Определение № 404 от 04.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 905/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Oбразувано по касационната жалба вх. Nо 3848/20.06.2011 година на В. К. А. от [населено място] чрез процесуалния представител адв. Г. М. – АК К. срещу въззивно Решение Nо 183 от 19.05.2011 година по гр. възз. д. Nо 239/2011 година на ОС-Перник. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението Nо 368 от 15.12.2010 година на РС-Радомир по отхвърления негаторен иск по чл. 109 ЗС, заявен срещу В. К. С. за премахване на сграда, намираща се на границата на двата имота, което е в режим на съсобственост на страните- брат и сестра. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно,основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа с довод, че по въпроса за основателността на иска по чл. 109 ЗС с въззивно решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – сочат се Решение Nо 1245/04.05.1994 година по гр.д. Nо 2149/1992 година на ВКС и Решение Nо 351 от 18.04.1994 година по гр.д. Nо 926/93 година на ВКС-IV отд., с които е приета допустимост на иска по чл. 109 ЗС срещу съсобственик. В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация В. К. С.. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК чл. 280 ал.2 ГПК/ редакция изм. ДВ. бр.100/2010 година /, намира: Касационната жалба е процесуално недопустима с оглед на данните за данъчната оценка на имота и закона – чл. 280 ал.2 ГПК. По делото на л.8 – производство районен съд, е представено Удостоверение Nо [ЕГН] / 26.05.2010 година на [община], област П. за данъчната оценка на имота оценка от 1992.70 лв., обуславящ извод за цена на иска, според действащите правила на ГПК към предявяване на иск 22.07.2010 г., от 1992.70 лв .- арг. от чл. 68 ,69 ал.1 т. 2 ГПК. При липсата на други данни, обосноваващи обжалваем интерес над минимално определения в чл.280 ал.2 ГПК от 5000 лв. като жена на иска, редакция на закона ДВ. бр.100/2010 година, касационната жалба се явява недопустима и на основание разпоредбата на чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, при условията на иззета компетентност, настоящият състав намира, че касационното производство следва да бъде прекратено поради недопустимост на обжалване на въззивното решение, а подадената касационна жалба, се върне на касатора. По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия