Определение № 1519 от 07.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 605/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. К. Д., действаща чрез адв. Г.В., срещу определение № 10055/18.10.2022 г. на САС, ГО, 7 въззивен състав, постановено по гр.д. № 3848/2019 г., с което на осн. чл.248 ГПК е допълнено решение № 10071/23.06.2022г. по гр.д. № 3848/2019г. в частта на разноските, като е осъдена да заплати на С. И. Д. сумата от 480 лв.- разноски. Твърди, че опре, действаща делението е „незаконосъобразно“ и иска да бъде отменено. По делото не е постъпил писмен отговор от насрещната страна. Върховният касационен съд, състав на ІV гр.отд. намира следното: Частната жалба е недопустима, като насочена срещу неподлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро ГПК определението за изменение или допълване на решението в частта за разноските се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. От тази специална спрямо общите разпоредби за обжалване на определенията следва, че ако въззивното решение, чието изменение или допълване в частта за разноските е поискано, не подлежи на касационно обжалване, то на обжалване пред ВКС не подлежи и определението по съществото на искането за допълване или изменение в частта за разноските. В този смисъл е константната практика на ВКС- определение № 79 от 19.02.3018 г. на IV г. о. по ч. гр. д. № 614/2018 г.; определение № 10 от 13.01.2017 г. на I г. о. по ч. гр. д. № 5541/2016 г., определение № 23 от 12.01.2015 г. на III г. о. по ч. гр. д. № 6356/2014 г. и др. В случая е налице именно тази хипотеза - обжалва се определение, с което на осн. чл.248 ГПК е допълнено въззивното решение в частта на разноските, което решение не подлежи на касационно обжалване с оглед цената на иска. Решението е постановено по иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата от общо 1000 лв.- частичен иск от иск в пълен размер от 5131,36лв., в който случай преценката по чл. 280, ал. 3 ГПК се извършва с оглед предявения размер на вземането, а не твърдения общ размер на претенцията – арг. от ТР № 3/2016 г. по тълк.д. № 3/2016 г. на ОСГТК, ВКС. Цената на предявения иск е под въведения с разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален обжалваем размер за касационно обжалване по граждански дела, поради което и постановеното по него решение не подлежи на касационно обжалване, респ.- не подлежи на обжалване и определението по чл.248 ГПК. Ето защо и настоящият съдебен състав счита, че частната жалба е недопустима и следва да бъде, оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство- прекратено. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV гр.отд.,