Определение № 60228 от 08.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 446/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба /неправилно наименувана „частна касационна жалба“/ на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, [населено място] срещу протоколно определение от 29. 01. 2021 г. по в. т. д. № 689/2020 г. на Пловдивски апелативен съд, втори търговски състав, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно производство по делото до приключване на производството по адм. д. № 3661/2019 г. на Административен съд София град /АССГ/. Частният жалбоподател поддържа, че определението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва извода на апелативния съд, че е налице преюдициалност между двете дела. Поддържа, че отмяната на индивидуалния административен акт е нов факт, а не факт, включен в спорното право, на което се основава искът. Сочи, че индивидуалният административен акт има предварително изпълнение по силата на закона и е елемент от сложен фактически състав на правоотношението по доставка и изкупуване на електроенергия от възобновяеми източници. С оглед характера на договора за доставка за процесния период и претенцията за заплащане на цена за този период изразява становище, че не може да се приеме, че фактът, който може да настъпи от отмяна на индивидуален административен акт е преюдициален за спорното правоотношение. Частният жалбоподател прави искане обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на Пловдивски апелативен съд за продължаване на процесуалните действия. Ответникът по частната жалба „Пеп Солар“ ЕООД, [населено място] оспорва жалбата. Изразява становище, че изводите в атакуваното определение за съществуване на връзката на преюдициалност между двете производства са правилни. Третото лице – помагач и ответник по обратните искове „Национална електрическа компания“ ЕАД, [населено място] поддържа становище за основателност на частната жалба и неправилност на обжалваното определение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, прие следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ГПК и е процесуално допустима. С оглед неправилното означаване на жалбата като частна касационна жалба и прилагането на изложение за допускане на касационно обжалван, следва да се изтъкне, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 280 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да спре производството по делото до приключването на производството по адм. д. № 3661/2019 г. на АССГ с влязъл в сила съдебен акт, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Констатирал е, че в исковия процес се претендира заплащането на цена на електрическа енергия от възобновяеми източници, като в исковата молба се поддържа, че Решение № СП-1 от 31. 07. 2015 г. на КЕВР, което е дало основание на ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД да заплаща определено количество електроенергия на преференциални цени и определено количество електроенергия на други цени, в зависимост от определеното нетно специфично производство, е отменено, поради което не съществува основание за подобно диференциране. Посочил е, че в отговора на исковата молба ответникът се е позовал на ново Решение № СП-2 от 6. 03. 2019 г. на КЕВР, което е обжалвано и по жалбата срещу него е образувано адм. д. № 3661/2019 г. на АССГ. В обжалваното определение са изложени съображения, че спорът по образуваното административно дело има преюдициално значение за спора по настоящото дело, защото по първото дело административният съд ще се произнесе относно валидността, респ. законосъобразността на атакуваното решение на КЕВР, а това е релевантно за спорното право на ищеца да получи преференциалната цена на цялото количество произведена енергия от възобновяеми източници. Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение намира, че обжалваното определение за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството по делото, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Основание по цитираната норма е налице при висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство / Тълкувателно решение № 8 от 07. 05. 2014 по тълк. д. № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 2 от 09. 07. 2019 г. по тълк. д. № 2/2019 г. на ОСГТК на ВКС/. Връзката на преюдициалност между висящ административен процес и производство по гражданско дело за защита на субективни материални права е налице, доколкото валидността и законосъобразността на административния акт, оспорен пред съда, има значение за възникването, изменението или погасяването на субективните права, предявени за защита с искова молба, по която е образувано гражданското производство. За да спре производството по конкретното дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, съдът, разглеждащ обусловеното дело, следва да съобрази решението по обуславящото дело, което ще има значение за правилното му решаване. В този смисъл е постоянната практика на ВКС, обективирана в определение № 25/10. 01. 2013 г. по ч. гр. д. № 795/2012 г., IV г. о., определение № 410/27.09.2019 г. по ч. т. д. № 1813/2019 г., I т. о., определение № 340/22. 07. 2019 г. по ч. т. д. № 1250/2019 г., I т. о., определение № 456/03. 08. 2015 г. по ч. т. д. № 1826/2015 г., II т. о., която се споделя от настоящия съдебен състав. Налице е и константна практика на ВКС, че постановеното от ВАС и влязло в сила решение, с което е отменен индивидуален административен акт, има обратно действие / решение № 212/23. 12. 2015 г. по т. д. № 2956/2014 г., I т. о., решение № 155/11. 01. 2016 г. по т. д. № 2611/2014 г., II т. о., решение № 157/11. 01. 2016 г. по т. д. № 3018/2014 г., II т. о., решение № 7/26. 04. 2016 г. по т. д. № 3196/2014 г., II т. о., решение № 28/28. 04. 2016 г. по т. д. № 353/2015 г., II т. о. и др./ В случая така изяснената връзка на преюдициалност е налице, съответно съществува предпоставката по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по в. т. д. № 689/2020 г. на Пловдивски апелативен съд до приключването с влязъл в сила съдебен акт на производството по адм. д. № 3661/2019 г. на АССГ. Въззивното производство, по което е постановено обжалваното определение, е образувано по въззивна жалба на ищеца „Пеп Солар“ ЕООД срещу първоинстанционното решение на Пловдивски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от „Пеп Солар“ ЕООД срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ за заплащане на сума, представляваща сбор от дължими остатъци от цена на произведена от ищеца електрическа енергия за определен период, като претендираните суми са разлика между изкупената електрическа енергия от ответника по цена за излишък, която той е дължал да изкупи по преференциална цена съгласно сключения между страните договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено плащане на претендираната главница за определен период. В отговора и допълнителния отговор на исковата молба ответното дружество прави възражение, че по отношение на дължимата цена за електроенергия следва да се приложи Решение № СП-2 от 06. 03. 2019 г. на КЕВР, а в допълнителната искова молба ищецът поддържа, че посоченото решение е нищожен административен акт. С оглед твърденията и възраженията на страните един от основните спорни въпроси в исковия процес е дали се дължи изкупуване по преференциални цени на цялото количество електроенергия, произведено от ФЕЦ на ищеца, или само на количеството, равняващо се на нетното специфично производство. Поради това и с оглед основаването на отказа на ответника за заплащане на исковите суми на обжалваното пред административния съд Решение № СП-2 от 06. 03. 2019 г. на КЕВР е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по предявените искове до приключване на производството по адм. дело № 3661/2019 г. на АССГ, решението по което е обжалвано пред ВАС и по образуваното по жалбата адм. д. № 4746/2020 г. на ВАС не е постановено решение съгласно извършена от настоящия състав служебна справка. Изходът по посоченото административно дело е от значение за спора, тъй като при евентуална отмяна на Решение № СП-2 от 06. 03. 2019 г. на КЕВР влязлото в сила решение на ВАС ще има обратно действие. По тези съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение