Определение № 4178 от 01.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3734/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба подадена от Р. Д. Д. от [населено място] против определение № 290 от 13.07.2022г. по ч.гр.д. № 248/2022г. на Великотърновски апелативен съд в частта му, с която е оставена без разглеждане частната й жалба срещу определение от 06.04.2022г. по гр.д. № 970/2021г. на Плевенски окръжен съд, с което не е уважено искането й за удължаване на срока за касационно обжалване до определяне на особен представител. Жалбоподателката намира определението за противоречиво и необосновано и иска неговата отмяна. Ответницата Н. С. И. не взема становище. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При преценка на основателността й Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Плевенският окръжен съд, който е въззивна инстанция по разглеждането на спор по чл. 45 ЗЗД, е постановил връщане на подадената от Р. Д. Д. касационна жалба срещу постановеното въззивно решение № 49 от 22.02.2022г., като се е мотивирал с разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000лв. Разпореждането за връщане № 131 от 22.03.2022г. на Плевенския окръжен съд е обжалвано пред Великотърновския апелативен съд, който е изпратил частната жалба по компетентност на Върховния касационен съд предвид приетото в мотивите на Тълкувателно решение № 2/23.06.2022г. по т.д. № 2/2018г. на ОСГТК на ВКС. По нея предстои произнасяне от състав на ВКС след приключване на настоящето производство. Междувременно, след получаване на разпореждането за връщане на касационната жалба, Р. Д. е поискала да бъде освободена от държавна такса по касационната жалба, да й бъде определен представител по финансови причини и да бъде удължен срока до определянето на такъв представител. С определение № 499 от 06.04.2022г. Плевенски окръжен съд е освободил жалбоподателката от внасяне на държавна такса в размер на 30 лв. по сметка на ВКС, но е отказал назначаването на представител, тъй като правна помощ вече й е предоставена и е определен представител по ЗПрП до приключване на делото във всички инстанции - адв. К.; искането за удължаване на срока за касационно обжалване до определяне на особен представител също е оставил без уважение. Великотърновски апелативен съд в обжалваното определение от 13.07.2022г. е приел, че определението на Плевенски окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение молбата за продължаване на срока, не подлежи на обжалване - то не прегражда развитието на делото и обжалването му не е предвидено изрично в закона. Посочил е, че произнасянето по молба по чл. 63 ГПК не подлежи на инстанционен контрол, в какъвто смисъл е и трайно установената практика на Върховния касационен съд. Затова е оставил частната жалба без разглеждане. Настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г.о., намира обжалваното определение за правилно. Следва да бъде споделено становището, че определенията, с които се уважава или отхвърля искане по чл.63 ГПК за продължаване на срок не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол. Те не попадат в нито една от двете хипотези на чл. 274, ал.1 ГПК. Ето защо преценката на апелативния съд за недопустимост на подадената частна жалба е съобразена със закона. Косвен инстанционен контрол върху преценката, дали са налице законовите предпоставки за продължаване на определен срок, се извършва при обжалване на разпореждане за връщане поради неспазване на срока. В случая предстои произнасяне по подадената от Р. Д. частна жалба срещу разпореждането на въззивния съд за връщане на касационната й жалба, но постановеното връщане не е заради неспазване на срок, а заради предвидените в чл. 280, ал.3 ГПК ограничения за касационно обжалване на някои дела. Ето защо е останало неясно продължаване на кой срок иска жалбоподателката - тя е подала ”частна жалба” на 07.03.2022г., която съдът е приел за касационна жалба, което прави безпредметно продължаване на срока за касационно обжалване, след като жалба вече е подадена. А и продължаване на сроковете за обжалване и за подаване на молба за отмяна не може да бъде извършвано - чл.63, ал.3 ГПК. Независимо от констатираната неяснота актът на Великотърновски апелативен съд е правилен и следва да бъде потвърден. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.