Определение № 644 от 05.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 2561/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца Е. М. Н. срещу решение № 90 от 21.07.2025г. по в.т.д. № 14/2025г. на Апелативен съд Велико Т., с което е потвърдено решението по т.д. № 1/2024г. на ОС Ловеч за отхвърляне на иска с правно основание чл.558, ал.5, вр. чл. 557, ал.1, т, 2, б. „а" КЗ, предявен срещу Гаранционен фонд за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно произшествие, настъпило на 15.11.2020г., при което ищецът е пострадал като мотоциклетист. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на основанията по чл. 281,т.3 ГПК, иска се отмяна на въззивния акт и постановяване уважаване на исковата претенция. Оспорва се правилността на извода за отсъствие на предпоставките за ангажиране на функционалната отговорност на Гаранционния фонд, поради невъзникване на деликтна отговорност на водача на другото участвало в пътното произшествие МПС – лек автомобил Опел К. без регистрационни табели и без сключена ЗЗГОА – М. Р. Ф., управлявал автомобила без правоспособност. Изразява се несъгласие с констатацията за отсъствие на противоправно поведение на този водач, основана на изводите, че предприетата от Ф. маневра обратен завой, без да пропусне движещия се по права линия по платното мотоциклетист, не е в пряка причинна връзка с настъпването на произшествието, доколкото не е имал видимост към ищеца. Твърденията са, че тези мотиви не кореспондират със събрания доказателствен материал. Поддържа се, че водачът на лекия автомобил е предприел неправилна маневра „обратен завой“ и не е пропуснал мотоциклетиста, какъвто извод е направен в Констативния протокол за ПТП. Според касатора противоправното поведение се състои във включването на автомобила в движението по [улица]и извършване на маневра обратен завой при неизпълнение на задълженията по чл.25,ал.1 ЗДвП, чл.76 и чл.77 ППЗДвП - отнел е предимство на попътно движещия се мотоциклетист, който е бил принуден рязко да спре и да се отклони от направлението си, което е довело до загуба на устойчивост и последващ сблъсък с автомобила, който продължавал маневрата си. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК поради твърдяно противоречие на обжалваното решение с практиката по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/ „ Следва ли въззивният съд при постановяване на решението си да се съобрази със събраните по делото доказателства относно конкретната пътна обстановка и поведението на водача при преценката дали е налице неправомерно поведение на водача; Допустимо ли е съдът да се произнесе по въпроса за наличието, респ. отсъствието на противоправно поведение на водача като елемент от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, без да посочи спрямо кои правила от ЗДвП е преценявал поведението на водача при настъпването на ПТП; Следва ли съдът да извърши преценка за правомерността на действието на всички участници в ПТП и на причинната връзка между тези действия и настъпването на непозволеното увреждане?“ 2/ „Следва ли съдът да съобрази тежестта на извършените нарушения, довели до настъпилия вредоносен резултат от страна на делинквента и на пострадалото лице при прилагането на чл.51,ал.2 ЗЗД и при определяне на размера на приноса на всеки един от тях за причинения вредоносен резултат?“ 3/ „Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора да обсъди всички доказателства и да обсъди всички доводи на страните?“ 4/ „Противоправното поведение на пострадалия изключва ли изцяло отговорността на прекия причинител на вредите/делинквента, или отговорността му следва да се намали пропорционално на приноса на пострадалия. Към въпросите е въведена допълнителната предпоставка с позоваване на решението по т.д. № 518/2018г. на 1 т.о. на ВКС. В подробен писмен отговор Гаранционен фонд оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата. Позовава се и анализира практиката на касационната инстанция относно доказателствената стойност на протокола на пътното произшествие и посочва, че въззивното решение е в синхрон с нея. Поддържа, че ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта за доказване на механизма на ПТП, поради което следва да ангажира и други доказателства, когато този протокол не удостоверява всички релевантни за механизма обстоятелства или преценката им изисква специални познания. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: По делото не е спорно, че пътното произшествие е настъпило на 15.11.2020г. в [населено място], област Л., [улица] на прав участък при видимост 60-65 м. в двете посоки. Водачът на лекия автомобил „Опел К.“ без регистрационни табели М. Р. Ф. е предприел маневра обратен завой. Водачът Е. Н. е управлявал мотоциклет „Я.“ в полагащата му се дясна лента на [улица]в посока от центъра на [населено място] към [населено място] с висока скорост. Мотоциклетистът е приближил завиващия автомобил, който му препречвал пътя, отклонил се е наляво. Виждайки, че ще се удари челно, предприел спиране, паднал с мотора наляво и частично навлязъл под автомобила. Според приетата автотехническа експертиза, от техническа гледна точка основна причина на произшествието е загубата на управление на водача Н. с висока скорост – 100 км/ч. в населено място, при която не може да контролира мотора, малък опит като мотоциклетист, непознаване на възможностите на този модел мотоциклет (обстоятелства, които са признати от пострадалия при разпита му като свидетел в досъдебното производство чрез изявлението, че за първи път се качва на този мотор, който е собственост на трето лице) и неправилните действия за отклоняване на автомобила в ляво; при запазване на траекторията му на движение в полагащата му се дясна пътна лента на [улица], ударът не би настъпил. Вещото лице установява и, че водачът на лекия автомобил не би могъл да предотврати удара при настъпилата ситуация дори да беше спрял, тъй като при отклонението си в ляво, мотоциклетът пак би се ударил в автомобила. Въззивната инстанция е приела за установено, че и двамата водачи са управлявали моторните превозни средства без да притежават свидетелство за управление и без сключена застраховка „ГО”, както и че пострадалият Е. Н. като водач на мотоциклет, се е движил с превишена скорост, която е около два пъти над разрешената от 50 км/ч., а при движение с разрешената скорост, произшествието за него е било предотвратимо. Ищецът е навлязъл в траекторията на движение на автомобила и основната причина за настъпване на ПТП не е предприетият от водача на лекия автомобил обратен завой, каквато забрана няма в конкретния пътен участък, а поведението на пострадалия, управлявал мотоциклета с неразрешена скорост, за който ударът е бил предотвратим при спазване на допустимата за пътния участък. Даден отговор че липсата на свидетелство за правоуправление само по себе си не води до извод за съпричиняване на резултата. Преценявани са обстоятелствата, че видимостта е била около 60-65 метра и от това разстояние двамата водачи са могли да се възприемат. Преценявана е и скоростта на движение на участниците: на лекия автомобил преди и в момента на удара - 13.4 км/ч .; на мотоциклета в момента на удара - около 80 км/ч., а преди удара - около и над 100 км/ч. Анализирана е и опасната зона за спиране: на автомобила 6.3 м.; за мотоциклета при 100 км/ч. - 106.5 метра, а при 50 км/ч. - 36 метра. Възприет е изводът, даден и в експертното заключение, че основната причина от техническа гледна точка за загуба на управление на водача на мотора е движението с висока скорост в населено място, малък опит като водач на този вид мотоциклет, неправилни действия с кормилото - отклоняване наляво; че пътнотранспортното произшествие е било предотвратимо от водача на мотоциклета, при движение с разрешената скорост - 50 км/ч., а водачът на лекия автомобил не би могъл да го предотврати, тъй като дори и при спиране, мотоциклетът при отклонението си наляво пак би се блъснал автомобила; че правилното от техническа гледна точка действие в случая е мотоциклетът да запази траекторията си на движение в полагащата му се дясна пътна лента на ул. „П. и движение с 50 км/ ч. - разрешената за населено място, при което би имал възможност да контролира МПС непрекъснато и да спре при възникване на подобна аварийна ситуация. С подробни съображения е отречено твърдението на ищеца за нарушение от другия участник на разпоредбата на чл. 38 ЗДвП, на разпоредбите на чл. 76 и чл. 77 ППЗДвП, както и възможността именно установената с Констативния протокол за ПТП причина за настъпването му да бъде възприета за установена по делото. Мотивирано е, че механизмът е установен посредством заключението на автотехническата експертиза, която е подложила на анализ целия доказателствен материал, включително и протокола за оглед, скици и материали от досъдебното производство (приключило с констатацията, че причина за пътното произшествие са действията на пострадалото лице). Искането за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси не може да бъде уважено. Несъответна на мотивите към обжалвания акт е тезата в първия въпрос, че съставът на апелативния съд не е подвел извършените от водача действия на лекия автомобил към вменените му с правилата за движение по пътищата задължения. В решението е осъществена преценка дали действията на Ф. са съобразени с разпоредбите на чл.38 ЗДвП и чл.76 и чл.77 от Правилника за приложението му. Касаторът не излага съображения кои са доказателствата, които не са обсъдени, а същевременно въззивната инстанция е изложила подробни мотиви, включително и за началния момент, от който възниква задължението на водача да предприеме мерки за безопасност - моментът, в който той обективно е имал възможност да възприеме опасността за движение. Касаторът не държи сметка, че вещото лице в съдебното заседание на 12.09.2024г. при изслушването му пред първоинстанционния съд е посочило, че преди да започне маневрата обратен завой, мотоциклетът не е попадал в обхвата на полезрението на водача на автомобила от 60-65 м.; че когато е във фаза „завиване“, водачът няма видимост към посоката, от която е идвал моториста; в случая автомобилът е бил успоредно на пътя и мотоциклетът се движи зад него и когато е бил косо на пътя, губи видимост към идващия зад него мотор. Същевременно вещото лице е посочило като очевиден фактът, че пострадалият е възприел лекия автомобил, предприел е спиране, което е една от причините за настъпване на произшествието, тъй като ако беше запазил движението си в дясната пътна лента, автомобилът е можел да завърши маневрата и ищецът да мине зад задната му част без да настъпи удар. Третият въпрос е идентичен на първия като отново не са изложени аргументи кои доказателства не са преценени и кои доводи и възражения не са съобразени. По втория въпрос въззивната инстанция не се е произнасяла, тъй като при формиран извод за отсъствие на деликт, няма как да бъде извършвана преценка по чл.51,ал.2 ЗЗД. В обжалваното решение не е възприета тезата, заложена в последния въпрос, че противоправното поведение на пострадалия е основание да бъде изключена изцяло отговорността на водача на лекия автомобил. Такъв мотив, извод за отхвърляне на иска не е изложен, поради което последният въпрос е изцяло хипотетичен. В обобщение, несъгласието на касатора с изводите на приетата по делото автотехническа експертиза, чието кредитиране от въззивната инстанция не е въведено нито като касационно оплакване, нито посредством въпрос с правна характеристика, няма как да послужи като основание за осъществяване на факултативния касационен контрол. Същевременно въззивната инстанция е мотивирала защо не възприема тезата на ищеца, че причината за настъпването на пътното произшествие е тази, отразена в констативния протокол. Становището на автоконтрольора, че причина за настъпването на инцидента е поведението на водача на лекия автомобил, не е е подкрепен с нито едно съображение, поради което съставът на апелативния съд е имал основание да изведе, че механизмът на произшествието е установеният от заключението на автотехническата експертиза, която е подложила на анализ целия доказателствен материал, включително и протокола за оглед, скици и материали от досъдебното производство. При отсъствие на годно общо основание - чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, въведената в изложението допълнителна такава не следва да бъде обсъждана. Отговорът на касационната жалба съдържа искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за изготвянето му, което съдът определя в размер на 100 евро. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.