговска сделка, съгласно чл.1, ал.1, т.8 ТЗ, независимо от сключването й между физически лица. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение