Определение № 4910 от 14.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4406/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 6258/22.04.2025 г., подадена от С. Ш. Ш., З. И. Г., И. И. Д., Ф. И. Ч. и Г. Ш. Т., чрез адвокат И. К., срещу решение № 139 от 13.03.2025 г. по гр. д. № 20241200501203/2024 г. на Окръжен съд - Благоевград, с което е потвърдено решение № 182 от 18.07.2024 г. по гр. д. № 1127/2022 г. на Pайонен съд - Гоце Делчев за отхвърляне на иска, предявен от Е. И. Ш. (починала в хода на делото, с конституирани наследници по закон: А. Ш. Ш., А. Ш. Ш. и Г. Ш. Т.), З. И. Г., И. И. Д. и Ф. И. Ч. срещу Ю. И. Ш., с правно основание чл. 108 ЗС, да бъде признато по отношение на ответника, че ищците, в качеството си на наследници на И. Ю. Б., бивш жител на [населено място], са собственици на основание наследство и възстановено по реда на ЗСПЗЗ право на собственост върху 4/24 ид.ч. от поземлен имот с планоснимачен № * от квартал 68 по плана на стопанския двор на [населено място], общ. Сатовча, утвърден със заповед № 501/1993 г. на кмета на общината, с площ на имота от 980 кв.м, който имот участва в образуването на УПИ – парцел * от квартал 68 по плана на стопанския двор на селото, при съседи: А. Б., И. М., С. М. и улица, и да бъде осъден ответникът да предаде на ищците владението върху процесния имот.

Въззивният съд е съобразил, че в исковата молба се твърди, че ищците са част от наследниците на И. И. Б., бивш жител на [населено място], починал на 29.05.1969 г. С решение № 1041Б/20.01.2000 г. на ПК - Сатовча на наследниците на И. Б. бил възстановен следният недвижим имот: 980/1555 ид.ч. от парцел *, отреден с план за новообразувани парцели, с площ от 1554.50 кв.м, находящ се в местността „П.“, в землището на [населено място], при съседи: А. В., И. М., С. М.. След това било издадено и решение № 1041В/01.02.2008 г. на ОСЗ - Сатовча, с което бил възстановен процесният имот, като било посочено, че той попада в имот пл. № *, парцел *, кв. 68 по плана на [населено място], при съседи: А. В., И. М., С. М.. Въз основа на последното реституционно решение бил съставен и нотариален акт № 167, том 9, рег. № 17355, дело № 1690/2008 г. на нотариус В. Б., в който имотът е описан по следния начин: поземлен имот с пл. № * от кв. 68 по плана на стопанския двор на [населено място], общ. Сатовча, утвърден със заповед № 501/1993 г. на кмета на общината, с площ на имота от 980 кв.м, който имот участва в образуването на УПИ - парцел * от кв. 68 по плана на стопанския двор на селото, при съседи: А. В., И. М., С. М. и улица. Имотът, описан в т. 34 от решение № 1041Б/20.01.2000 г. на ПК - Сатовча и в т. 34 от решение № 1041В/01.02.2008 г. на ОСЗ – Сатовча, е идентичен с имота, описан в нотариален акт № 167, том 9, рег. № 17355, дело № 1690/2008 г. В имота е налице сграда, построена по време на ТКЗС и продадена на търг на Ю. И. Ш.. По молба на И. И. Д., със заповед на областния управител на област Благоевград, влязла в законна сила, е прогласена нищожността на проведения търг, както и на сключения въз основа на него договор за покупко-продажба. Със заповед № ОА-861/01.10.1996 г. на областния управител е наредено да се изземе по административен ред от Ю. И. Ш. от [населено място] същият имот - овчарник „П.“, инв. № 1440. Изпълнението на заповедта е възложено на определени лица на правоимащите по § 29, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Тъй като тези общи събрания не съществуват отдавна и са преустановили дейността си, И. Д. продължила да отправя молби до областния управител за изпълнение на заповедта, както и да се даде възможност на наследниците да закупят сградата, построена в имота, за който се легитимират като собственици с нотариален акт № 167, том 9, рег. № 17355, дело № 1690/2008 г. на нотариус В. Б.. Ищците се считат за собственици на имота, но при всеки опит да влязат в негово владение ответникът им отказва и не ги допуска. От своя страна, ответникът по исковата молба поддържа, че искът е недопустим. По същество го намира за неоснователен, тъй като липсват и трите предпоставки за това. Счита, че ищците не са собственици на имота, тъй като липсва валидно възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, поради незаконосъобразност на решение № 1041В/01.02.2008 г. и решение 1041Б/20.01.2000 г., с които се признава правото в съществуващи (възстановими) стари реални граници на наследниците на И. Ю. Б., и съответно издаденият констативен нотариален акт № 167, том 9, рег. № 17355, дело № 1690/2008 г. не ги прави собственици. В констативния нотариален акт е описано, че са приложени решение № 1041В/01.02.2008 г. на ОСЗГ - Сатовча и скица № 456 от 05.11.2000 г., т.е. представено е друго решение и неактуална скица на имота и не е представено удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ. От представеното с исковата молба удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ относно процесния имот се установява, че имотът е бил индивидуализиран по помощен кадастрален план и за него е налице акт за държавна собственост, има и изградена сграда „овчарник“, съответно не са налице предпоставките за възстановяване, защото липсва към удостоверението скица, удостоверяваща колко е застроената площ и колко може да се възстанови, както и че са изпълнени изискванията на Наредба № 5/2001 г. ПНУТ. Ответникът не бил уведомен като заинтересовано лице за проведените процедури по приемане на помощен кадастрален план, поради което намира издадените в тази процедура административни актове за нищожни и прави искане за обявяването им за такива по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК. Акт за установяване на публично задължение и данъчни оценки, приложени към исковата молба, са издадени на починало към онзи момент лице, поради което счита, че документите са неистински и ги оспорва. Ю. Ш. твърди, че владее на валидно правно основание сграда „овчарник“, със застроена площ от 400 кв.м, и прилежащия й терен - парцел * от кв. 67 по плана на [населено място], с площ от 1554 кв.м, който закупил с договор № 75-2/20.10.1994 г. след проведен търг от ЛС на ТКЗС [населено място]. От тази дата започнал и владеенето на имота и никога не го е губил, нито някой го е оспорвал. Договорът за покупко-продажба, с който придобил имота, не е обявен за нищожен, но в случай че бъде прието, че обявеният за нищожен търг влияе на правото му на собственост, се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност.

Окръжен съд е намерил за установено следното:

От представените по делото доказателства, се установява, че ищците са част от наследниците на И. И. Б., бивш жител на [населено място], починал на 29.05.1969 г., който от своя страна е наследник на И. Ю. Б., също бивш жител на [населено място], починал на 20.02.1959 г. От името на наследниците на И. Ю. Б., един от тях – Ю. Т. И., е поискал възстановяване на земеделски имоти. С решение № 1041Б/20.01.2000 г. ПК - Сатовча е признала на наследниците на И. Ю. Б. правото на собственост върху земеделски земи, между които нива от 1.554 дка, находяща се в землището на [населено място], в местността „П.“, и е възстановила на наследниците на И. Б. правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на 980/1554 ид.ч. от парцел *, отреден с план за новообразувани парцели, с площ на парцела от 1554.50 кв.м, находящ се в м. „П.“, землището на [населено място], при съседи (дописано на пишеща машина): А. В., И. М., С. М.. С договор № 75-2/20.10.1994 г. Ю. Ш. е закупил от ликвидационния съвет на ТКЗС полумасивна стопанска сграда, находяща се в землището на [населено място], местността „П.“, извън регулационния план на селото, състояща се от едно тяло, със застроена площ на постройката от 400 кв.м и прилежащ терен „парцел“, ведно със застроената площ от 1554 кв.м, за сумата от 50 500 лв. Представена е по делото фактура за заплащане на договорената цена. Изготвен е протокол за приемане-предаване на основно средство № 75-11/20.10.1994 г. с който на Ю. Ш. е предаден обект „овчарник“ в местността „П.“, землището на [населено място], представляващ едноетажна полумасивна сграда, изградена с тухлена зидария, със застроена площ от 400 кв.м и прилежаща площ от 1554 кв.м. Установява се, че Ш. се е снабдил и с нотариален акт за собственост на недвижим имот по писмени документи върху дворно място, представляващо имот пл. № *, парцел *, кв. 67 по плана на стопанския двор на [населено място], ведно с полумасивната стопанска сграда-овчарник, построена върху дворното място, със застроена площ на постройката от 400 кв.м и застроена и незастроена площ на мястото от 1554 кв.м, при граници: улица, С. М., н-ци М. и овчарник на ТКЗС. Областният управител на Софийска област е постановил заповед № ОА[1]861/01.10.1996 г., с която е приел, че извършената сделка, с която ЛС на ТКЗС - В. е продал на Ю. Ш. овчарник „П.“, инв. № 1540, за сумата от 50 500 лв., е нищожен, тъй като липсва решение на ЛС за провеждане на търга и в състава на комисията не е включен юрист. Поради това е наредено да се изземе по административен ред от Ю. И. Ш. същият имот. По делото е представено писмо от Областна управа София до Областна управа Благоевград, че по повод искането им за изпращане на заверено копие от заповед № ОА-861/01.10.1996 г., с отбелязване дали е влязла в законна сила, такава заповед и преписка по нея не се откриват. След постановяване на решение № 1041Б/20.01.2000 г. на ПК - Сатовча наследниците на И. Б. са предявили срещу ответника ревандикационен иск относно имота в местността „П.“. С решение на ОС – Благоевград, потвърдено от ВКС, е обезсилено решението на РС - Гоце Делчев и производството е прекратено поради недопустимост на предявения иск, като преждевременно заведен - въз основа на решение на ПК, което не е окончателно, тъй като не е придружено със скица по чл. 14 ЗСПЗЗ. След така постановеното решение наследниците на И. Б. са възложили на геодезист – свидетеля Б. М., да изготви помощен кадастрален план за имот *, парцел *, кв. 68, местността „П.