Определение № 1691 от 08.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3376/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 551 от 26.04.2023г. постановено по гр.д. № 3592/2022г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2902 от 25.10.2022г. по гр.д. №6868/2021г. на Софийски градски съд в осъдителната му част - за осъждане на Агенция „Пътна инфраструктура“ на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на Р. В. О. сумата 24 000лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 27.11.2016г., сумата 2 399,20лв. обезщетение за имуществени вреди - разходи за лечение и сумата 2 808лв. обезщетение за имуществени вреди, представляващи стойността на погиналия при ПТП лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, ДК [рег.номер на МПС], собственост на ищцата. Решението се обжалва от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез юрисконсулт Г. Н.. В жалбата се сочи, че уважената претенция е неоснователна и недоказана, а уваженият размер е силно завишен. Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване представлява възпроизвеждане на текста на жалбата с позоваване на чл. 280, ал. 2 ГПК - очевидна неправилност, без формулирани правни въпроси. Ответникът по касационната жалба Р. В. О., чрез пълномощници адв. Г. и адв. А., взема становище за недопускане на касационното обжалване. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е допустима. Предявеният иск е по чл.49 ЗЗД обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, които ищцата Р. В. О. е претърпяла при ПТП на 27.11.2016г. Същата е самокатастрофирала с управлявания от нея автомобил марка „Ауди“, модел „АЗ“ с ДК [рег.номер на МПС] в насип на изход на Северна скоростна тангента /ССТ/ в района на кв. "Левски-Г" до бл. 32. В резултат на произшествието е получила силни болки в кръста и разкъсно-контузна рана на ляво коляно. Наложило се извършване оперативна интервенция за поставяне на импланти. Претендира 67000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, 18 000 лв. обезщетение за имуществени вреди, от които 15 000лв. цена на погиналия лек автомобил и 3 000лв. разходи за лечение. Спорът е концентриран върху това дали претърпените вреди са резултат от бездействие на служители на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, които не са извършили действия по обезопасяването на уличната мрежа, както и по размера на обезщетението за неимуществени вреди. Първоинстанцинният съд е уважил иска за неимуществени вреди за 24 000лв., а исковете за имуществени вреди за 2 399,20 лв. и 2 808лв., като е възприел наличие на съпричиняване от страна на ищцата в размер на 1/5 част. До пълните предявени размери е отхвърлил исковете. Въззивният съд е бил сезиран с жалба на ответника срещу осъдителната част на решението. За да постанови обжалваното решение Софийски апелативен съд е приел следното: Пътният участък, на който е станало произшествието, представлява зона на пътен възел „Източна тангента“, който е част от северната скоростна тангента, която свързва автомагистрала „Хемус“ с автомагистрала „Струма“ и автомагистрала „Европа“, така че е част от републиканската пътна мрежа. Съгласно чл. 30, ал.1 от Закона за пътищата Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Затова ответникът носи отговорност за неизпълнение на задължението да обозначи ограничението за движение по недоизградената комуникационна връзка. В случая е била поставена опасна и противоречива пътна сигнализация, изпълнена по начин, недаващ възможност на водачите своевременно да я видят и възприемат. Съдът е намерил за недоказано твърдението на ответника, че за да преминават през неизградения участък граждани са отстранявали намиращите се на пътя стойки и поставени пътни знаци, захвърляйки ги в съседство, някои пътните знаци са били обект кражба. Дори да е имало неправомерното премахване на пътни знаци, то същото е било преодолимо чрез позициониране на трайно закрепени пътни принадлежности, които да обозначават наличие на път без изход, а именно чрез поставяне на предпазни еластични прегради-мантинели, които да не допускат физическото навлизане във връзките на процесната детелина, каквито са поставени след настъпване на произшествието. Според съда причината за настъпване на ПТП е лошата, опасна и противоречива пътна сигнализация и организация на движението по северната скоростна тангента, липсата на указателни и забранителни пътни знаци В1, В2 и Ж13, които да информират и да не допускат навлизане на МПС в пътната връзка на пътния възел детелина към кв. "Левски-Г", липсата на достатъчно обозначителни знаци, носещи информация за водачите на МПС, че в зоната на пътния възел изходите от основните платна на северната тангента не са активни и не трябва да се навлиза в тях. Произшествието е настъпило при наличие на хубав, нов асфалт, с маркировка и указателен пътен знак, указващ направление за с.Чепинци (върху който с черно тиксо е поставен знак „х“, обозначение невидимо в условията на тъмнина, неосветеност на знака и гъста мъгла), при гъста мъгла и в тъмната част на денонощието, при което при липса на други знаци, ищцата е предприела завой надясно за навлизане в посоката указана от табелата. Недоказани са останали твърденията на ответника, че ищцата не за първи път преминава през нерегламентирания участък и че в качеството си на служител на полицията е знаела за ограничението за движение на МПС. В резултат на произшествието ищцата е получила травма на поясния /лумбален/ отдел на гръбначния стълб, състояща се от: компресионно счупване на тялото на втори поясен прешлен /Л2/ с фрагменти към гръбначно-мозъчния канал, без клинични данни за увреда на подлежащите гръбначен мозък или конска опашка и счупване на левия напречен израстък на прешлена. Необходимо е било болнично лечение с оперативна интервенция, а след изписването в рамките на 60 дни е проведено домашно лечение, като два месеца е носила имобилизиращ корсет. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е съобразил уврежданията, претърпени от ищцата, проведеното лечение и неговата продължителност, както и установеното с показанията на разпитаната свидетелка, че след произшествието ищцата е била в тежко физическо и психическо състояние, трудно подвижна, с болки в кръста, обвинявала се за случилото се и се чувствала виновна; като се върната на работа трудно изпълнявала служебните си задължения в отдел „Специализирани полицейски сили“, тъй като униформата много й тежала, което наложила да се премести в ГД „Национална полиция“, където работата е по-скоро административна. Показанията на свидетелката кореспондират и със заключението на медицинската експертиза, че е противопоказно ищцата да понася по-голяма тежест. Съдът е отчел също така, че след инцидента ищцата била постоянно разстроена, обвинявала се, че не може да забременее, както планували с приятеля й, както и че изпадала в паник-атаки. На следващо място съдът е съобразил, че възстановителният период при счупванията на прешлен е в границите на една година, получени са фиброзни изменения в процеса на зарастване и те са в основата на промяната функциите на мускулатурата в гръдно-поясния отдел, което води до настъпване на по-бърза умора с изява на тежест и болки при по-продължително стоене прав и при наведена напред поза на тялото. При така установените по делото факти относно тези болки и страдания от ищцата въззивният съд е намерил, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение от 30 000лв. е справедливо и не е завишено по размер. Исковете за имуществени вреди съдът е приел за доказани с оглед представените фактури за разходи и приетата комплексна експертиза. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира, че такива липсват. Основанието по чл. 280, ал. 2 пр. 3 ГПК очевидна неправилност не е обосновано по никакъв начин от касатора и то категорично не е налице. Очевидно неправилен би бил съдебният акт, ако е приложен закона в неговия противоположен смисъл, приложена е несъществуваща или отменена правна норма, нарушени са основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно и безпристрастно решаване на правния спор при зачитане равенството на страните, както и при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изобщо актът не страда от тежки пороци, видими само от съдържанието му, нито има индиции за нарушени правни принципи. Въззивният съд е извършил своя преценка на събраните доказателства и е направил свои логични и обосновани правни изводи, обуславящи ангажиране отговорността на касатора за обезщетяване на вредите в посочените размери. Горното обуславя отказ да бъде допуснато касационно обжалване. При този изход жалбоподателят Агенция "Пътна инфраструктура“ следва да заплати на ответницата Р. В. О. направените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 3000 лв. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.