Определение № 837 от 13.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2123/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца М. В. К. срещу решение № 741 от 22.06.2024г. по в.гр.д.№ 2754/2023г. на Апелативен съд София. С последното е потвърдено решението по гр.д.№ 114/2021г. на ОС Видин за отхвърляне на исковете на касатора с правно основание чл.432,ал.1 КЗ, предявени срещу „ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. С касационната жалба са въведени доводи и съображения за неправилност на обжалвания акт на основанията по чл.281,т.3 ГПК с искане за отмяната му и уважаване на исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, причинени на ищеца в резултат на пътното произшествие от 04.09.2020г., което касаторът поддържа, че е причинено по вина на водача на л.а. „Л. Р.“, рег. [рег.номер на МПС], управляван от Л. Н. Л.. Наведени са доводи, че решението на САС е постановено при неизяснена фактическа обстановка поради отказ на този съд да назначи тройна автотехническа експертиза, каквото доказателствено искане е заявено пред окръжния съд при оспорване на заключението на допълнителната експертиза, изготвена от инж. О. В., и отново е поискано с въззивната жалба. Страната възразява, че при допуснатото изслушване на вещото лице В. в съдебното заседание пред въззивната инстанция, са останали неизяснени релевантни за спора факти: каква по дължина е релефната видимост на водача Л. Л. към насрещното платно от заетата позиция между двете полуплатна непосредствено преди предприемане на маневрата „ляв завой“; какво е отстоянието към този момент на управлявания от ищеца мотоциклет от местоудара и възможно ли е да бъде възприет от водача на лекия автомобил преди началото на маневрата. Поддържа се, че вещото лице В. дава противоречиви и нелогични заключения - преди навлизане в зоната между двете полуплатна и при наличие на метална преграда между тях, видимостта на водача на лекия автомобил към насрещното платно е 120 метра, а след преодоляване на преградата и при липсата на всякакви визуални пречки, зрителното поле, вместо да се увеличи, се намалява на 73 метра. Акцентира се на разнопосочните обяснения на експерта при изслушването му пред САС - дали видимостта за водача към този момент (позиция на автомобила между двете полуплатна) е 73 м., каквато е измерената от вещото лице видимост, или по е голяма от 86 метра. Посочва, че отговорът на този въпрос е от ключово значение с оглед на приетото от инж. В. отстояние на мотоциклета от мястото на удара от 86 метра. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/ „Относно предпоставките за допускане на доказателства по реда на чл.266,ал.3 ГПК по отношение на допустими и относими доказателства, посочени своевременно пред първоинстанционния съд, така и с въззивната жалба и длъжен ли е въззивният съд да допусне по реда на чл.266,ал.3 ГПК доказателства, които не са допуснати от първата инстанция поради допуснати процесуални нарушения?“ с твърдение за противоречие на обжалвания акт с цитирана практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК. 2/ „Длъжен ли е съдът служебно и при липса на сезиране сам да назначи експертиза в случай, че приетата пред първата инстанция експертиза е непълна или неясна?“ с довод за неизпълнение от въззивната инстанция на процесуалните й задължения, разяснени в т.2 и т.3 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. В писмен отговор насрещната страна оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. За да се произнесе, съставът н ВКС съобрази следното: Пред първоинстанционния съд са приети две експертни автотехнически заключения - на инж. И. (по задачи, поставени от двете страни) и допълнителна, изготвена от инж. В., допусната от съда по задачи на ищеца след оспорване на първоначалната. И двете вещи лица са дали еднопосочни заключения относно обстоятелствата, при които, на 04.09.2020г. около 18.50 часа, е настъпило пътното произшествие на [улица]в [населено място]: булевардът е с две пътни платна, разделени от зелена ивица, ограничена с бордюри и метално оградно съоръжение с височина 1.20 метра. Всяко платно е с по три ленти за движение. Металните платна, монтирани в разделителната ивица ограничават видимостта между платната в надлъжна посока на височина 1.20 - 1.30 метра. Мотоциклет „Сузуки“, управляван от ищеца, се е движил по булеварда в посока към „Д. мост 2“ в средната лента на дясното платно за движение със скорост 128 км./ч. (при максимално разрешена 50 км./ч.). На същия булевард, но в обратна посока - в лявата лента на насрещното платно, се е движил л.а. „Л. Р.“, управляван от Л. Л.. Автомобилът спрял в района на „Т“- образното кръстовище с [улица]с цел завой наляво към тази улица, пресичайки насрещното (дясното платно), по което се движи мотоциклета като е изчаквал преминаването на идващи от същата посока автомобили. От мястото на изчакване - преди да започне извършване на маневрата релефната видимост на водача на автомобила в посока на платното за насрещно движение, според заключението на в.л.В., е 120 метра, а мотоциклетът е бил на разстояние 153 метра, т.е. в този момент водачите не са имали взаимна видимост. В следващия момент - този на навлизане на предната част на лекия автомобил в насрещното (дясното платно) измерената от вещото лице линия на видимост на водача му е 73 метра, поради което според експерта, водачът Л. не е възприел мотоциклетиста, защото той е бил извън линията му на видимост. Вещите лица са посочили, че при потеглянето на лекия автомобил от зоната между двете платна, когато релефната видимост на водача му в посока към насрещното платно е измерените 73 метра, мотоциклетът се е намирал на разстояние 86 метра от мястото на удара, поради което отново водачите не са имали директна видимост, т.е. мотоциклетистът не е бил видим за водача на автомобила. Мястото на удара е в продължението на средната пътна лента на дясното платно на булеварда. В условията на произшествието автомобилът се е движил със скорост 27 км./ч., а мотоциклета със 128 км./ч. При управление на лекия автомобил със скорост 27 км./ч. водачът му не е имал техническа възможност да предотврати удара чрез аварийно спиране или друга спасителна маневра, тъй като мотоциклетът е бил в опасната зона за спиране на автомобила. Въз въззивната си жалба срещу първоинстанционното решение, с което исковете са изцяло отхвърлени, ищецът е поддържал, че фактическата обстановка по делото не е изяснена, че нелогичен е изводът на експертите, че без наличие на ограничаващата зрителното поле метална разделителна преграда видимостта е намаляла от 120 на 73 метра. В жалбата отново е направено искане за допускане на тройна експертиза със задачите за изясняване на релефната видимост от посоката на движение на водача на автомобила, начален момент на възникване на обективна възможност за възприемане между водачите при изчисляване на отстоянието на всеки от тях от местоудара. С определение от разпоредително заседание въззивната инстанция не е допуснала доказателственото искане, но е задължила вещото лице инж. В. да бъде изслушано в съдебно заседание „за изясняване на противоречивите твърдения относно видимостта на автомобилиста“. При изслушването му в съдебното заседание пред САС експертът В. е изразил противоречиво становище по въпроса дали при прието отстояние на мотоциклета до мястото на удара от 86 метра, зоната на видимост на водача Л., когато лекият автомобил е бил позициониран между двете полуплатна е 73 метра, каквато вещото лице е посочило, че е измерената от него, или е повече от 86 метра, в какъвто смисъл е отразен отговорът му на стр.4 от протокола (буквално обясненията му са възпроизведени „следва да е по- голяма от 86 метра“). В обясненията си инж. В. е дал и сведения, за които до момента по делото не е събрана информация - че участъкът на [улица]в посоката на движение на мотоциклетиста от предното кръстовище с [улица]до кръстовището с [улица]е прав, но не е хоризонтален, има „изпъкналост“, но въз основа на тях не е изведен експертен извод как тези особености на терена влияят върху видимостта на водача на автомобила. След изслушване на вещото лице въззивникът е продължил да поддържа искането си за допускане на тройна автотехническа експертиза, отново с доводите за противоречие в обясненията на експерта и неизясненост, защо след преодоляване на разделителната преграда между двете платна и при липса на каквито и да било други зрителни прегради, видимостта на водача Л. към насрещното платно, вместо да се увеличи, е намалена от 120 на 73 метра. Според съдебния състав с дадените от вещото лице разяснения е преодоляно противоречието в експертното му становище и искането за нова експертиза е оставено без уважение. С обжалваното решение е потвърден изводът за неоснователност на предявения иск с кратките мотиви: Не се спори, че на 04.09.2020г., при опит да направи ляв завой от бул. П. към ул. Преславска, лек автомобил марка „Л. Р.“, отнел предимството на движещ се по [улица]мотоциклет „Сузуки“, управляван от ищеца. Спори се дали катастрофата е предизвикана виновно от водача на лекия автомобил, бил ли е предотвратим ударът, в какъв случай и от кого. Разпитано в откритото съдебно заседание на 22.05.2024 г. вещо лице О. В. заявява, че височината на разделителната преграда между двете платна за движение, считано от нивото на асфалтовата настилка (а не повдигнатата с бордюри част) е 130 см. Височината на водача, управлявал застрахованото МПС е 144 см. При управление на мотоциклет с висока скорост, мотоциклетистът (дори с предпазна каска), за да избегне съпротивлението на въздушната струя, се привежда напред и височината му става „съразмерна с горния край на предпазните платна“. Когато автомобилът е навлязъл в зоната между двете платна, на мястото, пресичащо затревената площ (широка 3 м.) мотоциклетът се е намирал на 86 м. от кръстовището, а видимостта за шофьора на маневриращия автомобил е била 73 м. Между двете МПС не е имало прегради. Свидетел е установил, че се е движел в платното на мотоциклетиста и е бил изпреварен от него и той е очевидец на катастрофата. Според изчисленията на експерта, скоростта на мотоциклета е била 128 км.ч. и при нея водачът на автомобила не е имал техническа възможност да предотврати катастрофата, докато при управление на мотоциклета с 50 км.ч., мотоциклетистът би могъл да възприеме завиващия автомобил и да спре преди мястото на катастрофата. При така възприетата фактическа обстановка относно механизма на ПТП, апелативният съд е приел, че за водача на застрахования автомобил, настъпилата катастрофа е случайно събитие, не са доказани белезите на осъществен деликт, поради което липсват предпоставки за ангажиране на обезпечително-гаранционната отговорност на застрахователя. Настоящият състав счита, че следва касационното обжалване да бъде допуснато по поставените в изложението въпроси, като те бъдат обединени и уточнени както следва: „ Длъжен ли е въззивният съд да назначи експертиза, необходима за установяване на правнорелевантен факт по делото, при положение, че във въззивната жалба се съдържа оплакване за погрешно установяване на този факт от първата инстанция и за незаконосъобразно недопуснато от нея доказателствено искане за изслушване на такава експертиза“ при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за преценка дали процесуалните действия на въззивната инстанция са съобразени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и формираната в приложението му практика на касационната инстанция. Касаторът е освободен от заплащане на държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК. По изложените съображения ВКС, състав на Първо търговско отделение