“, в землището на [населено място] по плана на стопански двор. Свидетелят Б. М. обяснява, че на място имотът му бил показан от наследниците, като му показали и решение на ПК. Не си спомня как точно е процедирал тогава, но принципно в изготвения план вписва представените му документи. Би трябвало да присъства на заседанието на назначената от кмета на общината комисия за одобряване на помощния план и да обясни как е заснел имота, но в конкретния случай не е присъствал. Имотът е нанесен в плана само по твърденията на наследниците, тъй като нямало други документи, включително стари планове или карта на воден синдикат. Други лица при уточняване на имота не присъствали. Таблицата за нанасяне на съседи я изготвя той и я дава на възложителите празна, а те имат грижа да попълнят имена на съседи. По делото е представена заповед № 706/31.10.2007 г. на кмета на община Сатовча, с която се назначава комисия, която да се събере на 02.11.2007 г. и да разгледа преписка за помощен кадастрален план за имот пл. № * по парцеларен план за овчарник в [населено място]. С протокол от 02.11.2007 г. комисията е приела помощния кадастрален план за имот пл. № * по парцеларен план за овчарник в [населено място]. Представено е удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ № АБУ-21/23.01.2008 г., изготвено по молба на И. Д., в качеството й на наследник на И. Б.. С решение № 1041В/01.02.2008 г. на ОСЗГ - С. на наследниците на И. Ю. Б. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следния земеделски имот: нива от 0.980 дка, находяща се в землището на [населено място], в местността „П.“, при граници (съседи): А. В., И. М., С. М.. Отбелязано е, че имотът е заявен с № 36 от заявлението и установен с декларация по чл. 12, ал. 3 ЗСПЗЗ, като е посочено, че той попада в имот пл. № *, парц. *, кв. 68 по плана на [населено място]. Въз основа на това реституционно решение наследниците на И. Д. са се снабдили с документ за собственост - нотариален акт № 167, том 9, рег. № 17355, дело № 1690/2008 г. на нотариус В. Б., вписан с вх. рег. 3545, акт № 16, т. 15, дело № 3175/10.11.2008 г., в който имотът е описан по следния начин: поземлен имот с пл. № * от кв. 68 по плана на стопанския двор на [населено място], общ. С., утвърден със заповед № 501/1993 г. на кмета на общината, с площ на имота от 980 кв.м, който имот участва в образуването на УПИ - парцел * от кв. 68 по плана на стопанския двор на селото, при съседи: А. В., И. М., С. М. и улица. По делото са разпитани свидетели, от показанията на които се установява, че ищците владеят процесния имот в частта му от пътя, минаващ от северната страна на имота, до застроения в имота овчарник. Ответникът ползва единствено сградата „овчарник“, като преминава през път с широчина от около 1.5 м, започващ от пътя в север и минаващ покрай източната граница на имота, като достига до вратата на овчарника, намираща се в средата на източната тясна страна. Преди няколко месеца ответниците затворили с ограда тесния път, но след жалба на Ш. в полицията освободили пътя, премахвайки оградата. Не се установява по делото дали тесният път, осигуряващ достъп на ответника, е част от имота, възстановен на ищците, или е част от съседния имот.

Въззивният съдебен състав е посочил, че срещу решение № 1041В/01.02.2008 г. на ОСЗГ - С., с което на наследниците на И. Ю. Б. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нивата от 0.980 дка в землището на [населено място], в местността „П.“, е подадено възражение за косвен съдебен контрол - относно валидността и законосъобразността на решението. Твърди се от Ю. Ш., че е издадено удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ПЗСПЗЗ, към което липсва скица, удостоверяваща колко е застроената площ и колко може да се възстанови, както и че са изпълнени изискванията на Наредба № 5/2001 г. ПНУТ. Възражението е повдигнато от лице, което не е участвало в процедурата по възстановяване на собствеността, поради което и не притежава право да обжалва същото, ето защо осъществяването на защитата му е по реда на косвения съдебен контрол върху този административен акт. В случая имотът, възстановен на наследниците на И. Б., се намира в границата на урбанизирана територия – [населено място]. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а. Според чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ застроената част се определя служебно от техническата служба на общината при спазване на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и на хигиенните и противопожарните норми. Решенията на техническата служба на общината се одобряват със заповед на кмета на общината и могат да се обжалват по реда на АПК. Производството по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е междинно производство, преди произнасянето на общинската служба по земеделие по искането за възстановяване правото на собственост върху бивши земеделски земи, включени в урбанизирана територия, които се възстановяват по реда на чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Въз основа на заповедта на кмета на общината се издава удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 и 6 и чл. 13а, въз основа на които съгласно чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие, като административен орган по поземлената собственост, постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти, намиращи се в строителните граници на населените места (в границите на урбанизираните територии). В производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ се определя застроената, съответно свободната от застрояване площ на претендиран за възстановяване по ЗСПЗЗ имот при спазване изискванията на Наредба № 7 за правила и нормативи за устройството на отделните видове територии и устройствени зони. Изследва се има ли реално, фактическо строителство и/или наличие на строителна дейност, която по смисъла на § 1в ДР на ППЗСПЗЗ е пречка за възстановяване на имота, без да се изследва въпросът за законността на строителството. Издаването на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ може да стане по два начина - без изготвяне на помощен план, когато има данни за границите на имотите, и въз основа на помощен план, изготвен по реда на чл. 13а ППЗСПЗЗ, когато липсват такива данни. От представените по делото писмени доказателства се установява, че в случая за идентифициране на имота на наследниците на И. Б. е бил изготвен помощен план, който е бил представен пред ОбА - С. и приет от комисия, назначена от кмета на общината със заповед № 796/31.10.2007 г., без изслушване на вещото лице. В община Сатовча обаче не се намира преписката, образувана въз основа на заповед № 706/31.10.2007 г. Поради това не може да се прецени дали помощният кадастрален план е обявен на всички заинтересовани лица съгласно изискването на чл. 13а, ал. 6 ППЗСПЗЗ и дали е изтекъл срокът по ал. 7 за подаване на възражения. Отделно от това липсва определяне на застроената част от имота от техническата служба на общината съгласно чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Липсва и заповед, с която кметът да одобрява решението на техническата служба на общината, с която именно заповед, след влизането й в сила, приключва процедурата по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. По делото е представено няколко пъти удостоверение № АБУ-21/23.01.2008 г., издадено от ОбА - С. по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ за процесния имот. Представените удостоверения се различават помежду си, за което е извършена констатация от първостепенния съд в съдебно заседание от 07.11.2023 г., след представяне на оригинала от ОбСЗ - С.. Независимо от разликите, в нито едно от удостоверенията не е посочена застроената площ на имота, въпреки отразеното, че част от имота попада в улица и че в имота е построен овчарник при спазване на нормативните изисквания по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Не става ясно защо, ако в имота е застроена сграда при спазване на изискванията по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, от имот с площ 1135 кв.м могат да се възстановят 980 кв.м, а не подлежат на възстановяване 155 кв.м – дали това е площта на сградата с прилежащ терен или друго (доколкото според останалите документи овчарникът е със застроена площ от 400 кв.м, като отделно следва да се включи и прилежаща площ, както и площта на улицата). Подобни данни не могат да се извлекат и от помощния кадастрален план. Липсва и скица, издадена от техническа служба на ОбА - С., като приложение към издаденото удостоверение. С оглед така изложеното въззивният съд е заключил, че възражението на Ю. Ш. е основателно и решение № 1041В/01.02.2008 г. на ОбСЗГ - С. е незаконосъобразен акт, поради опорочаване на помощната междинна процедура по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ по издаването му. Поради посочените пороци на решение № 1041В/01.02.2008 г. ефектът на реституция по отношение на процесния имот не е настъпил, решението не е произвело предвиденото от закона конститутивно действие и не е породило собственически права за наследниците на И. Д.. Издаденият в полза на същите лица нотариален акт също не легитимира ищците и останалите наследници на бившия собственик като възстановени собственици на процесния имот и не представлява годен титул за собственост, тъй като е издаден въз основа на незаконосъобразно реституционно решение. Ето защо не е налице първата предпоставка за уважаване на иска по чл. 108 ЗС. При липсата на първата предпоставка за уважаване на предявения иск се явява безпредметно съдът да обсъжда наличието на останалите предпоставки, а именно дали ответникът владее имота и на какво основание. Не следва да се обсъждат и възраженията на ответника за изтекла в негова полза придобивна давност, доколкото давност може да тече от момента на възстановяване правото на собственост, т.е. от настъпване на конститутивния ефект на решението на ОСЗ, който ефект настъпва с индивидуализиране на имота, предмет на реституция. Тъй като решение № 1041В/01.02.2008 г. на ОСЗ С. не възстановява собствеността, то давност по отношение на наследниците на И. Б. не тече. Дори да се приеме, че търгът, въз основа на който Ш. е придобил овчарника, е обявен за нищожен (въпреки че няма доказателства за влизане на заповедта на областния управител в сила), ответникът е владял тази сграда в изискуемия от закона срок за придобиването й. Установява се по делото, а се заявява и от ищците, че последната се владее от 1994 г. и досега явно и непрекъснато, единствено от ответника, поради което от момента на постановяване на решение № 1041В/01.02.2008 г. на ОСЗ - С. до момента на предявяване на иска са изминали повече от 13 години. Обстоятелството, че междувременно са текли административни дела относно оспорване заповед на областния управител за отказ да се изземе имотът, не е основание да се приеме, че е прекъсната давността, доколкото това не са производства относно принадлежността на правото на собственост.

Жалбоподателите считат решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовават на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, предл. трето ГПК.

На първо място, считат, че решението е очевидно неправилно.

На второ място, жалбоподателите намират, че с обжалвания съдебен акт въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. При осъдителен иск за собственост (включващ и установителен диспозитив) за идеални части от недвижим имот и при направено възражение от ответника за придобиване на имота по давност, трябва ли ответниците да доказват обективиране спрямо съсобствениците на недвижимия имот на намерението си да владеят и техните идеални части за себе си;

2. Представляват ли решение № 10418/01.02.2008 г. на ОС3 - С. и нотариален акт № 167, том 9, peг. № 17355, дело № 1690/2008 г. на нотариус В. Б., вписан с вх. рег. № 3545, акт № 16, том 15, дело № 3175/10.11.2008 г., акт, който да може да посочва границите на имота, предмет на ревандикация, идентичността на имотите, и нужна ли е намесата на вещо лице, която да я установи, или това са правни въпроси;

3. Владението върху имота след изтичане на законния срок за придобиването му по давност, когато това владение е спорно, и при условие че друго лице също се е снабдило с документ за собственост - нотариален акт, превръща ли се автоматично в право на собственост;

4. Следва ли да се приеме, че едно лице е заинтересовано и следва да бъде уведомено за водене на административна процедура, ако това лице се позовава на търг, респ. договор, обявен за нищожен, с влязъл в сила съдебен акт;

5. След като нотариус, съгласно чл. 587, ал. 1 ГПК, е проверил дали наследодателят е собственик на имота при издаването на нотариален акт, с който се признава право на собственост, и след като не е предявен насрещен иск от ответника, а се представя документ, отнасящ се за друг имот (в случая различен квартал), следва ли въззивният съд да проверява правото на собственост на праводателя;

6. Следва ли в производство по предявен ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, в който ищцата се позовава на придобивно основание - възстановено по реда на ЗСПЗЗ право на собственост, да се проверява реституционната процедура, ако ответникът се позовава на нищожен документ;

7. Неоснователен или недопустим е ревандикационният иск, в случай че съдът приеме, че ищецът се позовава на неприключила реституция по реда на ЗСПЗЗ, и може ли ако не е приключило възстановяването по реда на ЗСПЗЗ по отношение на ищците, ответникът да се позове чрез възражение на изтекла в негова полза придобивна давност.

Според жалбоподателите отговорът на поставените въпроси е от значение за разрешаването на конкретния спор и произнасянето по него би допринесло за установяване на трайна и непротиворечива съдебна практика; отделно от това повдигнатият в настоящото производство спор е от значение за точното прилагане на закона, както и противоречи на задължителната практика на ВКС в тълкувателно решение.

От Ю. И. Ш. е постъпил отговор, в който се излагат съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

В тази връзка следва да се посочи, че въззивното решение е влязло в сила по отношение на А. Ш. Ш. и А. Ш. Ш., които не са обжалвали същото.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 4 от тълкувателното решение точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:

Атакуваното пред ВКС решение не е вероятно нищожно или недопустимо, както и очевидно неправилно.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.

В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено при грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано. Изложените в това отношение доводи от жалбоподателите в действителност представляват оплаквания, които попадат в приложното поле на чл. 281, т. 3 ГПК и не подлежат на разглеждане в производството по чл. 288 ГПК, в което се извършва селектиране на касационните жалби.

Настоящият съд счита, че относно нито един въпрос не е обосновано наличието на допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съгласно т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Първият въпрос е и изцяло ирелевантен, тъй като няма отношение към решаващите съображения на въззивния съд. Последният не е отхвърлил исковете поради необективиране на намерението за своене на имота. Приел е, че липсва законосъобразно осъществена в полза на ищците земеделска реституция.

Вторият въпрос също не отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е обуславящ изхода на спора. Освен това предполага анализ на конкретни доказателства, събрани по делото.

Третият въпрос е формулиран по неясен и очевидно несвързан с решаващите изводи на Окръжен съд - Благоевград, който, както бе посочено по-горе, не е отхвърлил ревандикационната претенция, защото Ю. Ш. е придобил претендираните идеални части от поземления имот по давност; в действителност е приел, че давност относно този имот не е текла. Последното важи и за втората част на въпрос № 7. Ето защо те не отговарят на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Въпрос № 4 не е решаващ за изхода на спора, тъй като е свързан само с част от изложените от Окръжен съд – Благоевград съображения за неоснователност на иска.

Въпрос № 5 е формулиран според твърденията на жалбоподателите, а не според установеното от въззивния съдебен състав, който не е намерил, че нотариалният акт на ответника се отнася до друг имот.

В тази връзка е необходимо да се поясни, че за да удовлетворява очертаните изисквания към общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, поставеният правен въпрос следва да почива на приетите за установени от въззивния съд факти и обстоятелства - т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Правни въпроси, мотивирани с фактически твърдения, каквито не са възприети във въззивното решение, нямат обуславящо изхода на спора значение и са неотносими към делото. Те представляват доводи за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, което не е предмет на проверка в настоящото производство по селектиране на касационната жалба.

Въпрос № 6 също е формулиран според защитната теза на жалбоподателите, която не намира подкрепа от материалите по делото, предвид обстоятелството, че Ю. Ш. се позовава и на придобивна давност по отношение на поземления имот и построената в него сграда.

Относно първата част на въпрос № 7 следва да се посочи, че той не е съобразен с мотивите на въззивния акт, съгласно които съдът е направил извод за незаконосъобразност (чл. 17, ал. 2 ГПК) на решението № 1041В/01.02.2008 г. на ОСЗ – С., поради опорочено междинно производство по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Ето защо е заключил, че то няма конститутивен ефект и ищците не се легитимират като собственици на имота.

Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване.

Ю. Ш. има право на направените разноски за адвокат за производството пред ВКС в размер на 1500 лв., възлизащи на 766.94 евро съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,