Определение № 269 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2137/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е частна касационна жалба на Д. С. Я., действаща чрез адв. К., срещу определение № 200/11.05.2022г. на ОС Бургас по ч.гр.д. № 171/2022г., е потвърдено определение № 874/11.04.22г. на ОС Бургас по гр.д. № 499/22 г. поради недопустимост на иска. Твърди, че определението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на чл.69 СК, разпоредбите на КЗПЧ и практиката на ВКС. Иска се обжалваното определение да бъде отменено и делото бъде върнато на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е въвел като основания за достъп до касационно обжалване основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.. На осн. чл.130, изреч. 2 ГПК препис от частната жалба не се връчва на другата страна. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение намира следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване валиден и допустим съдебен акт, с който е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по- нататъшното развитие на делото. С обжалваното определение, АС-Бургас е приел, че разпоредбата на чл.69 СК е ясна и категорична- произходът на бащата може да се установи с иск, предявен от майката в тригодишен срок от раждането на детето или от детето- до три години от навършване на пълнолетие. Оправомощени били както майката, така и детето, като недопустимо било предявяването на иска от малолетното дете чрез неговата майка и законен представител, който личен иск можело да бъде предявен от детето от момента на навършване на пълнолетие, в който см. била и установената съд. практика- ТР № 2/2015г. по тълк. дело № 2/2014г. на ОСГК на ВКС. Изложил е и че съдебната практика, на която се позовавал частният жалбоподател, била неотносима към случая, тъй като самата майката не се е възползвала от дадената й правна възможност да предяви иска, поради което и правото й е преклудирано с изтичането на тригодишния срок от раждането, а за детето тази възможност тепърва предстояла. По основанията за допускане на касационно обжалване: Касационната жалба не следва да бъде допусната до касационно разглеждане по критерия на чл. 280 ал.1, т.1 от ГПК. В случая, в изложението не е формулиран материалноправен и/или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, който именно въпрос би определели рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира частната касационна жалба. Съгласно дадените в т.1 на ТР № 1/ 2013 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни указания, обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, но не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на жалбоподателя, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Липсата на конкретен правен въпрос във връзка с основанията по чл.280, ал.1 ГПК има за последица недопускане на касационното обжалване. Ето защо, при липсата на формулиран от страната правен въпрос, касационно обжалване на въззивното определение не може да бъде допуснато. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд.,