Определение № 52 от 22.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 1511/2015 г.

Образувано е по касационна жалба на С. М. В. срещу решение от 04.12.2014 г. по в.гр.д.№10 066/2014 г. на СГС. С решението в обжалваната му част е потвърдено решение от 14.04.2014 г. по гр.д.№2724/2013 г. на СРС в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. М. В. срещу ЗАД [фирма] иск по чл.226, ал.1 от КЗ за разликата над уважения размер от 2 500 лв. до пълния предявен размер от 5 000 лв., част от претенция от 10 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, резултат от ПТП, настъпило на 17.10.2011 г. поради виновното поведение на Т. П. З., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение, като допускането му до касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.1, евентуално на основание т.3 от ГПК, обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК. Ответникът по касационната жалба ЗАД [фирма] навежда доводи за недопустимост на касационната жалба, като претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, намира касационната жалба за процесуално недопустима по следните съображения: С разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК /в приложимата й ред. ДВ, бр. 100/21.12.2010 г./ от обхвата на касационно обжалване са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 10 000 лв. - за търговски дела. В случая въззивният съд е разгледал иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ, като претендираното от касатора ищец вземане, респективно възникналият между страните спор, произтича от абсолютна търговска сделка, по смисъла на чл.286, ал.2, вр. чл.1, ал.1, т.6 от ТЗ /договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, което обстоятелство обуславя и търговския характер на делото, а тъй като размерът на цената на иска е под 10 000 лв., на основание чл.280, ал.2 от ГПК, обжалваното решение не подлежи на касационен контрол. С оглед изхода на делото, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация сумата от 450 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение