Определение № 410 от 19.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1725/2020 г.

Производството e по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „УМБАЛСМ Проф. д-р Стоян Киркович“ АД - [населено място], срещу определение № 108 от 31.03.2020 г., постановено по ч. т. д. № 168/2020 г. на Апелативен съд - П.. С посоченото определение е потвърдено разпореждане № 26 от 06.01.2020 г. по т. д. № 65/2019 г. на Окръжен съд - Стара Загора, с което е върната въззивната жалба на „УМБАЛСМ Проф. д-р Стоян Киркович“ АД с вх. № 14166/06.11.2019 г. срещу постановеното по т. д. № 65/2019 г. решение № 458 от 21.10.2019 г. Частният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за връщане на делото на въззивния съд с указания за редовно връчване на съобщение относно подлежащите на отстраняване нередовности на въззивната жалба. Поддържа, че в резултат на недопустимо разширително тълкуване на разпоредбата на чл.50, ал.3 ГПК въззивният съд е достигнал до незаконосъобразен извод, че връчването на съобщение по делото би могло да се извърши редовно на всяко лице от състава на предприятието, а не само на лицата, работещи в канцеларията. Навежда и оплакване, че в разрез с легалната дефиниция на понятието „име“ в чл.9, ал.1 ЗГР въззивният съд неправилно е приел, че с посочването на две имена на получателя е изпълнено изискването на чл.50, ал.3 ГПК за удостоверяване на лицето, получило съобщението. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника „Про Фармация“ ЕООД - [населено място], който изразява становище за недопускане на обжалваното определение до касационен контрол и за оставяне на частната касационна жалба без уважение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и на доводите по делото, намира следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК. За да потвърди разпореждането на Окръжен съд - Стара Загора, с което е върната въззивната жалба на „УМБАЛСМ Проф. д-р Стоян Киркович“ АД срещу постановеното по т. д. № 65/2019 г. решение № 458 от 21.10.2019 г., Апелативен съд - П. е приел, че в предоставения срок жалбоподателят не е внесъл дължимата за въззивното обжалване държавна такса и в резултат на това бездействие е осъществено предвиденото в чл.262, ал.2, т.2 ГПК основание за връщане на жалбата. Въззивният съд е достигнал до този извод, след като е установил, че на 14.11.2019 г. на жалбоподателя е връчено разпореждане от 11.11.2019 г., с което първоинстанционният съд е дал указания в едноседмичен срок да се внесе държавна такса за въззивно обжалване в размер на 540.52 лв. по сметката на Апелативен съд - П., но до изтичане на срока таксата не е внесена. Въззивният съд е преценил като неоснователни поддържаните в частната жалба оплаквания, че при връчване на препис от разпореждането за таксата не са спазени изискванията на чл.50, ал.3 ГПК, тъй като връчването не е извършено на служител в канцеларията на „УМБАЛСМ Проф. д-р Стоян Киркович“ АД и в разписката за връчване не са вписани трите имена на получателя. От приложеното към делото съобщение съдът е направил извод, че връчителят е процедирал в съответствие с правилата на чл.50, ал.3 ГПК като е връчил препис от разпореждането на служител в деловодството на адресата (канцелария по смисъла на чл.50, ал.3 ГПК), който е изразил съгласие да го приеме, и е посочил имената и длъжността на получателя (Р. П. - деловодител). Като аргумент за редовност на процедурата по връчване въззивният съд е изтъкнал и обстоятелството, че всички адресирани до жалбоподателя предходни съобщения по делото са връчвани по идентичен начин - на служител в деловодството (в т. ч. Р. П.), и по повод на тях са предприемани дължимите процесуални действия. Настоящият състав на ВКС намира, че не е осъществено поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - П. въззивно определение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е обосновал общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК с твърдение, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл „по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и по-точно разпоредбата на чл.50, ал.3 ГПК и правилното решаване на въпроса по тълкуването и прилагането на разпоредбата“. Посочената формулировка не съставлява надлежно формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а предполага служебно извеждане на значимия за изхода на делото въпрос от касационната инстанция, което е недопустимо с оглед принципа на диспозитивното начало. Непосочването на правен въпрос с характеристиките по чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, в каквато насока са указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и основаното на тях възражение на ответника в отговора на частната касационна жалба. Самостоятелен аргумент за недопускане на касационно обжалване е отсъствието на допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, на която се е позовал частният жалбоподател. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага въпросът, с който е обоснована общата предпоставка за достъп до касационно обжалване, да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в аспекта на разясненията, дадени в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. По тълкуването на разпоредбата на чл.50, ал.3 ГПК е формирана константна практика на ВКС, в която са изяснени съдържанието на понятието „канцелария“, кръга от лица, на които може да се връчват адресирани до търговеца/юридическото лице призовки и съдебни книжа, и начина, по който трябва да бъде индивидуализирана личността на получателя като условие за редовност на процедурата по връчване. Според постановеното по реда на чл.290 ГПК (редакция преди изменението от ДВ бр.86/2017 г.) решение № 56/17.06.2014 г. по т. д. № 2705/2013 г. на ВКС, І т. о., разпоредбата на чл.50 ГПК предвижда специфичен, приложим само по отношение на адресати - търговци и юридически лица, начин за връчване на съдебни книжа, като регламентира мястото на връчване - в канцеларията на последния посочен в съответния регистър адрес (седалище и адрес на управление), и лицата, чрез които може да стане - всеки работник или служител, който изрази съгласие да ги приеме. Законът не посочва като императивно изискване посочването на трите имена на получателя, а като гаранция за редовност на връчването е достатъчно вписване на имената и длъжността, т. е информация, съобразно която съдът да може да извърши преценка за надлежно извършване на процесуалното действие - че личността на получателя е установена и индивидуализирана по посочения начин, като са обезпечени и интересите на адресата, който въз основа на вписаните данни би могъл да оспори, че получателят е негов служител/работник. В аналогичен смисъл е и произнасянето в постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение № 22/17.01.2012 г. по ч. т. д. № 886/2011 г. на ВКС, І т. о., в което е застъпено разбирането, че лице, заемащо длъжност в деловодството на юридическото лице и осъществяващо административни функции, е част от канцеларията на юридическото лице/търговеца по смисъла на чл.50, ал.3 ГПК и може да получава редовно адресирани до юридическото лице/търговеца съобщения и съдебни книжа. При удостоверяване на връчването връчителят няма задължение да проверява верността на изявленията на получателя относно заеманата длъжност и качеството, в което последният получава съобщението. Частният жалбоподател не е обосновал необходимост от промяна или от осъвременяване на съществуващата съдебна съобразно постановките в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради което няма основание обжалваното определение да се допуска до касационен контрол в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. При постановяване на определението въззивният съд се е произнесъл в съответствие с посочената практика на ВКС като е приел, че връчването на разпореждането с указания за внасяне на държавна такса в деловодството на дружеството - жалбоподател на лице, което е посочило имената си и се е съгласило да приеме съобщението в качеството на служител в деловодството, е извършено редовно при спазване на изискванията на чл.50, ал.3 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. т. д. № 168/2020 г. на Апелативен съд - П.. Разноски за производството по чл.274, ал.3 ГПК не са претендирани от ответника по частната касационна жалба и не следва да се присъждат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,