Определение № 496 от 01.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1365/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. на Р. Б. срещу решение №2596 от 29.12.2015 г. по гр. дело № 2539/2015 г. на Софийския апелативен съд, с което след частична отмяна на решение №1343 от 24.02.2015 год. по гр. дело №1952/2014 г. на Софийския градски съд е осъдена да заплати на В. А. А. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумите 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 5 400 лв. - обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато обвинение по чл.282, ал.3 във вр. с ал.2, във вр. с ал.1, пр.3 НК. Въззивният съд е приел за установено, че ищецът В. А. А. е бил признат за невинен и оправдан по НОХД № 6283/2011 г. на Софийския градски съд по повдигнатото му обвинение за извършване на тежко умишлено престъпление по служба, изразяващо се в това, че на 09.12.2002 г., в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – министър на образованието и науката на Р. Б., превишил властта и правата си, като е извършил действия, които влизат в компетентността на други длъжностни лица: министър на регионалното развитие и благоустройството и областен управител, съгласно чл.45, ал.1 ЗДС; чл.68, ал.1, ал. 2, ал.3 и ал.4 ППЗДС и чл.197, ал.1 ЗУТ, чрез сключване на договор № 1 313/09.12.2002 г., с който е заменил недвижими имоти – частна държавна собственост: хотели „Ехо“ и “М.“ в комплекс „Златни пясъци“. Както и за това, че е отправил писмена молба до кмета на общината за одобряване на проект за организация за изпълнение на строителството, по който да бъдат премахнати общежитията „Ехо“ и „М.“, без да има съгласие на собственика на имота – държавата, с цел да набави за [фирма] облага, като от деянието са настъпили значителни вредни последици: имуществени вреди в размер на 117 967 лв. и неимуществени, изразяващи се в съществено затруднение и правилното функциониране на държавните органи при упражняване правото на собственост на държавата и засягане на действащия правов ред, представляващ особено тежък случай - престъпление по чл.282, ал.3 във вр. с ал.2, във вр. с ал.1,пр.3 НК. Оправдателната присъда на СГС е била протестирана и потвърдена по ВНОХД №257/2013 г. на САС с решение от 17.06.2013 г., влязло в сила на 10.07.2013 г. В. А. е бил привлечен като обвиняем по ДП № 43/2010 г. на НСлС на 01.08.2011г., като спрямо него е била взета мярка за неотклонение „подписка”. В съдебната фаза на наказателното производство на първа инстанция са били проведени пет заседания в периода 21.04.2012 г. - 21.01.2013 г., в последното от които е обявена оправдателна присъда и отменена взетата мярка за неотклонение „подписка”. В САС е проведено едно съдебно заседание. От показанията на разпитаните двама свидетели се установява неблагоприятното отражение на обвинението върху ищеца в личен и професионален план, заради опетняване на доброто му име и професионална репутация, особено в резултат на широкия медиен отзвук на делото от самото му начало и през целия период на наказателното производство с разпространяване на информация за обвинението. Обстоятелствата за изключително широкия медиен отзвук на разследването и хода на делото се подкрепят от представените писмени доказателства – извлечения от поредица информационни източници в периода 2011-2013 г, предимно публикации в медиите със заглавия като „Повдигнаха обвинение срещу министър от кабинета на Н.”, „Царски министър на съд за имоти”, „Бивш образователен министър оправдан за две неизгодни сделки”, „Съдят бивш министър заради сделка с В.-брат” и други. При тези безспорно установени факти трябва да се приеме, че предявените искове са доказани по основание. Съобразно критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД определянето на паричен еквивалент на неимуществените вреди изисква преценка на всички претърпени емоционални, психически сътресения, засягане на социалния живот, положението в обществото, включително отражението върху възможностите за професионална реализация и изяви в служебен и обществен план. Трябва да се имат предвид и установените обстоятелства относно затрудняването на професионалното развитие на ищеца в резултат накърняване на доброто му име и репутация на дългогодишен университетски преподавател не само сред негови колеги в Б., но и в контактите с учени и преподаватели от С., С., Б. и Х.. Последвалото отдръпване от професионални и социални изяви, в това число участие в проекти и дебати на тема образование, е съвсем естествена човешка реакция в резултат на преживените притеснения и неудобство от широкия отзвук на обвинението, при това за престъпление като длъжностно лице – министър на образованието. За установяване обема на вредите, изразяващи се в негативно въздействие на наказателното преследване върху преподавателската и академична кариера на ищеца, не е нужно доказване на обективни предпоставки за повишаване и развитие в сочените сфери. Предмет на заявената претенция за репариране са неимуществените вреди, произтичащи от субективното изражение на обвинението върху личността на ищеца, намерило израз в поредицата негативни преживявания като неудобство, стрес, чувство на злепоставяне и последвалата естествена реакция на отдръпване и дистанциране от професионални изяви. От изключително значение за обема на неимуществени вреди се явява широкият обществен отзвук на обвинението в пресата и другите средства за информация, създаващо негативен облик сред обществеността за човек, който е бил публична личност, затова и следва да се отчете като допълнително утежняващо обстоятелство при определяне на паричния еквивалент на обезщетението при положение, че се явява пряка последица от действията на органите на прокуратурата във връзка с незаконно повдигнатото и поддържано обвинение. При определяне обема на вредите трябва да се вземат предвид и редица други обстоятелства като сравнително кратката продължителност на наказателното производство и в двете му фази /2години/, незначителните на брой процесуални действия с участието на ищеца, които не са нарушили реализирането на професионалните, обществени или лични ангажименти в този период /2011-2013/, както и липсата на други необратими по характер вреди в личен и професионален план, включително пряка причинна връзка между повдигнатото обвинение и преустановената политическа и дипломатическа кариера на ищеца, който е заемал ръководен пост в изпълнителната власт /24.07.2001г. - 17.07.2003 г./ и е бил посланик в С. / 2004 г. - 2008 г./ – т.е. в период, значително предхождащ образуване на наказателното производство през 2011 г. Липсват данни преди повдигането на обвинение да се е занимавал с друга освен преподавателска и академична дейност. Всички посочени обстоятелства дават основание да се приеме, че за обезщетяване на неимущественитетези вреди трябва да се присъдят 20 000 лв. По делото са събрани доказателства за това, че адвокатското дружество, което е защитавало ищеца в наказателното производство е било регистрирано по ЗДДС от 26.03.2007 г., включително и за периода, когато са били сключените договорите за правна защита и съдействие. Ето защо трябва да се присъди допълнително сумата от 900 лв, представляваща платен ДДС върху адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба В. А. А., [населено място], оспорва жалбата. Жалбата е процесуално допустима. П. на Р. Б. е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за наличието на причинна връзка между незаконосъобразното обвинение и вредите, относно необходимостта неимуществените вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането и критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата. Посочено е ППВС №4/23.12.1968 г. и са представени съдебни решения. С допълнение към касационната жалба от 09.02.2016 г., подадено след изтичане на преклузивния срок по чл.283 ГПК, се твърди, че въззивният съд се е произнесъл и по въпроса възможно ли е да се намали поради прекомерност заплатеното адвокатско възнаграждение в наказателния процес, който въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №2596 от 29.12.2015 г. по гр. дело № 2539/2015 г. на Софийския апелативен съд в частта му относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Повдигнатите от касатора въпроси за определяне обезщетението за неимуществени вреди обуславят крайното решение и са решени в противоречие с практиката на ВКС. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №2596 от 29.12.2015 г. по гр. дело № 2539/2015 г. на Софийския апелативен съд в частта му относно присъденото обезщетение за имуществени вреди, защото правният въпрос, който се отнася за това обезщетение, е посочен след изтичане на преклузивния срок по чл.283 ГПК, а освен това е неотносим, тъй като въззивният съд не е обсъждал възможността да се намали поради прекомерност заплатеното адвокатско възнаграждение в наказателния процес. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.