Определение № 5671 от 05.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4449/2024 г.

ВКСIV гражданско отделение05.12.2024 г.докладчик Боян Цонев

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 155/11.09.2024 г., постановено по частно гр. дело № 1815/2024 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 и с чл. 279 от ГПК. Образувано е по частна (неточно наименована „касационна“) жалба с вх. № 19375/11.11.2024 г., подадена от К. И. Б. срещу разпореждане № 155/11.09.2024 г., постановено по частно гр. дело № 1815/2024 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд (ІІІ-то гр. отд. на ВКС). С обжалваното разпореждане е върната частна жалба с вх. № В-1511/15.07.2024 г., подадена от жалбоподателката срещу определение № 3033/17.06.2024 г., постановеното по същото частно гр. дело на ІІІ-то гр. отд. на ВКС. Частната жалба с вх. № 19375/11.11.2024 г., по която е образувано настоящото частно гражданско производство, е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване разпореждане на ВКС. В жалбата се излага оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане, с което е прието, че върнатата с него частна жалба е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Жалбоподателката поддържа, че съдия-докладчикът, постановил обжалваното разпореждане, както и председателят на съдебния състав, постановил определение № 3033/17.06.2024 г., „умишлено“ се позовали на чл. 280, ал. 3 от ГПК, за да „възпрепятстват обжалването и да се освободят от необходимата проверка за изясняване на основанията за обжалването“. Излагат се и други подробни доводи за пороци на определение № 3033/17.06.2024 г. и на съдебни актове на СГС, постановени по делото. Разгледана по същество, частната жалба с вх. № 19375/11.11.2024 г. е неоснователна. С определение № 3033/17.06.2024 г. съставът на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е потвърдил преграждащо разпореждане № 261374/23.02.2024 г. по възз. гр. дело № 4375/2021 г. на Софийския градски съд (СГС), с което е върната касационната жалба с вх. № 11328/13.12.2022 г., подадена от жалбоподателката срещу въззивното решение № 263121/12.10.2022 г., постановено по същото въззивно гражданско дело. Самото определение № 3033/17.06.2024 г. не е преграждащо развитието на производството по частно гр. дело № 1815/2024 г., тъй като съставът на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е разгледал и се е произнесъл по съществото на подадената от жалбоподателката частна жалба с вх. № 271628/06.04.2023 г. срещу разпореждане № 261374/23.02.2024 г. на СГС, с която е бил сезиран. Поради това, определение № 3033/17.06.2024 г. не подлежи на обжалване нито по реда на чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК, по който ред се разглеждат само частни жалби срещу определения на ВКС, с които се прегражда производството пред ВКС, нито по реда на чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от ГПК или на чл. 274, ал. 3 от ГПК, тъй като частната жалба с вх. № 271628/06.04.2023 г. е подадена срещу преграждащото разпореждане на СГС и с разглеждането ѝ по същество от ВКС процесуалният ред за инстанционен контрол е бил изчерпан. Следователно, подадената срещу определение № 3033/17.06.2024 г., частна жалба с вх. № В-1511/15.07.2024 г. е процесуално недопустима и правилно е върната с обжалваното пред настоящия съдебен състав на ВКС разпореждане № 155/11.09.2024 г., в мотивите към което са изложени същите съображения за недопустимостта на тази частна жалба – като подадена срещу окончателно и неподлежащо на последващ инстанционен контрол определение на ВКС. В мотивите към обжалваното разпореждане № 155/11.09.2024 г. липсва позоваване на разпоредбите на чл. 280, ал. 3 от ГПК, поради което доводите на жалбоподателката в разглежданата частна жалба с вх. № 19375/11.11.2024 г. са несъстоятелни. Сочените в същата пороци на определение № 3033/17.06.2024 г. и на съдебните актове на СГС не могат да бъдат обсъждани в настоящото частно производство, тъй като са извън предмета на същото При извършената служебна проверка съдът намира, че обжалваното разпореждане № 155/11.09.2024 г. е валидно и процесуално допустимо, а по горните съображения – и правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Цитирани разпоредби

4