Определение № 2536 от 21.08.2025 г. на ВКС по т. д. № 1021/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, /наричана по-долу „КТБ“ АД /н.//, ЕИК:[ЕИК], срещу въззивно решение № 118 от 05.03.2025 г. по в.т.д. № 884/2024 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9-ти състав, с което е потвърдено решение № 260149/30.08.2024 г. по т.д. № 5599/2015 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-1 състав. С последното е прекратено на основание чл. 735 ТЗ производството по несъстоятелност по т.д. № 5599/2015 г. на Софийски градски съд и е постановено заличаване от търговския регистър на дружеството – длъжник в производството „Интерхотели“ АД /н./. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се изводът на въззивния съд, че масата на несъстоятелността е изчерпана. Твърди се, че от събраните по делото доказателства се установява, че длъжникът „Интерхотели“ АД /н./ има вземане от „КТБ“ АД /н./, с оглед на което масата на несъстоятелността не е изчерпана и не е налице основанието по чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност. Според касатора неправилен е и изводът на съда, че въпреки съществуването на това вземане, дружеството има и задължения към „КТБ“ АД /н./, които в пъти надхвърлят вземането му към банката, поради което и наличието на това вземане не може да обоснове извод, че масата не е изчерпана. Според касатора този извод на съда е направен по целесъобразност, а не по законосъобразност, което според него е недопустимо. Твърди се, че са налице доказателства, че масата на несъстоятелността не е изчерпана, вземането на длъжника може да бъде събрано и поради това не е налице основанието по чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност. Като неправилен се преценява и изводът на съда, че не е налице изключението по чл. 735, ал. 2, предл. 1 ТЗ - пречка за прекратяване на производството по несъстоятелност. Излага се, че третото лице „Ди енд ди Джи петрол продуктс“ ЕАД /н./ е учредило в полза на „КТБ“ АД /н./ лично обезпечение за задълженията на длъжника „Интерхотели“ АД /н./ - поръчителство, като принудителното изпълнение срещу третото лице, учредило поръчителството, в случая - универсално, не е приключило. В тази връзка се оспорва като неправилно възприетото от Софийски апелативен съд, че изключението по чл. 735, ал. 2, предл. 1 ТЗ се прилага само при учредени от трети лица реални обезпечения, но не и при личните такива, каквото е поръчителството, в какъвто смисъл съдът се е позовал на решение № 158 от 10.07.2018 г. по т.д. № 2369/2017 г. на ВКС, I ТО и определение № 60512/26.10.2021 г. по т.д. №1497/2021 г. на ВКС. Във връзка с гореизложеното се твърди, че в случая е налице висящо производство по несъстоятелност по отношение на третото лице, учредило лично обезпечение - поръчителство, което съставлява универсално принудително изпълнение, а практиката на ВКС, цитирана от въззивния съд, се отнася само до хипотезата на висящо изпълнително производство, т.е. индивидуално принудително изпълнение. Оспорва се като неправилен изводът на въззивния съд, че даденото в посочените съдебни актове на ВКС разрешение на въпроса относно тълкуването на чл. 735, ал. 2 ТЗ се отнася не само до случаите, в които има висящо индивидуално принудително изпълнение, но и до тези, в които по отношение на третото лице, учредило обезпечение на задълженията на длъжника, е открито и висящо производство по несъстоятелност. Допълва се, че разпоредбата на чл. 735, ал. 2 ТЗ не прави разграничение между личните и реалните обезпечения, като пречка за прекратяване на производството по несъстоятелност при учредено от трето лице обезпечение на задължение на несъстоятелния длъжник, независимо от неговия вид и съответно – че такава пречка е налице, когато срещу третото лице е започнало принудително изпълнение, което не е приключило, включително в случаите на учредено лично обезпечение. Изтъква се, че горепосочените доводи изобщо не са били обсъдени от въззивния съд, въпреки че са били изложени във въззивната жалба. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на първоинстанционния съд за последващи процесуални действия. Претендират се разноски за всички съдебни инстанции. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставят се следните въпроси, които според касатора са обуславящи за решаващите мотиви на съда и са от значение за изхода на делото: 1/ „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото относими доказателства и релевантни факти в тяхната съвкупност?“ По този въпрос се твърди противоречие с Тълкувателно решение № 1/08.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 222/06.04.2017 г. по т.д. № 425/2015 г. на ВКС, Второ т.о., решение № 134/30.12.2013 г. по т.д. № 34/2013 г. на ВКС, Второ т.о., решение № 212/1.02.2012 г. по т.д.№ 1106/2010 г. на Второ т.о. на ВКС, което според касатора обуславя приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. 2/ „Налице ли е пречка за прекратяване на производство по несъстоятелност по смисъла на чл. 735, ал. 2, предл. 1 ТЗ при висящо производство по несъстоятелност по отношение на трето лице, учредило лично обезпечение /поръчителство/ за обезпечаване на задълженията на несъстоятелния длъжник?“ По втория поставен въпрос се сочи, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като той е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Подчертава се, че ВКС не се е произнасял по този въпрос, а цитираните от въззивния съд съдебни актове на ВКС касаят различна хипотеза, като друга съдебна практика не е формирана до момента. Според касатора произнасяне от страна на ВКС би имало за последица уеднаквяване на практиката по приложимите норми, съответно би довело до правилно прилагане на разпоредбите. Касационната жалба, по която е образувано настоящото производство е била надлежно обявена в Търговския регистър, съгласно изискването на чл. 613а, ал. 1 ТЗ, но в законоустановения срок не е постъпил отговор на същата. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в указания на касатора от въззивния съд срок и срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да постанови обжалвания съдебен акт, Софийски апелативен съд е посочил, че с първоинстанционното решение е било прието, че са налице предпоставките на чл. 735, ал. 2 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност по отношение на „Интерхотели“ АД /н./ поради изчерпване на масата на несъстоятелността и липса на пречките, установени в чл. 735, ал. 2, предл. 1 ТЗ. Въззивният съд е взел предвид твърдението на „КТБ“ АД /н./, че масата на несъстоятелност на „Интерхотели“ АД /н./ не е изчерпана, тъй като несъстоятелното дружество има вземане към „КТБ“ АД /н./, което може да бъде събрано. Съдът е приел за безспорно, че „Интерхотели“ АД /н./ има вземане към „КТБ“ АД /н./ в размер на 577,18 лв., което е било включено в одобрения на 21.08.2015 г. списък на приетите вземания на кредиторите на „КТБ“ АД /н./, с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН. Същевременно съдът се е позовал на служебно направена справка по партидата на „КТБ“ АД /н./ в ТРРЮЛНЦ, установяваща, че получените суми от осребряване на имуществото на несъстоятелния длъжник - „КТБ“ АД са били предмет на няколко частични сметки за разпределение, в резултат на които са били удовлетворени вземания на кредитори. В резултат на същите приетото вземане на кредитора „Интерхотели“ АД /н./ е било удовлетворено частично - в размер на сумата от 230,22 лв. При остатъчна сума на вземането на „Интерхотели“ АД /н./ към „ КТБ“ АД /н./ в размер на 346,96 лв. съдът е счел, че не би могло да се приеме, че е налице имущество в масата на несъстоятелността, което да обоснове необходимост от продължаване на производството по несъстоятелност на длъжника. Съдът е подчертал, че подлежащото на удовлетворяване вземане на „КТБ“ АД /н./ към „ Интерхотели“ АД /н./ е в размер на над 20 000 000 лв. и събираемостта на сума в размер на 346,96 лв. за погасяване на вземане в горепосочения значителен размер не би могла да оправдае и разноските на несъстоятелността, които следва да бъдат сторени, за да се поддържа висящо производството, в очакване масата на несъстоятелността да бъде попълнена със сумата от 346,96 лв. Затова и съдът е възприел като неоснователно твърдението на „КТБ“ АД /н./ за наличието на активи на длъжника „Интерхотели“ АД /н./, с оглед на които масата на несъстоятелността не е изчерпана и производството по несъстоятелност следва да продължи. Не без значение според съда е и обстоятелството, че в случая кредиторът „КТБ“ АД /н./ претендира да се продължи производство по несъстоятелност, за да се удовлетвори от вземане на несъстоятелния длъжник - „Интерхотели“ АД, което вземане последният има към самия него. По-натам съдът е посочил, че една от предпоставките по чл. 735, ал. 2 ТЗ, препятстващи прекратяване на производството по несъстоятелност, дори и да са изпълнени условията на ал. 1 от същата разпоредба, е - ако за обезпечаване на задълженията на длъжника са учредени обезпечения от трети лица и изпълнението срещу обезпеченията не е приключило. В тази връзка съдът се е позовал на данните по делото: С договор за поръчителство от 05.10.2020 г. / договорът е сключен на същата дата, но през 2010 г. – бел. на докладчика в касационната инстанция/, сключен между „КТБ“ АД и „Генимекс ойл“ ЕАД /със сегашно наименование „Ди енд ди Джи петрол продукс“ ЕАД/, поръчителят „Ди енд ди Джи петрол продукс“ ЕАД се е задължил да отговаря солидарно пред „КТБ“ АД /н./ за задълженията на „Интерхотели“ АД /н./, възникнали на основание договор за банков кредит от 05.10.2010 г. Съдът е приел за безспорно, позовавайки се на служебно извършена справка по партидата на поръчителя в ТРРЮЛНЦ, че по отношение на дружеството е открито производство по несъстоятелност, че вземанията по договора за поръчителство са предявени в производството по несъстоятелност на поръчителя по т.д. № 36/2016 г. на ОС – Пловдив и че по-голяма част от тях са включени в изготвения от синдика списък на приетите вземания на кредиторите на длъжника, но впоследствие са били изключени с определение на съда по несъстоятелността по реда на чл. 692 ТЗ. С влязло в сила решение № 363/28.06.2019 г. по т.д. № 78/2018 г. на ОС - Пловдив, постановено по иск с правно основание чл. 694 ТЗ, е признато за установено съществуването на всички предявени от „КТБ“ АД /н./ вземания към поръчителя „Ди енд ди Джи петрол продукс“ ЕАД /н./, произтичащи от договор за поръчителство от 05.10.2010 г. Съдът се е позовал на служебно извършена справка в ТРРЮЛНЦ, установяваща, че производството по несъстоятелност на „Ди енд ди Джи петрол продукс“ ЕАД е висящо и се намира във фазата на осребряване на имущество от масата на несъстоятелността. С оглед на гореизложеното съдът е счел, че не може да бъде обоснован извод за наличие на изключението по чл. 735, ал. 2, предл. 1 ТЗ като пречка за прекратяване на производството по несъстоятелност на „Интерхотели“ ЕАД /н./. Съдът е посочил, че разпоредба на чл. 735, ал. 2 ТЗ има предвид наличието на учредени от трети лица реални обезпечения, изпълнителното производство срещу които не е приключило, като само в този случай е налице пречка за прекратяване на производството по несъстоятелност. Уточнил е, че наличието на лични обезпечения, учредени от трети лица /договорно и менителнично поръчителство, встъпване в дълг/, не съставяла пречка за прекратяване на производството по несъстоятелност, тъй като заличаването на търговеца - главен длъжник, не препятства възможността за кредиторите му да се удовлетворят с оглед на факта, че вземанията им към солидарните съдлъжници не се погасяват. В тази връзка съдът се е позовал на решение № 158 от 10.07.2018 г. на ВКС по т. д. 2369/2017 г., I т.о. Съдът е отчел, че в случая е налице висящо производство по принудително изпълнение срещу имущество на трето лице -поръчител. Според съда се касае до лично обезпечение - договорно поръчителство, което третото лице е учредило за обезпечаване паричното задължение на дружеството длъжник по договора за банков кредит с „КТБ“ АД /н./. Прието е от въззивния състав, че в случаите на лично обезпечение не намира приложение разпоредбата на чл. 735, ал. 2 ТЗ, респ. - наличието на висящо производство по принудително изпълнение срещу имущество на трето лице - поръчител не може да бъде пречка по смисъла на чл. 735, ал. 2 ТЗ. Съдът не е споделил и довода във въззивната жалба, че чл. 735, ал. 2 ТЗ не прави разлика между реални и лични обезпечения и че висящността на производство по индивидуално принудително изпълнение срещу учредени от трети лица в полза на несъстоятелния длъжник лични обезпечения също съставлява пречка за прекратяване на производството по несъстоятелност, като се е позовал на цитираната практика, обективирана в решение № 158 от 10.07.2018 г. на ВКС по т.д. 2369/2017 г. Уточнено е от въззивния състав, че даденото в същото решение разрешение се поддържа и се споделя и в други съдебни актове на ВКС - определение № 60512/26.10.2021 г. по т.д. № 1497/2021 г. на ВКС. Според състава възприетото в цитираните съдебни актове е относимо и към настоящия случай, независимо от това, че се касае за висящо универсално принудително изпълнение, а не за висящо индивидуално принудително изпълнение срещу учреденото обезпечение. Съдът е посочил, че важен за преценката в конкретния случай относно наличието на пречка за прекратяване на производството по несъстоятелност по чл. 735, ал. 2, предл. 1 ТЗ не е видът на висящото изпълнително производство, а видът на учреденото обезпечение. Настоящият касационен състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато. Извън случаите, в които въззивният съдебен акт е вероятно нищожен, недопустим или очевидно неправилен /срв. чл. 280, ал. 2 от ГПК/, за да бъде допуснато касационното му обжалване при условията на ал. 1 от същия законов текст, според задължителните за съдилищата разрешения в т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., по делото следва да се установи, че с акта си въззивният съд е разрешил материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото във въззивната инстанция, както и наличието на един или повече от допълнителните селективни критерии за допускане на касационно обжалване, уредени в т.т. 1-3 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК. В мотивите към същата точка от цитираното тълкувателно решение е посочено и в постановената въз основа на тях и доразвиваща ги, постоянна практика на касационната съдебна инстанция се приема, че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като общо основание за допускане на касационно обжалване е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. За да обоснове допускане на касационно обжалване материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело - за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Търсеното с формулирането на въпроса разрешение от касационната инстанция следва да има освен непосредствено значение за изхода на спора, но също и общоприложим към други сходни случаи ефект. Въпросите не може да са хипотетични, но същевременно следва да не са и от фактологично естество /при което отговорите им да са в зависимост от събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти по конкретното дело/, а да имат характер на въпроси по прилагането на закона /в широк смисъл – на общ правен принцип, правен институт и/или на норма, или норми от действащия обективен правов ред/. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността или недопустимостта на обжалваното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване, а именно - разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Първият въпрос на касатора е правен и съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, както същият смисъл е разяснен по задължителен за съдилищата начин с т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. По отношение на него не е налице претендираният допълнителен критерий за селектиране на касационната жалба по т. 1 от същия законов текст. Твърденията на жалбоподателя за необсъждане от страна на съда на негови оплаквания във въззивната жалба не съответстват на действителните изводи на въззивния съд, обективирани в мотивите към обжалваното му решение и това е видно от тяхното съдържание, частично възпроизведено и в настоящите мотиви. Не е налице и претендираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по втория въпрос на касатора. Действителното съдържание на същата законова норма е изяснено по задължителен за съдилищата начин с т. 4 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. и в случая предвидените там предпоставки за допускане на касационно обжалване по сочения законов текст не са налице. Заявената от касатора необходимост от уеднаквяване на практиката по приложимите норми, чрез исканото произнасяне на ВКС, което съответно да доведе до правилно прилагане на разпоредбите не е налице, доколкото наличната такава практика не е противоречива, а е еднопосочна и не е налице която и да е от останалите предпоставки, установени в цитираната задължителна за съдилищата практика, обективирана в т. 4 от посоченото тълкувателно решение. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение