Определение № 3623 от 18.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 2321/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Туана Комерс“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 127 от 25.07.2025 г. по в. гр. д. № 292/2025г. на Разградски окръжен съд, с което е обезсилено постановеното от Разградски районен съд решение № 112 от 21.02.2025 г. по гр. д. № 689/2024 г. и е прекратено производството по предявените от касатора срещу Областния управител на Област Разград обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено съществуването на валидни облигационни правоотношения между страните по три договора за наем на обекти с предназначение „за търговска дейност“ – № Ф-012021 от 06.01.2021 г., № Ф-022021 от 06.01.2021 г. и № Ф-032021 от 06.01.2021 г. В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение. Представено е и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касация – Областен управител на Област Разград – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор от 07.11.2025 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. – за търговски дела. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай. Определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК и в съответствие с уговорената в чл. 3 на договорите наемна цена (288 лв., с ДДС – за първия договор, 960 лв., с ДДС – за втория договор и 240 лв., с ДДС – за третия договор), цената на всеки от предявените обективно съединени искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на наемно правоотношение е под установения в закона лимит за допустимост на касационния контрол (3 456 лв. – на първия иск, 11 520 лв. – на втория иск и 2 880 лв. – на третия иск). Търговският характер на делото произтича от обстоятелството, че негов предмет са вземания по търговски сделки, определени като такава с оглед качеството на една от страните (наемателят е търговец) и презумпцията по чл. 286, ал. 1 ТЗ, предвид свързаността на сделките с упражняваното от търговеца занятие (съобразно данните от Търговския регистър). Това налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав