Определение № 1250 от 27.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 907/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо2304/13.05.2010 година на М. И. П. срещу въззивно Решение Nо 159 от 30.03.2010 година, постановено по гр.възз.д. Nо 199/2010 година на П. окръжен съд. С посоченото решение ,окръжният съд потвърдил Решение Nо 22 от 08.01.2010 година по гр.д. Nо 2617/2008 година на П. районен съд по отхвърления иск по чл. 108 ЗС. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е неправилно и постановено в нарушение на процесуални правила по събиране и преценка на доказателствата по делото и материалния закон, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. С изложението по делото, допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК по въпроса имал ли е право съдът да постанови своето решение при положение, че е допуснал събирането на доказателство с определение по чл. 157 ГПК, което е останало несъбрано, без да е отменено определението за допускането му, а въззивният съд не е извършил пропуснатите от районния съд процесуални действия и е допуснал съществено процесуално нарушение, с довод, че въззивният съд се е произнесъл в нарушение на ТР 1/2001 година ОСГК ВКС, като се иска приложимостта на цитираното тълкувателно решение по аналогия. Същото основание се поддържа по материално-правния въпрос дали при изключване на имот извън регулация през 1962 година, бившият собственик запазва правото си на собственост върху него в реални граници или този имот се счита включен е блок на ТКЗС, с довод че е постановено в противоречие с ППВС 8-79 година. В срока по чл.287 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от противната страна по спора- С. И. Димчев. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, намира: След преценка на данните по делото за данъчната оценка на имота- 2 572.40 лв. и с оглед на спазения срока по чл. 283 ГПК, настоящият състав на ВКС приема, че касационната жалба е процесуално допустима. Поставеният процесуално- правен въпрос, с оглед на който се обосновава допустимостта на касационното обжалване, не е разрешен в противоречие със задължителна практика на ВКС, дадена с ТР 1/2001 ОСГК, поради което касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК, не може да бъде допуснато. С цитираното тълкувателно решение в т.17 се дават разяснения по процесуалните въпроси за правомощията на въззивната инстанция при конституирането на нова страна пред втората инстанция, действаща като пълен въззив по чл. 196 и сл. ГПК / отм./.Тези процесуални въпроси нямат нищо общо с поставения въпрос за правомощията на въззивната инстанция, очертани с чл. 258 и сл. ГПК по проверка несъбрани от първата инстанция доказателства.Ограничените от закона правомощия на въззивния съд по проверка на доказателствата, събирани пред първата инстанция ,САМО в рамките на заявените от жалбоподателя/ респ. от жалбоподателите при насрещна въззивна жалба / оплаквания за допуснати процесуални нарушения, изключват приложимостта на посочената задължителна съдебна практика/ ТР 1/2001 ОСГК ВКС/ „по аналогия”, поради радикалната промяна на начина на събиране на доказателствата пред инстанции според нови, действащ ГПК. По материално правния въпрос дали при изключване на имот извън регулация през 1962 година, бившият собственик запазва правото си на собственост върху него в реални граници или този имот се счита включен е блок на ТКЗС също не може да се приеме, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на ППВС 9-78 /погрешно посочен като ПП 8-79, каквото ПП на ВС няма /, което е неотносимо към проблемите на регулацията и оценките при отчуждаване на недвижими имоти по З./ отм./ т.е. по закон, който е в сила от 1972 година. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия