Определение № 177 от 21.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 682/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. М. П.,[населено място] срещу решение № 420/19.04.2010г., постановено по т.д.№ 113/2010г. от Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение № 548/18.11.2009г. по гр.д.№ 251/09г. на Пазарджишкия окръжен съд и е прогласена нищожността на договора за покупко – продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 38, т.ІІ, рег.№ 2980, н.д.№ 186/04г. между Х. М. П. и [фирма] за сумата от 14994.38 лв., като привиден и сключен с цел да прикрие договор за покупко – продажба на същия имот между същите страни, но за сумата от 36000 лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот за сумата от 30000 лв. без ДДС, като при подписването му е заплатена сумата от 24000 лв., а с анекс към същия е променено предназначението на имота и крайният срок за предаване на владението, като е удостоверено плащането и на сумата от 10000 лв. За тези плащания до 15.05.2004г. не са издадени счетоводни документи, като на 04.06.2004г. е сключен окончателен договор при цена от 14993.35 лв. с ДДС и е издадена фактура, подписана и от двете страни за същата сума, придружена с фискален бон. Изложени са съображения, че е постигнато съгласие за издаване на неистински счетоводни документи, поради което посочената в нотариалния акт цена на имота е привидна и е официализирана с цел заблуда на данъчната администрация и намаляване на публичните задължения на ищеца и ответника. На това основание е прогласена нищожността на договора, обективиран в нотариалния акт, като привиден и прикриващ договор за продажба при цена от 36000 лв. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че касационното обжалване следва да се допусне. Касаторът поставя 9 въпроса по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. По първите четири въпроса не са налице основанията за допускане на касационното обжалване. Въпросите за промяна на условията по предварителния договор и включването на нови уговорки в окончателния договор, както и за доказването на симулацията без наличието на “обратен документ” и за допустимостта на свидетелски показания са относими към правилността на обжалваното решение, тъй като от правна страна по същите не съществуват противоречия в съдебната практика или неяснота на правните норми. Петият въпрос за произнасянето от съда относно неистинността на документ, който не е оспорен от страните, представлява процесуален въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, по същият има разрешения от съдилищата, включително и приложените към жалбата актове, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Шестият и седмият въпроси касаят приетите за доказани факти и обстоятелства по делото, като формулировката – дали счетоводното отразяване на плащането е елемент от фактическия състав на сделката за продажбата, не представлява извод на въззивния съд, който да бъде коментиран и преценяван с оглед на съответствието му със съдебната практика. Характер на значими правни въпроси имат осмият и деветият, а именно: “Може ли да се говори за “привидна сделка” и за “абсолютна симулация” на такава в хипотезите, при които е налице воля и у двете страни за сключване на сделка помежду им, с искани и желани правни последици – прехвърляне на правото на собственост и заплащане на цената, която воля относно съществените елементи на продажбата е обективирана в нотариалния акт, но цената в окончателния договор е различна от предварителния договор?” и “Може ли съдът, воден от служебното начало, да наруши принципите на диспозитивното и състезателното начало?”. В приложеното Решение № 543/24.08.09г. по гр.д.№ 2877/08г. на ВКС не е направен извод, че разликата в цените не сочи на симулативна сделка. Тази цитирана част от мотивите на решението представлява въпроизвеждане на правните съображения на въззивния съд по обжалвания акт, а не е задължителна за съдилищата практика на ВКС, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Деветият въпрос е поставен в контекста на обхвата на произнасяне от въззивния съд, поради което въпросът следва да се уточни и касационното обжалване да се допусне съгласно чл.280, ал.1, т.1 ГПК с оглед на проверката на допустимостта на обжалваното решение. По изложените съображения касационното обжалване следва да се допусне по въпросите: 1. Допустимо ли е съдът да приеме, че представен по делото документ е неистински, без същият да е оспорен от страните в процеса? – на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, 2. Симулативна ли е продажбата с окончателния договор, ако сделката е сключена при цена, различна от уговорената в предварителния договор? – на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК и 3. Допустимо ли е въззивното решение, като постановено по предявения иск, с оглед на твърденията на ищеца в исковата молба? – на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 299.89 лв. в едноседмичен срок от съобщението. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд