Определение № 608 от 13.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 796/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ц. Д. А. чрез адв Д. Г. от САК срещу решение № 7606 от 08.11.2019г по гр.д. №4695/2019г на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 26.11.2018г по гр.д №43487/2018г на СРС по уважен иск на основание чл. 240 ЗЗД. Касаторът е осъден да върне получена в заем парична сума, като е прието ,че двустранно подписан докумен представляваща попълнена бланка на РКО №1/12.03.2018г удостоверява предаването и получаването на сумата 9566лева, както и основанието на иска предвид изявеното „ да се брои на Ц. Д. А. сумата 9566 лв за паричен заем до 12.05.2018г“.Ордерът е подписан на означените в бланката места за броил сумата - от ищеца,а и за получил сумата- от ответника, който не оспорва подписа си.След като реалният елемент на договора за заем е установен по този начин, извод за съгласие за връщане,т.е за договор е направен от съдържанието на изявленията в процесния РКО,както и липсата на посочени от отвентика доказателства за друго основание. Възраженията на последния ,че е измамен и въведен в заблуждение въззивният съд на свой ред оценил като неоснователно възражение по чл. 29 ЗЗД, което не се е основавало на ясни твърдения в какво се изразяват неверните представи - предизвикани умишлено, нито е доказано да са налице такива обстоятелства. Отхвърлено е и възражението на ответника ,че от един РКО не може да изведе съгласие, че има задължение за връщане и че съгласието е по договор за заем .Въззивинят съд е посочил, че от реалното предаване на сумата не може да се презюмира заемен договор като основание,но в конкретния случай основанието за предаване на сумата е записано ясно и недвусмислено в самия РКО, а именно „паричен заем“.

Към жалбата е приложено изложение, сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.1 по процесуалния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения за страната.

Основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК се изтъква по два формулирани въпроса.

1. В случаите ,когато в РКО е посочено да се брои определена сума за паричен заем до определена дата ,следва ли да се приеме материализирано обещание да се даде заем, като се определя краен срок за сключване на договора ,т.е дали това волеизявление следва да се тълкува като обещание, когато от основанието, възпроизведено в РКО, не може да се изведе еднозначно действителната воля на издателя и как следва да процедира съда в тези случаи.

Според защитата,издаденият РКО не е достатъчно ясен и в случая се касае за предварително обещание,което не произвежда облигационно действие. Тълкуване е необходимо предвид непълнота и неяснота, касаещи основанието ,което се вписва в счетоводин документ.

2. Следва ли съдът да извърши формална проверка за редовността на представен по делото РКО ,за който се твърди че обективира сключен договор за заем ,като прецени съответствието му с изискуемитепо закон реквизити ,посочени в чл. 6, ал.1 от Закона за счетоводството.

Като законова норма, която да се тълкува и приложи по втория въпрос, се сочи чл. 6 ал.1 т.3 от Закона за счетоводството във вр. чл.240 ЗЗД

Постъпил е отговор от С. М. С. ,чрез адв.В. П.. Не са поставени и аргументирани въпроси, включени в предмета на спора ,обусловили правните изводи на съда и от значение за изхода на делото. Първите два въпроса не са включени в предмета на делото Не направено и поради това не е обсъждано възражение за реквизитите на РКО като счетоводен документ. Претендира разноски

Върховен касационен съд, ІІІ г.о намира ,че не е налице основание за допускане до касационно обжалване.

Преди всичко, в изложението касаторът е длъжен да изтъкне правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е обусловил решаващата воля на съда, правните му изводи при конкретната фактическа обстановка. В случая, искът е за връщане на дадена в заем парична сума, касае се за реален догоговор. Предаването на сумата е установено от документа,подписан от ответника. Независимо от вида на използваната бланка /в случая попълнен РКО/ документът e частен и удостоверителен относно този факт. Ответникът се е подписал в полето срещу текст „получих сумата“. Основанието на договора също е посочено в документа. То е попълнено от страните /тъй като не е част от печатното съдържание на използвания бланков документ РКО/,и се свежда до текста: „паричен заем до 12.05.2018г“ При подписването от двете страни документът е датиран на 12.03.2018г.Според установената практика на ВКС /реш. №123/2012г по гр.д № 959/2011г 3-то г.о на ВКС,реш.№524/2011г по гр.д №167/2011г ІV г.о, реш. № 261/2014г по гр.д №2354/2013г ІІІ г.о на ВКС/ това съдържание е достътъчно за извод, че получените 9566 лева ответникът се задължава да върне на посочената в документа дата.Отговорът на поставените в изложението въпроси няма да обуслови друг решаващ извод относно предпоставките за ангажирането на отговорността на отвеника на основание чл.240 ЗЗД, които предпоставки въззивният съд е оценил съгласно установената съдебна практика.

Първият от въпросите е за възможно друго, различно тълкуване на изявеното в документа /като обещание, а не като реален договор за заем/, Поддържаното във въпроса тълкуване обаче игнорира писменото и изрично удостоверяване от ответника в документа ,че е получил сумата.

По втория въпрос на касатора не е изпълнено общо изискване за формулиране на правен въпрос от значение за изхода на делото .Въпросът за редовността на процесния РКО като счетоводен документ е извън релевантните. Основанието на иска и доказването му не засяга осчетоводяването на процесния документ. Неоснователно въпросът се аргументира с необходимост по тълкувателен ред да се отстрани неяснота в закона, касаеща обхвата на проверката относно реквизитите на сключен договор по чл. 240 ЗЗД. В практиката на ВКС е даден отговор на въпрос за тълкуване съдържанието на отделни уговорки при реален договор за паричен заем - кое следва да се приеме за волеизявено съдържание и кое за свидетелстващо изявление, когато страните са попълнили бланка. /реш. №...2012г по гр.д № 959/2011г 3-то г.о на ВКС/ Същинското съдържание на договора за заем следва да се търси във волеизявленията на страните.Изявлението за получаване на парите в текст,подписан от двете страни има свидетелстващ характер,което съдът съобразява при оспорване на засвидетелствания от длъжника факт.При спорно тълкуване на условия или други модалитети по заема,обективиран чрез попълнаве на бланка при изключващи се по съдържание предложения за някои от условията, от значение е попълненото ,а не непопълненото съдържание на бланката.Разрешението е приложимо и в случай като настоящия по делото, при попълненото с ръкописан текст съдържание на бланков документ с друго предназначение, след като в документа има ръкописен текст с ясно обективирата воля по договор за заем. Вписаното в бланката на РКО не дисквалифицира договора,а го обективира и доказва в спора за вземането. Няма основание в този спор да се изследва въпросът за счетоводната отчетност на сумата поради това, че страните са попълнили бланка на РКО.

Третият формулирн процесуалноправен въпрос - за задължението на съда да обсъди въведените от страните доводи ,защинтни позиции и възражения, като рещаващо признесен правен въпрос не е разрешен в противоречие с установената и изтъквана практика на ВКС /ТР № 12001 ОСГК и ТР № 1 / 2013г ОСГТК и множество решения на ВКС по чл. 290 ГПК /Съдът е обсъдил доводите на страните в съответствие с установената задължителна съдебна практика.

Касаторът дължи разноски, установени в размер на 1800 лева

Воден от горното ,ВКС ІІІ г.о