Определение № 3848 от 01.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1780/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 6 от 06.01.2023 г. по гр. д. № 358/2022 г. на Великотърновския апелативен съд, след частична отмяна на решение № 235 от 01.07.2022 г. по гр. д. № 697/2021 г. на Русенския окръжен съд, е отхвърлен предявеният от [община] срещу “РПС-Русе-Пъблик сървисиз” ЕООД обратен иск за заплащане на обезщетение в размер на сумата от 10 000 лева, предявена частично от 30 945.36 лева, за обезщетяване на причинени имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, вследствие на падане на ищцата Д. Г. М. на непочистен от заледяване участък от пътното платно на 23.03.2021 г. по [улица] [населено място], при условие, че [община] е платила същите суми на Д. М.. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта по главния иск, с която [община] е била осъдена да заплати на основание чл.49 ЗЗД на пострадалата Д. Г. М. сумата от 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 945,36 лв. – обезщетение за имуществени вреди от същия инцидент, заедно със законната лихва. Въззивният съд е приел следното: По главния иск с правно основание чл.49 ЗЗД Д. М. претендира от [община] обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от подхлъзване и падане на пешеходна пътека на @@12@ [населено място]. Инцидентът станал на 23.03.2021 г. сутринта, малко след 7,00 часа сутринта. Прието е, че искът е основателен, тъй като [община] има задължението да стопанисва и поддържа улиците и ако не е постигнат дължимият резултат, тя носи отговорност по чл.49 ЗЗД. По обратния иск на [община] срещу третото лице-помагач “РПС-Русе-Пъблик сървисиз” ЕООД въззивният съд е приел следното: Между общината и третото лице-помагач е сключен договор № ЗОП-29 от 04.09.2020 г., въз основа на който общината е възложила на дружеството, а същото като изпълнител е приело да извършва срещу заплащане дейности по “снегопочистване и зимно поддържане на териториите за обществено ползване на [населено място]”. Прието е за установено, че към момента на инцидента пътното платно е било почистено и върху същото не е имало сняг. Свидетелката Н. Й. /очевидец/ и свидетелят М. М. /син на ищцата/, са посочили, че по време на инцидента не е валял сняг, нито дъжд, на пешеходната пътека и около тротоара било замръзнало, но нямало сняг. Като доказателство по делото е приета метеорологична справка на НИМХ за метеорологичното време в района на [улица], видно от която на 22.03.2021 г. е имало снеговалеж - от слаб до умерен и силен призори и сутринта, а на датата на инцидента- 23.03.2021 г. е имало слаб до умерен краткотраен дъжд след обяд около 15 ч. и слаб до умерен мокър сняг от 16.10ч. до 18.30 ч. Минималните температури през този период от два дни и през нощта са били около и малко над 0 градуса, а максималните - до 6.2 градуса на датата на инцидента. От приложения по делото ежедневен отчет от снегопочистващата фирма е установено, че на 22.03.2021 г., когато е имало снеговалежи, по процесната [улица]е извършено снегопочистване, съчетано с третиране на пътната настилка с материали и смеси с магнезиев хлорид, третиране на пътната настилка с магнезиев хлорид, ръчно осоляване и снегопочистване. По делото са представени копия от извадки за проследяване на снегопочистваща техника в реално време, от които е установено, че на 22.03.2021 г. в 09.50 ч. и на 23.03.2021 г. в 07.34 часа по [улица]е минал специален автомобил за разпръскване на инертни материали и разриване. Във връзка с възражението на “РПС-Русе-Пъблик сървисиз” ЕООД за изпълнение на възложената по договора работа, която е приета без възражение от възложителя [община], съдът е приел следното: От приложения констативен протокол е видно, че са констатирани и посочени нарушения, но по отношение на други дейности и дати, които не касаят деня на злополуката - 23.03.2021 г., а от представените по делото копия от извадки за проследяване на снегопочистваща техника в реално време, е установено, че на 22.03.2021 г. в 09.50 ч. и на 23.03.2021 г. в 07.34 часа по [улица]е минал специален автомобил за разпръскване на инертни материали и разриване. От показанията на свидетелите също се установява, че пътното платно е било почистено, не е имало сняг върху него, към момента на инцидента също не е валял сняг, който да се е трупал и да не е бил почистен своевременно. От приложения констативен протокол № 11/06.04.2021г. и доклад на инспектор Д. Н. се установява, че за процесната дата 23.03.2021 г. не е налице неизпълнение от снегопочистващата фирма на възложената й работа по договора. Работата, извършена от снегопочистващата фирма за процесният период, е приета с този протокол и заплатена. Прието е, че по въпроса дали се освобождава от отговорност изпълнителят, ако възложителят е приел без забележки изпълнението и дали последният може въпреки това да има регресни претенции спрямо изпълнителя, основани на неточно изпълнение на възложената работа, има непротиворечива практика на ВКС, че след като работата е приета без забележки и възражения за неизпълнение в уговорения обем и качество, както е в случая, възложителят не може да търси по регрес сумите, които дължи поради неизпълнение на трети лица. След като възражение за недостатъци /непочистване на улицата или липсата на третиране на същата с определен материал/ не е повдигнато от възложителя [община] своевременно, а работата на снегопочистващата фирма за процесния период е приета, общината е загубила правото да претендира вреди от лошо изпълнение на договора, поради което обратният иск е намерен за неоснователен. Касационна жалба срещу въззивното решение в частта по обратния иск е подадена от [община]. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос: Може ли да се счита за приета работата по изпълнение на договор, касаещ периодичното предоставяне на услуга, за период от време, през който услугата реално не е била предоставяна. Въпросът е обоснован с виждането на жалбоподателя, че на датата 23.03.2021 г. снегопочистващата техника на ответника по обратния иск е преминала по процесната [улица],34 ч., а ищцата е паднала в 7,20 ч. Насрещната страна “РПС-Русе-Пъблик Сървисиз” ЕООД поддържа становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по паричен иск с цена над 5000 лв., което е в обхвата на касационния контрол, съгласно чл.280, ал.3 ГПК. Не е налице поддържаното от жалбоподателя основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, защото е налице практика на ВКС, която се прилага и в настоящия случай. Така по гр. д. № 2769/2018 г. на ВКС, III-то г. о., е допуснато касационно обжалване по въпроса може ли приемането на работа по договор за изработка по смисъла на чл.264 ЗЗД и настъпването на правните последици от това приемане да бъде ревизирано впоследствие. С постановеното решение № 123 от 11.06.2019 г. по това дело е прието, че отговорът на този въпрос произтича от характера и значението на приемането, възприето в правната доктрина и съдебната практика / решения № 1100 от 4.7.2003 г. по гр. д. № 1876/2002 г. на пето ГО, № 1661 от 6.12.1999 г. по гр. д. № 972/99 г. на пето ГО, № 231 от 13.07.2011 г. по т. д. № 1056/2009 г., № 121 от 27.09.2013 г. по т. д. № 621/2012 г. на първо ТО на ВКС/. Приемането е задължение на поръчващия и представлява не само фактическо, но и правно действие, което съдържа мълчаливо признание, че изработеното съответства на уговореното. Затова приемането може да бъде извършено както с изрично волеизявление, така и с конклудентни действия. Съгласно чл.264, ал.2 ЗЗД при приемането поръчващият трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или недостатъци, появили се по-късно. Ако поръчващият не направи такива възражения, работата се счита приета според чл.264, ал.3 ЗЗД и поръчителят вече не може да иска обезщетение за вреди от лошо изпълнение. Разпоредбата на чл.264, ал.3 ЗЗД въвежда необорима законова презумпция за приемане на изработеното, поради което след като веднъж работата е била приета изрично или с конклудентни действия, правните последици от приемането са настъпили и не могат вече да бъдат ревизирани от страните. Посоченото решение на ВКС, III-то г.о. е постановено в случай, аналогичен на настоящия, при който има предявен главен иск по чл. 49 ЗЗД срещу община, която е привлякла като трето лице-помагач дружеството, на което е възложило снегопочистването и е предявила срещу това дружество обратен иск. При влязло в сила решение, с което е бил уважен главният иск за вреди от падане на заледен участък на улицата, съдът е отхвърлил обратния иск по съображение, че общината е приела работата на снегопочистващата фирма за този ден. Прието е, че след като възражение за недостатък /непочистване/ не е повдигнато в протокола или своевременно по някакъв друг начин, работата следва да се счита за мълчаливо приета и общината е загубила правото да претендира вреди от лошо изпълнение на договора за изработка и затова обратният иск следва да бъде отхвърлен. Същото разрешение е дадено и по настоящото дело. Това разбиране следва да бъде споделено, тъй като общината има задължение да поддържа улиците по такъв начин, че по тях да не настъпват падания поради непочистен сняг или заледяване и ако това не може да се обезпечи чрез сключения договор със снегопочистваща фирма, вината е на служителите на общината, които не са осигурили постигането на дължимия резултат. При този изход на делото на ответника следва да се присъдят сторените разноски в размер на 1800 лв. по договор за правна защита и съдействие от 09.03.2023 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,